След няколко скандала, свързани с личните данни на потребителите на Facebook, през 2014 г. социалната мрежа отговори на притесненията с нова функция - ръководство за проверка на настройките за поверителност. В него потребителите биват превеждани през няколко стъпки, с които да определят какво точно искат да споделят от личната си информация със света и социалната мрежа, като техният пътеводител е един сладък син динозавър. Талисманът, който Facebook използва, е и най-добрият символ за личното пространство онлайн - изчезнал вид, който можем да си представяме по разнообразни начини, но едва ли някога ще успеем да върнем към живот.

Щом сте тук, значи сте съгласни

След като четете този текст, то вероятно използвате Facebook, а ако не тази социалка, то нещо в този дух - Google +, Twitter, чат приложение или друга наглед безплатна услуга, която ви сервира реклами. Ако сте от малцинството отцепници, то все пак задочно сте част от мрежата на тези услуги чрез любимия ви сайт, съдържащ лайк бутон, или онзи приятел, който не спира да споделя онлайн. Ако обаче сте потребител на някоя от услугите, то някога сте се съгласили с безумно скучните, дълги и досадни документи от типа на “Условия за ползване” и “Политика за поверителност на личните данни”. Вероятно единици от вас са прочели тези документи, а благодарение на тежкия, сложен и объркващ език още по-малко са разбралите пълните мащаби на описаното в тях. Въпреки това, поне на теория, всеки от нас - съгласилите се - е дал информираното си и осъзнато съгласие по темите, описани в тези документи, иначе не би могъл да използва въпросните услуги. С това почти всеки на планетата е направил първата стъпка към абсолютната загуба на личното си пространство. И ако смятате, че това звучи крайно, замислете се за две неща - какво знаят любимите ви услуги за вас, но най-вече - защо им трябва тази информация?

В началото бе комуникацията

В случая ще използвам като пример Facebook - най-голямата социална мрежа на планетата с почти 2 млрд. потребители. Нейният подход може да се различава от този на Twitter, Snapchat и Google, но в основата си почти всяка онлайн услуга на планетата прави едно и също - дава “безплатен” продукт, от който имаме нужда, а в замяна ни превръща в публика на рекламите, които всъщност й изкарват пари. Всъщност информация за нас и навиците ни събират и смартфоните ни, за да поставят адекватна реклама в “безплатните” приложения, които сваляме, независимо дали са със софтуер на Apple, Google или Microsoft.

При Facebook стойността за нас идва от постоянното ни желание да споделяме и да наблюдаваме живота на другите, нуждата ни от комуникация и практическата необходимост от информация и канал за връзка с близки и приятели, но и бизнеси, чиито клиенти сме, например. За тези невероятни възможности не плащаме с портфейлите си, което на теория ги прави безплатни, но на практика не са - просто плащаме с личното си пространство, което компанията продава на трети страни. Както и с времето си, но това е друга тема.

Оттук произтичат няколко ключови елемента в бизнеса на Facebook. Целта на социалката е да задържи максимално много хора, максимално дълго време, заради което развива максимален брой услуги - чат, игри, снимки, статуси, групи и т.н. Идеята е сред тези функции да се покажат максимално много реклами, които да доведат до максимално много кликове, за които рекламодателите да платят. Но за да кликнете на някоя реклама, тя трябва да ви е интересна по някакъв начин. А какво ни е интересно социалките разкриват чрез действията ни и тяхното подробно проследяване, като именно тези интереси Facebook и конкурентите й продават на трети страни.

Нямаш ли какво да криеш?

Окей, това не е нищо ново. Репликата “нямам какво да крия” също е често повтаряна и всъщност вярна - та кой се интересува точно от мен, аз не съм никой важен, нали? Нека обаче видим някои моменти, в които личното пространство се оказва изненадващо важно.

Един практически пример идва от кампания на Target - една от най-големите вериги хипермаркети в САЩ, която проследява историята на покупките на клиентите си. През 2012 г. компанията разбира, че тийнейджърка от Минеаполис е бременна, благодарение на покупките й, които започват да включват хапчета за главоболие, по-големи чанти и кърпички. Затова и Target изпраща на момичето пакет с поздравления и препоръки за покупки от веригата, който за зла участ попада в баща й, който е в пълно неведение за бременността на дъщеря си.

Нещо подобно се случва с всеки от нас във Facebook благодарение на информацията, която споделяме, като достъп до нея има всяка компания, която си плати. Това може да се отрази по различни начини, като тези данни могат да попаднат в хора, в които не искате. Така например подобни данни могат да послужат на застрахователна компания, за да откаже застраховка, на базата на това, че виждате лекар по-често от обичайното. Или пък на евентуален работодател, който да разбере, че сте бременна, може би дори преди вас. В този контекст бихте ли искали шефът ви да знае, че не сте болни, а комуникирате с банки или че се оглеждате за нова работа? Всичко това са просто примери за реални ситуации, в които целта ви едва ли е да пазите жестоки тайни, но неприкосновеността на личното ви пространство е важна. Важно е и сами да решите дали да споделите за бременността си, някой битов или здравословен проблем, както и да решите кога да споделите тази информация. Затова и реалността е, че всеки има нещо за криене, дори да са дреболии, дори да е временно. Не случайно съществуват и закони за неприкосновеността на личното пространство.

