Колко пъти ви се е случвало да сте някъде в чужбина и да загледате автомобил на улицата, незнаейки изобщо какъв е този модел, но да ви изглежда типичен за местните? Сигурно също толкова пъти, колкото някой американец е гледал в потрес побългарено Жигули по родните пътища. Истината е, че въпреки глобализацията и модерното автомобилостроене, някои от спецификите в различните континенти и държави не могат да бъдат заличени.

И не мога да огранича темата само до автомобили. Има места по света, където класическият вид на колата е рядко срещано нещо. Независимо дали защото жителите се придвижват с мотори и скутери, или защото използват обществен транспорт в най-различни форми.

В следващите редове ще ви запозная с някои от най-интересните начини за придвижване из различните точки на света. Ще разгледаме и в частност най-популярните марки в най-отдалечените от нас кътчета на планетата. Приятно четене!

Какви коли карат наоколо и какво може да ви изненада

Ще тръгнем от няколко по-близки страни и ще вървим на изток, за да споменем всички интригуващи начини, по които можем да се придвижваме, а и да ви запознаем с нещо ново.

Колко пъти сте чували за Fiat Egea? Вероятно николко, особено ако не сте ходили в Турция скоро. Това е еквивалентът на Fiat Tipo за ориенталския пазар, а неслучайно е и най-продаваната кола за изминалата година в южната ни съседка. Турското Tipo се продава на местното население за сума, равняваща се на 10 000 лева към момента.

Какво знаете за Андора? Не града в Италия, а княжеството, което се намира между Франция и Испания. Вероятно знаете, че сме играли с тях на футбол, но знаехте ли, че държавата няма изградена система за обществен транспорт? И защо й е да има? Населението е достатъчно богато, за да се придвижва със собствени автомобили. Не само това, най-продаваната нова кола за 2017 година в Андора е BMW X5. Изглежда всичко, което сме чували за “данъчния рай” Андора е вярно, а населението от 80 000 души (по-малко от на кв.Надежда в София) има завиден автопарк.

Русия е колкото близка до нашата култура, толкова и далечна като особености на пазара. Както с Fiat в Турция, така стоят нещата с Hyundai при братята руснаци. Заводът на Hyundai в Санкт Петербург произвежда специфични модели като Solaris и Creta, които не могат да се срещнат в много други държави. Последният спомага корейска компания да бъде лидер на руския SUV пазар, което е нещо трудно за вярване. А пък Solaris е и най-продаваният автомобил в Русия за миналата година.

“Индийския Uber” и местното автомобилостроене

Въпреки изцяло различната култура, някои от начините на придвижване в Индия са доста близки до тези, които са ни добре познати. С няколко малки разлики. Ако искате да прекосите страната, най-лесният начин би бил евтин вътрешен полет със самолет. Освен това, железопътната мрежа е добре изградена, макар самите влакове да напомнят удивително на БДЖ. Какво се случва в градовете обаче?

Логично, поради огромния брой на населението, най-популярни са малките коли. Малки, но и достъпни. Преди повече от 35 години индийската компания Maruti подписва договор със Suzuki, за да достави на местното население коли, отговарящи и на двете гореспоменати условия.

Първоначално Maruti само внася Suzuki във втората по население държава в света. Следват няколко допълнителни споразумения за производство на коли и двигатели на територията на Индия. Така през 2018 година най-разпространената кола в страната е Maruti Suzuki Alto.

Други попълнения на Индийския полуостров включват Duster. Но не Dacia, a Renault Duster. Точно така, освен на руския, мексиканския и няколко други пазари, Duster се продава с емблема на Renault и в Индия. Освен това моделът, който се произвежда в Индия е сериозно променен за местния пазар. Има подсилено окачване и куп допълнителни функции за сигурност. Индийците дори изнасят Renault за други държави, особено в Африка, където се шофира в лявата лента (автомобилите са с десен волан).

Но оставете големите автозаводи и развитата въздушна мрежа. Ако у нас един от най-интересните начини за транспорт са каруците, то в Индия никой не трябва да се учудва, ако види рикша. В големи градове с много население и натоварено движение, най-лесният начин за придвижване е с рикша, теглена от човек.

Разбира се, че нестандартното такси не е бързо, знаете с каква скорост тича човек. Но пък водачите обикновено знаят най-прекия път до зададената дестинация, като маршрутите не включват само улици. Освен това уменията им да крещят, за да си проправят път и да сигнализират за присъствието си на шосето, са жизнено важни.

Освен човешките рикши, там са разпространени още и тези, задвижвани от колело с педали. Най-бързите са рикшите, базирани на триколка с двигател. Те са най-експедитивния начин за придвижване из задръстванията в пренаселен индийски град. А трафикът действително е толкова натоварен и “откачен”, че ако попаднете в такава рикша, бих ви посъветвал да потиснете навика си да провесвате ръка през прозореца. Бързо ще останете без нея.

Китайските автопроизводители, за които не сте подозирали

В последните години в България стана известна китайската компания Great Wall, всички знаем защо. Но колко от вас могат да изброят още три китайски производителя на автомобили? Опитайте.

Най-популярната кола при китайците в момента е съвместна разработка на Wuling Motors, базирана в Лиуджоу, и General Motors. Казва се Wuling Hongguang и е неособено красив миниван.

Трябва да споменем и Brilliance Auto. Страхотно име за компания, но за съжаление, продукцията й не го оправдава. Един от топ моделите на марката е BS6, който получава една звезда за сигурност на стандартен EuroNCAP тест. Това, плюс цената му, която е равна на тази на Ford Mondeo или VW Passat, провалят плановете на Brilliance Auto за внос на коли в Европа. За продажби в САЩ не става и дума.

