Силициевата долина е известна със своето агресивно отношение, корпоративен нюх и огромни суми, които се пръскат там за какво ли не. Ето защо не е изненада фактът, че когато Илон Мъск обяви преди няколко месеца създаването на нова научна организация с името OpenAI, някои от най-хищните погледи в технологичния бизнес се отправиха натам. Причината за това бе проста – когато водещите имена в сърцето на американския ИТ бизнес научиха за дръзкия план на основателят на Tesla и SpaceX, те побързаха да примамят някои от най-блестящите специалисти, които Мъск си бе наумил да привлече при себе си. За разлика от останалите обаче милиардерът с визия за бъдещето не бе склонен да развързва по-широко от предвиденото кесията си. „OpenAI може да ви даде нещо, което никой друг няма да успее – възможността да участвате в един уникален проект“, мислеше си Мъск и не остана разочарован. Почти всички от набелязаните от него таланти останаха верни на идеята зад тази нова и потенциално революционна инициатива.

Това е така поради нещо съвсем простичко – трудно е да бъдеш креативен, когато свободата ти е ограничена от тримесечни отчети, срещи с инвеститорите и финансови резултати. А когато целта е да участваш в създаването на ново поколение изкуствен интелект, ще ти трябва цялата креативност и свобода на мисълта, която можеш да събереш.

 

 

Защото дръзката мисия на OpenAI е точно такава

Когато чуете в едно изречение имена като това на Мъск, на известния инвеститор Питър Тийл, на президента на прочутия инкубатор за млади компании Y Combinator Сам Олтмън и на съоснователя на LinkedIn Рийд Хофман, лесно може да си помислите, че става въпрос за ново начинание, чиято задача е да прави доста пари. И няма да сте далеч от истината. Вместо това OpenAI се стреми към създаването на системи за изкуствен интелект, които използват технология, наречена „подсилено обучение“. Същият този метод бе и в основата на изкуствения интелект AlphaGo на Google, който шокира света, побеждавайки човек в древната игра Го. Но играта е само началото, тъй като планът на Мъск и компания е да достигнат до предела на възможностите на изкуствения интелект. Засега все още е рано да кажем как точно ще се развие OpenAI, но имаме всички основания да смятаме, че създаването на тази необичайна компания може да даде нов тласък не само на технологиите, но и да промени начина, по който ги създаваме.

Обучението на машините днес вече не е просто концепция от научнофантастичен филм; в лабораториите на Google и Facebook се разработва технология за обучение, която помага на интернет сайтовете да разпознават лица в снимки, да възприемат гласови команди през смартфоните или пък да отговарят на потребителски търсения. Същата тази технология може да помогне на машините да разберат естествения ни език, а не само заучените команди и да им даде уменията не само да се справят с все повече задачи, но и да усвояват знанията за тях в движение. А някои дори вярват, че един ден от това ще произлезе и разбирането за разум, който машините да развият и който да им позволи да мислят наистина като хора.

Но с такива невероятни перспективи идват и огромни отговорности

Илон Мъск добре знае, че ако хората могат да създадат изкуствен интелект, способен на добри неща, те могат да разработят и такъв, който върши лоши неща. Със сигурност това притеснение е споделяно от мнозина, но разликата в мисленето на Мъск е, че най-добрият начин да се справим със злонамереното AI е не да ограничим достъпа и знанията за изкуствения интелект, а да ги разширим.

Идеята за обучението на машините се ражда най-напред в академичните среди, където пионери като Йошуа Бенджио, Джеф Хинтън и Йън ЛеКун правят първите стъпки. Едва по-късно в играта се включват големите компании от Силициевата долина и мнозина решават да се присъединят към тях, не на последно място заради огромните им ресурси. Хинтън и Лекун например намират пристан съответно в Google и Facebook, но не променят убеждението си, че този процес изисква свободния обмен на идеи. „Когато правиш проучвания тайно, неминуемо изоставаш“, категоричен е Лекун.

В резултат днес големите компании споделят немалка част от своите AI проучвания, което е сериозна промяна, особено за гигант като Google, който много дълго пазеше в тайна сърцето на своята онлайн империя. Мъск и Олтман са категорични, че тази тенденция трябва да продължи с още по-големи темпове, защото не искат да допуснат бъдещето на изкуствения интелект да се контролира от една или две големи корпорации. Разбира се, техниката струва пари и границата между научното и комерсиалното е много деликатна. OpenAI не е комерсиална организация, но работещите там получават почти толкова привлекателни възнаграждения, колкото и ако работеха в ИТ бизнеса. Освен това както компаниите на Мъск, така и тези, които излизат от Y Combinator, биха могли да се възползват от някои от достиженията на проекта.

Когато Мъск и Олтман обявиха създаването на OpenAI, една от основните им платформи бе нуждата от елиминиране на опасността от възхода на злонамерен изкуствен суперинтелект. На теория той може да произлезе и от технологиите, които самата OpenAI създава, но те настояват, че всеки потенциален риск ще бъде потушен в зародиш, тъй като технологията ще може да се използва от всеки. „Нашата визия е за мрежа от много изкуствени интелекти, които ще възпрат периодично появяващите се опасни играчи“, обяснява Олтман.



Именно на отворения характер на OpenAI се залага най-много

Истинската сила на проекта е във възможността му да бъде противотежест на гиганти като Google и Facebook. Той може да намали вероятността въпросния суперинтелект да бъде монополизиран и да неутрализира една възможна причина за това някоя корпорация или група да разполага със значително по-добър изкуствен интелект от всички останали. Действително да се откажеш от централизираното управление и контрола е самата есенция на идеала за отворения код. Ако достатъчно хора работят в екип за реализирането на една обща цел, крайният резултат ще бъде по-добър от всичко, което може да се изработи тайно. Ако изкуственият интелект наистина започне да става толкова мощен, колкото се очаква, трябва преди всичко да направим така, че той да се придържа към същите идеи за равенство, които изобщо доведоха до неговото създаване. А това е задачата, която Мъск и OpenAI ще трябва да решават.

Виж още: Технологичните проекти, променящи света

*Изготвено по материал на Wired (източник)