Упоритият ситен дъжд премина в сняг. Снегът спря само за да се завърне отново дъждът. Този цикъл сякаш се повтори няколко пъти, като между всичко това се забъркваше и относително приятно слънчево време. Типично за Нормандия през декември… или поне така твърдяха хората около мен, които са запознати с тази част от Франция. А около мен бяха наистина интересни хора. Антъни Трубле, мениджър проект автономно шофиране, Никола Дортиндеге, главен дизайнер интериор, и Лоран Топен, главен инженер автономно шофиране - едни от главните действащи лица зад автономния Renault Symbioz, автомобил, който ще бъде на пътя през 2023 година. А кое беше най-вълнуващото? Очак­вах го всеки момент да дойде да ме вземе (автономно) и да седна зад волана му.

Вратите се отварят

Намирахме се във футуристична къща, изградена в огромния двор на шато със сложно име или поне сложно за човек, който не разбира нищичко на френски. Къщата вече ми беше позната от щанда на Renault на Автосалона във Франкфурт. Именно тогава френският производител за първи път показа концепцията си за автомобилния транспорт на бъдещето - изцяло фокусирана върху човека и ежедневието му. Според Топен и Renault това е бъдещето на един от най-големите сегменти, който тепърва ще получи големия си технологичен скок за този век. Затова и се намирахме в дома на бъдещето - един етаж без вътрешни стени, изграден изцяло от стъкла, в който има кухня, всекидневна и специално място за кола. За Symbioz. Може би днес изглежда странно автомобилът да се намира в дома ни, но за Renault това е напълно възможен сценарий. Истината е, че е трудно да предвидим бъдещето след 10 години, но хората, с които имах възможност да поговорят, искат да са готови за него. И демо автомобилът им, който очаквах с нетърпението на малко дете, е ясен знак, че са на предните редици в една от най-горещите теми - автономните коли.

От Renault обобщават целта си за бъдещето до три ключови основи - нулеви вредни емисии, свързаност и мобилни услуги и автономност. Демонстрацион­ният автомобил, който излезе от завоя и приближаваше спокойно къщата, е изграден именно върху тези основи - още от първия си ден. Всяка една част, материал и дори дизайнерско решение е направено с идеята, че демонстрационният Symbioz е автомобил от бъдещето. Големите стъклени врати на къщата се отвориха, за да приемат колата. Тя намали скоростта, направи леки корекции в курса си, започна да се изкачва по рампата и спря пред нас. На шофьорското място нямаше никой…

Безценната кола

Symbioz не прилича на нищо, което ще видите днес на пътя. Да, автомобилът не е налудничаво футуристичен, но носи чертите на друго време. Предницата запазва духа на Renault, включително и C-образните светлини, които са по-големи и носят леко футуристично усещане. Долната им част има и друга роля - според режима, в който се намира автомобилът, излъчва различен цвят. Така, ако те, заедно с още няколко светлинни точки, светят в синьо, Symbioz е поел изцяло контрола, а водачът може би работи, гледа филм или спи. Решетката допълва цялостната визия с елементи, подобни на вълни, чийто източник е емблемата. Калниците са прибрани, а страничната линия ни отвежда до задницата. Там отново откриваме големи и изразителни C-образни светлини, които акцентират върху интересния дизайн. Когато застанем зад автомобила, виждаме една от важните антени и спойлер, който автоматично се вдига, когато Symbioz надхвърли 70 км/ч. А моделът на френската компания със сигурност може да го направи, и то с лекота, както се убедих малко по-късно.

Въпреки че към момента говорим за демонстрационен автомобил, за ускорение от 0 до 100 км/ч са му необходими 6 секунди. Максималната му мощност е 500 kW (около 620 к.с.), въртящият момент е 660 Nm (360 kW и 550 Nm непрекъснато), а батерията е с капацитет 72 kWh, като архитектурата на возилото може да побере батерии с капацитет до 100 kWh. Двата електрически двигателя са разположени на задната ос, като всеки от тях задвижва едно колело, а шофирането е подобрено чрез системата 4Control. Визуално автомобилът е впечатляващ не само с дизайна си, но и с размерите си - 4.92 метра дължина, 1.92 метра широчина и тегло, надхвърлящо два тона.

„Безценна е“, отговори Антъни Трубле, когато го попитах за цената. Звучи странно, но всъщност не е далеч от истината. Самият проект може да бъде оценен на милиони, но е произведен само един-единствен автомобил. Този, до който седях. В думите му обаче долових още нещо, което се потвърди малко по-късно. За хората, които работят по проекта, Symbioz е безценен и заради всичко, което са вложили в него - знания, умения, време (над две години) и макар да прозвучи прекалено тривиално - любов. Да, наистина! Инженерите обгрижваха колата с истинска любов, като дори се обръщат към нея с „нашето бебче“.

В купето на бъдещето

След кратък инструктаж и демонстрация като пасажер вече бях на шофьорската позиция. Предстоеше ми шофиране до магистралата, където да се доверя изцяло на Symbioz. Преди това огледах внимателно купето. Почти цялото арматурно табло е заето от три екрана, оформящи буквата L, и изработени в партньорство с LG. Цялата информация за водача е пред него, като е наличен и най-големият HUD (hads up display), който бях виждал към момента. И за това има причина. На него освен стандартната информация виждате действията, които предприема автомобилът, както и визуализация на участниците в движението.