И понеже засегнахме темата за NCAP тестовете за сигурност, трябва да отдадем заслуженото на първата китайска разработка, която отбелязва пет звезди. Това е Geely Panda. Колата е интересна най-вече с дизайна си, като “лицето” й видимо наподобява това на... е, името на модела го казва само. Вижте го само!

Автомобилът се продава и в Африка, и Южна Америка, въпреки че на различните пазари се подвизава с различни имена. В Китай Geely Panda се продава онлайн, но в крайна сметка ще трябва да отидете до представителство на марката, вместо да си получите колата по куриер.

Китайските производители са известни с копията и “ментетата”, но една компания достига невиждани висини. Нека първо ви задам един въпрос. На какво ви прилича това:

Не, това не е някаква китайска версия на Evoque. От Jaguar Land Rover също са били шокирани да видят този автомобил. Landwind X7 е представен през 2014 година и то на същото автомобилно изложение, на което бива представен и Range Rover Evoque за китайския пазар. Малко по-късно английската компания завежда дело в китайски съд за копирането на дизайна на своя автомобил. Оказа се обаче, че няма закони срещу копирането на коли и Landwind X7 дори получава фейслифт версия през 2017 година. И двете компании опитват да патентоват дизайна на своите произведения, но исковете им са отхвърлени по различни причини.

И след като никоя институция не може да вземе отношение, Jaguar Land Rover и Landwind са принудени да провеждат мирни преговори за допустимите граници на прилики между Evoque и X7.

Може би ще ви е интересно да видите Lada Xray, ако не сте попадали на луксозния руски кросоувър досега. Погледнете Landwind X2 и ще ударите два заека с един куршум. Двата кросоувъра имат абсолютно идентичен дизайн.

През 2017 година китайската компания продължава да използва активно copy-paste функцията в своето дизайн студио. Моделът X2 е представен на автошоуто в Шанхай, а малко по-късно същата година, на друго китайско изложение, светът видя Xiaoyao. Това е компактен кросоувър, който поразително наподобява Mercedes-Benz GLA.

Говори се, че следващият модел на Landwind ще има свой собствен дизайн. Нямам търпение да видя неговата идентичност.

Японският влак-стрела

Пътешествието ни на изток продължава, а следващата спирка е Страната на изгряващото слънце. Всички познаваме добре японските автомобили и те са разпространени из цял свят. Ето защо няма да им обръщаме толкова внимание днес, колкото на японския влак-стрела. Чували сте за тези возила, но кой е най-интересният факт, който знаете?

Истината е, че Япония има добре изградена железопътна мрежа още по времето на Втората световна война. В днешно време вече има хиляди километри линии за супер бързите влакове, чиято максимална оперативна скорост е 320 км/ч. Разбира се, влаковете могат да развият над 400 км/ч, но скоростта им е ограничена от гледна точка на сигурност. По една от най-използваните линии, Токио – Осака, скоростта на влаковете е законово ограничена до 270 км/ч, заради въздушната вълна, която нанасят те, преминавайки през населени места.

Японските влакове “Шинкансен”, както са известни сред местните, се славят с невероятна точност. Обикновено закъсненията в национален мащаб за една година са под минута. Рекордът за най-малко неточности на годишна база е бил поставен през 1997, когато сумата от закъснения е 18 секунди.

Очевидно японците са свикнали, че влаковете им “разцепват секундата” и разчитат на това. Затова, когато в началото на тази година влак потегли от гарата 25 секунди по-рано от разписанието, се наложи компанията превозвач да се извини публично, защото е имало хора, които всъщност са смятали да се качат на влака.

Още по-интересни са магнитните влакове, използващи технология на магнитна левитация, по-известна като “маглев”. Маглев не използва колела и всъщност влакът не се докосва до релси или каквото и да е.

Технологията се базира на електрически заредени магнити, които образуват въздушна възглавница, държейки и придвижвайки влаковата композиция над трасето. Промените в силата и интензитета на създаденото магнитно поле определят скоростта и посоката на движение. Така единственото триене е между влака и въздуха и затова влаковете, използващи маглев са много по-ефективни.

Въпреки че най-бързият функционален такъв влак оперира в Китай с пикова максимална скорост от 430 км/ч, рекорът за бързина е поставен по време на тест в Япония. Преди няколко години японците развиват 603 км/ч, а разработката им ще оперира с пътници след още няколко години. Отзивите от тестовете са, че движението е комфортно и стабилно. Въпреки това едва ли обществените мотриси ще се движат с повече от 450 км/ч. Жалко, а?

Тунинг автомобили

Докато още сме в Япония, ще се върнем на автомобилите за малко. Въпреки сензационните технологични постижения и напредналата наука, едно от най-интересните неща на “островите” е тунинг културата.

Боя, джанти, светлини, звук, окачване... мислите си, че сте виждали всичко, докато не отидете на среща на тунинг маниаци някъде в Япония. Няма нужда да ви затормозявам със спецификации и исторически факти. Вместо това ще ви оставя просто да разгледате селекцията ми от най-странните японски произведения в галерията отдолу.

И така...

Когато става въпрос за пътуване, винаги можем да намерим нещо ново, което да опитаме, особено в чужда страна. Някои начини ще предпочетем, защото са по-изгодни, други по-бързи, а трети, защото “просто трябва да се кача на това нещо”.

Опитах се да ви представя малка част от чудесата на колела, на които можете да се натъкнете по света. Ако вие имате други попадения, споделете ги в секцията за коментари.