Един за всичко, всичко в едно

Беше време, когато изчислителните машини имаха размерите на къщи. Ако изключим съвременните суперкомпютри на няколко корпорации, това време отдавна си е отишло. Днес се смята, че персоналните компютри се делят на два основни вида – настолни, наричани още десктопи, и лаптопи (ноутбукове). Икономическата криза се отрази лошо в продажбите на настолните, но интересът към лаптопите расте. Извън статистиките доскоро бяха компютрите тип All-in-One („всичко в едно“) – основателно или не, ги разгледаха като нишови продукти.

Малко известен факт е, че през 2009 година тези машини също отбелязаха „изненадващ“ ръст в продажбите, което доведе и до по-честото им споменаване в дългосрочните планове на големите компютърни производители. На практика всички такива компании вече произвеждат All-in-One устройства, като представители на Asus и HP дори прогнозират, че краят на класическите настолни РС-та не е далеч в бъдещето. Така ли е наистина? И защо все повече потребители избират „всичко в едно“?

Същност на All-in-One:
за тези, които не държат на ултратънкото

Обемистият хардуер в течение на десетилетия наложи догмата, че персоналните компютри трябва да включват кутия с платки и процесори, отделен монитор (понякога надвишаващ размерите на кутията) и периферни устройства, най-често мишка и клавиатура. Минимизирането на хардуера е повсеместно, но се отчита значителен прогрес при мониторите. Класическите CRT почти изцяло са изместени от тънките LCD панели и така се освобождава ценно място върху бюрото. Идеята зад All-in-One системите е да ползват пространството, традиционно заемано от кинескопите, като там се монтира компютърен хардуер.

С други думи, мониторът при All-in-One включва централния процесор, видеокартата, оперативната памет, входовете и изходите за връзка с други устройства, оптичното устройство, изобщо всичко... Обичайно устройствата „всичко в едно“ са малко по-дебели от самостоятелните тънки монитори, въпреки че това е вече спорно при най-модерните предложения. Компютърният хардуер може да се поставя и под екрана чрез вграждане в поставката.

All-in-One или настолните компютри

Предимства: Премахването на отделната кутия с хардуер освобождава място. Това е  преимущество на All-in-One, което беше решаващо за ръста в продажбите им през 2009 г. Актуалните модели се предлагат с безжична мишка и клавиатура, като има нещо стилно в това компютърът да е само един монитор. Липсва гледката на преплетени кабели по бюрото, устройствата са по-тихи, по-икономични и са разработени да не прегряват.

Недостатъци: Оптимизациите за по-голяма икономия и по-малко отделяне на топлина имат неприятна страна. Производителността на компютър „всичко в едно“ рядко е по-добра от тази на стандартна настолна машина със същите параметри. Възможността за смяна на остарели части е ограничена, ако изобщо е предвидена. Цената на All-in-One обикновено е по-ниска от тази на аналогичните лаптопи, но е по-висока от тази на настолните конфигурации.

All-in-One, или преносимите компютри

Предимства: Тъй като компютрите „всичко в едно“ и лаптопите ползват идентичен хардуер, се твърди, че на практика между двата типа машини няма съществени разлики. До голяма степен това е основателно, но все пак All-in-One са с по-голям размер на дисплея (вече има над 20-инчови модели), по-трудни (и не толкова интересни) са за крадене и се предлагат на по-изгодна крайна цена. Също така РС „всичко в едно“ не се ограничава в размерите си толкова, колкото преносим компютър, затова опасността от прегряване е малка.

Недостатъци: Сравнени с лаптопите, All-in-One са по-неудобни за пренасяне и не разполагат с автономията, която осигуряват батериите. От тази гледна точка може да се каже, че „всичко в едно“ по-скоро са заместители на настолните компютри, а не на преносимите. Това пък обяснява и прогнозите на експертите в бранша, че този тип системи все някога ще се наложат за бюрото в офиса и дома.