На трите големи екрана освен пълна информация за автомобила можете да гледате филми, да търсите интересни забележителности и да научите повече за тях. Освен текст налични са и 360-градусови снимки, които да разглеждате. Между двете предни седалки няма централна конзола, което добавя още към пространството и към размера на седалките. Те са удобни и освен че могат да се завъртат леко една към друга (по-приятен разговор и гледане на филм например), могат да ви поставят и в позиция, наречена Zero G. Удобно състояние, ако искате да подремнете, докато Symbioz се навигира до поставената му цел. Или да се потопите във виртуалната реалност? За това от Renault работят с Ubisoft и са разработили приятно 3-минутно демо, което изпробвах.

Звучи странно. Очилата за виртуална реалност (VR) могат да ви доведат до замайване, когато сте в неподвижния стол в дома, а какво остава, когато сте в автомобил, който се навигира в трафика. Тук доброто решение е, че движенията във виртуалното се синхронизират с тези в истинския свят. Ще бъде интересно какво ще е бъдещето и дали ще можем да играем интензивни VR игри, докато колата ни вози.

Интериорът е модерен, изпълнен в светли цветове, приятни дървени елементи, а вниманието бързо се подхваща и от интересните говорители. Те са сферични, за да се възползват максимално от акустиката, и са разработени съвместно с Devialet, компания за HiFi аудио, която тази година взе награда и от EISA за иновация в сферата. Покривът пък преминава от прозрачен в изцяло затъмнен режим чрез един бутон.

Настаних се удобно и включих автомобила. Всички екрани светнаха и бях готов за тест. До мен се намираше един от инженерите на Renault, който имаше в скута си система за управление, наподобяваща джойстик от края на 80-те години. Причината е, че Symbioz не е във финалната си фаза и излизането на обществен път трябва да бъде допълнително защитено. Ролята на моя придружител беше да поеме контрол, ако нещо се обърка. Добрата новина е, че не му се наложи.

Четвърто ниво

Вече няколко минути шофирах и въпреки по-големите размери и тегло Symbioz се управляваше лесно и не много по-различно от останалите електрически автомобили. Една от основните разлики дойде от огледалата за обратно виждане. И трите са дисплеи и разчитат на камери. Тъй като липсва и централната конзола, изборът на скорости е изнесен на волана, който има спортна форма. Шофирах в режим Classic (класически), един от трите възможни.

Когато излязохме на магистралата, преминах първо в Dynamic (динамичен) чрез натискане на емблемата на волана. В този режим ускорението е по-агресивно, а воланът се втвърдява, за да се приготви за по-високи скорости. Светлините в купето се променят в червен цвят, а на монитора излиза анимация, която наподобява светлинен скок от Star Wars. Усетих и промяна в седалката, която се пристегна повече около тялото ми. Чудесно усещане и поведение на пътя, въпреки че има още доста какво да се желае от външния звук и окачването. Но хей, това е прототип на автомобил, който ще се появи след пет години!

Така дойде време и за най-вълнуваща част - да се доверя на автомобила изцяло, за да се отпусна и насладя на остатъка от пътуването. Symbioz е ниво 4 в света на умните коли. Днес по пътищата най-модерните автомобили, включително и Tesla, достигат до второ ниво. При него водачът не трябва да откъсва внимание от пътя или да вдига ръце от волана, въпреки че колата сама спазва дистанция. Ниво 4 означава, че превозното средство може да поеме контрола върху цялото шофиране, без вниманието на водача да бъде необходимо.

Активирах го чрез силно натискане на два бутона на волана. Symbioz пое контрола и първоначално остана в средната лента. Колата пред нас караше бавно и Symbioz предприе изпреварване. Включи мигача, започна да се изнася, но бързо се върна обратно. След няколко секунди в лявата лента профуча автомобил. Symbioz започна отново маневрата и този път я изпълни. Няколко минути просто се наслаждавах и се учудвах, че се чувствам толкова естествено. Смятах, че може би ще се притесня да дам контрол на автомобила, но това не се случи. Symbioz пазеше дистнация, задминаваше… справяше се отлично. Най-впечатляващ обаче беше моментът, в който наближихме пункта за пътна такса. Въпреки че пътните линии изчезнаха, умната кола се навигира до едното гише и мина без никаква намеса от моя страна или от втория пилот до мен. Всичко това е възможно не само чрез всички 35 сензора, разположени отвън на автомобила (всички са отлично прикрити!), но и чрез партньорства с TomTom (от тях идват картите с висока резолюция, които също се използват за навигацията) и Sanef (комуникацията с пътната инфраструктура). Зад всичко това обаче се крие и много сериозна обработваща сила, тъй като само смяната на платното изисква информация от цели 27 сензора!

Обратно в наши дни

Отворих вратата и слязох от Symbioz. Лекият сняг отново беше подновил цикъла на времето в Нормандия. Затворих вратата на автомобила, а той бавно се отдалечи по чакълестия път. И това вече ми се стори толкова естествено, толкова… нормално. Бях в бъдещето и то наистина е на автономните коли. И повярвайте ми, ще ви хареса.