Насладата от живота идва от дребни нещица, не смятате ли? Детска усмивка, свеж изгрев, разходка по плажа или... рали уикенд. Е, може би последното не е толкова дребно, но пък е наслада с главно Н.

Получих шанс за такова чувство в края на октомври, а разгарът на есента и нейните пейзажи спомогна за незабравимите усещания. Ще разберете за какво говоря от снимките, които ще видите малко по-надолу. Сега ще ви запозная със самото състезание.

Представителите на Dacia в България бяха организирали туристическо рали за журналисти, а участниците в него използваха топ моделите на марката. Отборите можеха да карат Duster (два модела със задвижване на четирите колела и един с предно предаване), Sandero Stepway, Logan MCV и Lodgy. Шестте отбора, съставени от по трима души, имаха за цел да преминат през различни забележителности из България, всяка от които носи различен брой точки. Отборът, събрал най-много точки и пристигнал на финала във фиксирана часова рамка, щеше да спечели състезанието.

Чрез теглене на жребий на моя отбор се падна дизелов Duster със задвижване на предните колела и 6-степенна автоматична скоростна кутия. Мощността на тази разновидност на румънския кросоувър е 110 к.с. Той се оказа страхотен помощник за това да преминем през черни пътища, пресечени терени, полета, реки, хълмове, каменисти баири и много други препятствия. Наложи ни се да преминем и през големи градове, задръстванията в които ни помогнаха да разберем колко маневрен е Duster. А накрая бяхме конкурентоспособни дори на магистрала. Организаторите заслужават поздравления, защото локациите, които бяха подбрали, наистина успяха да ни предложат всичко. Повече подробности - след малко.

Новият Dacia Duster има доста подобрения по екстериора спрямо предшественика си. Автоматичните дневни LED светлини продължават мускулестата предна решетка, която е изградена около горда емблема. Всичко това седи високо, на сигурно място, над здравата предна броня. Отстрани има подсилени прагове, а задната броня е в същия стил като предната. Duster е доста висок, с пътен просвет от 21 см. За сравнение класическият Land Rover Defender седи на 25 см от земята.

Състезанието се проведе в два дни, а стартът беше даден около 10 часа сутринта на първия ден. Стартирахме в София, а първите няколко обекта, през които преминахме, бяха в центъра на столицата. Тук е моментът да кажа, че за да документира преминаването си през всеки чекпойнт, съответният отбор трябваше да направи снимка със своя автомобил на фона на текущия обект. Ето защо обиколката ни започна с леки освирквания от околните, докато правехме своето селфи пред Руската църква в София, блокирайки движението, но стремежът за победа оправдава всичко. За секунди се върнахме обратно в колата и продължихме към точките от списъка, които бяха в покрайнините на града.

Първите сериозни препятствия не закъсняха, а с тях и първата приятна изненада. Ще призная, че както много други, тръгнах към Dacia с леки предразсъдъци. Черният път, по който стигнахме до Обрадовски манастир “Свети Мина”, ме караше да се чудя в кой момент просто ще закъсаме и няма да можем да продължим. Това обаче сякаш само надъха нашия Duster и освен че не закъса, имаше възможността да се докаже през дълбоки, мокри коловози и високи хълмове. През тях той премина без колебание, въпреки че каменистите хълмове го накараха да се окаже на две гуми в един момент.

След бързо отчитане на Кремиковския манастир и водопадите в с. Локорско (страхотно място за разходка, между другото) продължихме към зададените обекти извън Софийското поле. Оставаше ни само една бърза спирка или поне така си мислехме. Лозенският манастир “Св. Спас” е разположен високо в планината, а до него се стига по тесен и извит път. По това време “пътечката” беше засипана с мокри листа от красивите дървета, които крият различни опасности под себе си. Много от посетителите не се наемат да се качат с автомобилите си чак до горе в определени сезони, а един от конкурентните ни отбори дори спука гума. Нашият Duster обаче геройски достигна до манастира и не само че не усетихме трудности, а успяхме да се насладим на пейзажа с красива гледка от високо.

По пътя надолу успях да отделя време и да поопозная интериора на новия Duster. Разположението на седалките е много удобно, като е доста високо. Това дава усещане за сигурност и власт над пътя. Видимостта е добра през сравнително големите прозорци. На задната седалка не е прекалено широко, но има достатъчно място за трима души, които да се чувстват добре. Отпред е още по-комфортно, а доказателство за това е, че след 9 часа в автомобила нито един от нас не се чувстваше толкова уморен.

Самите седалки са изработени от качествени продукти и са удобни за всички типове пасажери. Има части по вратите и таблото, които са изработени от по-твърда пластмаса, но за ценовия клас, в който се намира автомобилът, изработката е повече от добра.

Воланът е страхотно изпълнение, усеща се удобно в ръцете благодарение на чудесната кожа, а и на самата му форма. Единственото, което не е по мой вкус, е, че е твърде мек в движението си и това намалява обратната връзка от пътя. Повтарям, че това е мой личен вкус, а за доста потребители този мек волан ще е мечта.

За да не надвишаваме ограничението на скоростта, наложено на съответния път, за което щяхме да получим наказателни точки от състезателния директор, използвахме функцията за ограничение. Чрез нея се задава максимална скорост на автомобила и след нейното достигане, колкото и да натискате педала на газта, няма да ускорите повече. Страхотна и удобна функция, но бутонът за нейното активиране/деактивиране седи самотен на централната конзола, ниско долу, до ръчната спирачка. Доста неудобно за използване, особено в движение. Не разбрах мотива за това странно дизайнерско решение, но не му обърнах чак толкова внимание, защото е един от много малкото минуси.