Интересен пример е и поведението ви в тоалетната, което също не е особено интересно, а също така е и доста предвидимо. Все пак затваряте вратата и доста често се притеснявате да не би да сте прекалено шумни в заниманията си. Но ако в този случай последствията биха могли да се ограничат най-вече до глупави шеги и конфузни ситуации, липсата на лично пространство в други аспекти от живота може да има много по-осезаеми и неприятни отражения.

С използването на Facebook доброволно се лишаваме от личното си пространство, както е описано в “Условията за ползване” (забележете, не в “Политиката за поверителност”): "Вие ни предоставяте разрешение да използваме името, снимката на профила, съдържанието и информацията ви във връзка с търговско, спонсорирано или свързано съдържание (например марка, която харесвате), обслужвано или подобрявано от нас."

Като в случая:

Под "информация" имаме предвид факти и друга информация относно вас, включително и действия, предприети от потребители и лица, които не са потребители, но си взаимодействат с Facebook. В превод това означава, че всичко, което правите, може да се използва от Facebook. Всяка статия, която четете, всеки линк, който кликвате, всеки пост, с който сте свързани по някакъв начин, всяко лично съобщение, което пращате. Това също означава, че вашите данни се свързват с данните от вашите приятели, във и извън Facebook, както и с всичко, което правите онлайн, а благодарение на смартфоните ни - често и офлайн. Технологично това е възможно чрез всеки бутон за харесване в сайт, който посещавате, или секцията с коментари, подхранвана от Facebook. Всъщност дори не е нужно да сте регистрирани във Facebook, за да сте част от социалната мрежа. Достатъчно е ваш приятел да има инсталирано Facebook мобилно приложение, на което да е дало достъп до указателя, в който да пази вашия телефонен номер. От всеки приятел, който отговаря на това условие, Facebook може да разбере кой сте, с кого общувате, а с малко повече усилия и всичко друго, което правите онлайн.

Така проблемът “какво имам да крия” много бързо пораства до “какво се случва с всички тези данни, събрани на едно място” и “нямаме ли право на личен живот”? Отговорът е, че дори да имаме такова право, го изоставяме, използвайки Facebook, но също така лишаваме и други хора от това право.

И все пак - какво толкова?

Връщайки се към предположенията, можем да допуснем, че вероятно сте споделили някое свое нелегално действие в лично съобщение до някого или пък сте обсъждали политически теми. Може би дори сте били част от протестна организация или религиозна група. Всичко това би могло да се използва срещу вас, стига да попаднете на погрешно място, в погрешен момент. Усилено се говори, че граничните власти в САЩ ще изискват достъп до социалните мрежи на влизащите в страната. Дори и днес това се случва и реално отказът ви може да доведе до задържане. Това означава, че ако някога сте споделили за действие, което е нелегално в тази страна, или ваше виждане, което може да се приеме за опасно, дори да е било шега, то може да бъдете преследвани.

Друг факт е, че Facebook заедно с Google, Apple, Yahoo и още редица от най-големите технологични компании в света са били част от Prism. Това е програма на Националната агенция за сигурност на САЩ (NSA), чрез която правителството има директен достъп до системите на тези компании. Благодарение на него NSA лесно може да събере материали като имейли, чатове, споделени фалове и историята на онлайн търсенията ви.

Нещо повече, един от ключовите ранни инвеститори във Facebook е фирмата Greylock Partners, инвестирала също в LinkedIn, Medium, Tumblr, Airbnb и други. Част от борда на директорите й има пряка връзка с In-Q-Tel, специалния венчър фонд на ЦРУ, с който държавната агенция финансира иновативни компании. Крайната цел на тези инвестиции е компаниите да “дадат технологиите си на разузнавателната общност”.

Въпрос на доверие

Всичко това е само върхът на айсберга от практики, с които Facebook събира толкова много информация, че вероятно знае повече за това, кои сме, отколкото самите нас. Не в това е обаче е поблемът, а във факта, че Facebook изработва десетки начини, с които да събира данни дори когато не искаме, но най-лошото е, че тези данни изключително лесно могат да попаднат в неправилни ръце. Може и да се повтарям, но в различни степени това се отнася и за повечето други технологични компании просто защото това е начинът да си осигуряват доходи.

Затова и главният въпрос е дали имаме доверие в тези компании. Очевидно, когато става дума за парите на рекламодателите, те са готови на всичко, за да ги получат. За съжаление съмнението, че нещата не се изчерпват с видимите бизнес практики, в които просто някои иска да ни продаде нещо, е огромно и напълно оправдано. Дори и това да се окаже просто излишна конспирация, един факт продължава да съществува - бизнесът на тези компании се състои в това да продават не просто имената и профилните ни снимки, а информацията за нашата същност. Детайлите за предпочитанията, емоциите, убежденията и социалните ни контакти и потребности са разменната монета за Facebook, с която компанията прави бизнес за милиарди. Дори и да не ни пука дали синият динозавър ще се завърне към живот, моралните граници на тези компании очевидно са изключително ниски. Затова може би наистина жертваме прекалено много и е по-добре просто да се махнем.

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Още от HiComment

Amazon, злият гигант

66 | 27.10.2017