Следвайки GPS координати на познати и непознати за членовете на отбора обекти, се озовахме на поляни, планини, брегове на язовири, а в края на деня се наложи да преминаваме и през реки. След яз. Огняново, Спасова могила, мемориален комплекс “Васил Левски” и няколко други приветливи села, както и гр. Копривщица се оказахме в търсене на Стрелчанското кале. Вече бяхме уверени в офроуд възможностите на Dacia Duster, но край Стрелча дойде истинският тест за него.

За да се достигне до крепостта, се преминава през черен път, гора, прекосява се два пъти реката, а известно време се кара и край самата река, по каменистото ѝ корито. Част от машрута беше и каменист баир, по който много малко автомобили биха могли, а може би още по-малко шофьори биха се осмелили да преминат. В една част от пътя виждах само земята от лявата страна, а колегата отдясно виждаше само небето. Не само че се изкачвахме нагоре по камъните, а и страничният наклон беше сериозен. Педалът на газта отново даде необходимия кураж на Duster и той дори не се разколеба при изкачването на това препятствие.

От Dacia са се постарали, това е ясно. Автомобилът е изключително проходим, висок е и много малко неща могат да го спрат. Но това, което наистина ми хареса, е, че през всички тези издевателства над колата всички вътре се чувствахме комфортно. Не се усещат силни вибрации, няма странни шумове и не се клатим заплашително. Просто продължаваме напред.

В крайна сметка достигнахме до финала на ден 1 само две минути преди крайния срок със събрани 240 точки от възможни 330. Преди началото на ден 2 “дишахме във врата” на водещите два отбора, които имаха по 250 точки. След пръст, трева, камъни и вода беше време да се докажем и на асфалт.

Заданията за втория ден ни накараха да преминем през Пловдив, където на няколко пъти ми се наложи да проверявам диаметъра на завиване на нашия Duster. За щастие той е едва малко над 10 метра, а комбинирано с дължината на автомобила, която е 4.3 метра, това прави автомобила много маневрен из тесните улички и натоварени кръстовища.

След градския етап се отправихме към Бачковския манастир. Там имах възможност да изпробвам колата и по асфалтов планински път. Dacia Duster е доста лек, тежи едва 1300 кг, а теглото е доста добре разпределено. Освен това окачването се усеща добре настроено. Освен на офроуд терен това помага и на пътя. Поведението на автомобила в завои е уверено, държи ни здраво стъпили на асфалта. Въртящият момент е 260 Nm при 1750 об./мин. И въпреки че е далеч от високомощните си колеги, дава достатъчно тяга, особено в ниските обороти, за да покрием своите нужди при изпреварване например.

Единствената ми забележка тук е автоматичната скоростна кутия. Няма как да скрия, че тя е малко тромава и ѝ е необходимо известно време, за да подбере правилната предавка. Това не пречи на останалите качества на самия автомобил, но ако аз съм избрал Duster за лично возило, определено бих се обърнал към ръчната скоростна кутия. Вариацията със задвижване на четирите колела се предлага с 6-степенна механична трансмисия, което изглежда като идеалния избор.

Финалният етап ни изправи пред пътуване по магистрала. Там се наложи да балансираме в натовареното движение по “Тракия” между изпреварвания, спазване на ограничението за скоростта, смяна на ленти, интензивни положителни и отрицателни ускорения. С радост ще кажа, че Duster се справи чудесно. Максималната му скорост е 170 км/ч, но не е препоръчителна не защото колата не се справя добре, напротив, учудващо стабилна е, но просто в купето става малко шумно.

Благодарение на прецизното движение успяхме да финишираме ралито само 3 минути преди крайния срок. Събраните 60 точки през втория ден направиха сбор от 300 за цялото състезание, а това ни класира на второ място. Радвам се на сребърния си медал и мястото на подиума и отдавам нужното на колегите за мъжката борба.

Поздравления за организаторите от Dacia България, както и за 8-кратния шампион от Рали България, Димитър Илиев, който заедно със своите колеги от Safety Driving Academy се бяха погрижили чудесно за интересната надпревара.

След повече от 30 посетени забележителности из страната и над 4700 км, изминати от отборите, мога да кажа, че разбрах защо Dacia е лидер на пазара в България. Разбира се, че автомобилите имат своите минуси, няма возила без такива. Но при положение че за под 30 000 лева можете да си позволите чисто нов кросоувър, който е много здрав, проходим, държи се добре на всякакви настилки и е комфортен за возене, мисля, че няма да обърнете толкова внимание на дребни несъвършенства.

Не мога да изкажа мнение за автомобилите, които не съм изпробвал лично, но истината за Duster e, че е идеален автомобил за нашите ширини. Освен изброените по-горе предимства ще споделя и нещо за разхода на гориво. Въпреки бруталното на места каране и смесения цикъл (градско/извънградско), се оказа, че нашият Duster харчи 6.2 л/100 км. Да, това е малко повече от това, което ще прочетете в брошурата, но е реален тест в тежки условия и цифрата е страхотна.

“Гордост без предразсъдъци”. Това е мотото на компанията производител за Duster. И наистина този автомобил не предлага супер лукс, не отговаря на множество стереотипи, утвърдени в родната действителност. Но ще ви позволи да се чувствате комфортно в чисто новия си автомобил, да преминавате през всякакви препятствия лесно и бързо, без да харчите куп пари. За съотношение цена-качество – отлична оценка! Бих разбрал всеки средностатистически потребител, който постави Dacia сред топ изборите си за нова кола.