В продължение на две години администрацията на Тръмп вдигаше шум, че ще изпрати отново хора на Луната. Астронавти от мисиите „Аполо“ като Бъз Олдрин и Харисън Шмит дори участваха в изготвянето на законопроекти. Вицепрезидентът Майк Пенс пътува до центрове на NASA из цялата страна, за да изнася речи. А самият президент неколкократно сподели своите мисли за Луната и Марс.

Всички мислеха, че тези обещания ще останат само на думи - реформата в космическата политика на страната и бюджетните приоритети наистина не се промениха много, или поне не допреди края на последната седмица. NASA публикува изявление, в което призова американската космическа индустрия да помогне за разработването на големи космически кораби, които още през 2028 г. да отведат астронавтите до повърхността на Луната.

Новите документи съдържат подробности за това как агенцията възнамерява да изпрати хора на Луната с така наречената  „Human Landing“ система. Благодарение на тази инициатива „САЩ отново ще установи своята хегемония около и на Луната“. NASA планира поредица от сложни мисии до повърхността на земния спътник, разчитайки на търговско участие, за да превърне американците отново във водеща нация в космическите изследвания.

Небивал интерес

Частните компании с нетърпение очакваха тази покана, след като администрацията на Тръмп обяви „завръщането на хората на Луната“. Не само дългогодишните партньори на NASA като Lockheed Martin, Boeing и Northrop Grumman със сигурност ще участват, но е вероятно нови космически компании като SpaceX и Blue Origin също да бъдат привлечени за каузата. Някои от по-малко известните фирми, които са съсредоточени върху изграждането на по-малки  съоръжения, включително Intuitive Machines, Astrobotic и Moon Express, също могат да решат да построят по-големи космически превозни средства през следващото десетилетие.

Като част от тази „фаза А“ NASА обяви „множество награди“ на стойност между 300 000 и 9 милиона долара за различните участници. Източници твърдят, че се очакват да бъдат присъдени от шест до осем награди за поредица от шестмесечни изследвания, които да идентифицират проекти за потенциални превозни средства. Компаниите могат да подават оферти за един или всичките три елемента на предлаганата от NASA система за кацане - превозно средство за прехвърляне, което ще премести астронавтите от Лунния портал към ниска лунна орбита, такова, което ще пренесе хората на повърхността и превозно средство за изкачване, което да върне екипажа обратно в лунна орбита.

След тази фаза NASA заяви, че ще избере „една, две или нито една“ награди за дизайн и разработка, сключвайки договори с фиксирани цени, оценявани на „няколко стотици милиона долара“. Тъй като се очаква превозното средство за изкачване да лети първо, се предполага, че предложенията за неговия дизайн ще „получат по-голямата част от общото финансиране“. Също така участващите фирми ще трябва да поделят разходите си с NASA, което означава, че те трябва да инвестират около 20% от собственото си финансиране в развитието на съоръжението.

Истинска стъпка напред

По-късно през пролетта NASА ще организира събитие във Вашингтон, на което да отговори на всички възможни въпроси от страна на потенциални партньори и инвеститори. Макар това да не е неочаквано, очевидно е, че агенцията желае да напредне с плановете си да изпрати хора на Луната. Първите мисии без екипаж се очаква да стартират още през 2024 г.

Това все още не означава, че космическата агенция ще се върне на Луната. През 2008 г., като част от програмата Constellation, NASA подписа договори с пет потенциални доставчици за проектирането на „Алтаир“ – космически кораб, който да изпрати хора обратно на Луната, но впоследствие тази програма бе отменена от президента Обама през 2010 г., тъй като беше в тежест на бюджета.

Но този път изглежда, че е налице консенсус между NASA и широката общност, че е време хората да излязат извън околоземна орбита и че важна част от тази еволюция включва стъпването на човек отново на Луната. Там не само има водни ресурси, но и редица частни компании се интересуват от възможности за инвестиране на собствен капитал. И накрая, предполага се, че Китай ще кацне на Луната вероятно около 2030 г., и ако NASA пропусне „лунния прозорец“, то тя може да отстъпи пред своя азиатски съперник.

Нещо ново в Азия

В последно време космическите амбиции на азиатския континент нарастват значително, като водещи в това отношение са Китай, Индия и Япония. Китайската национална космическа администрация (CNSA) отговаря за развитието и планирането на космическите дейности на Китай. Тя е създадена през 1983 г. и е със седалище в Пекин. Китай разполага с 4 космодрума, най-новият от които е разположен на тропическия остров Хайнан. Общият годишен бюджет на CNSA е около 2 милиарда долара за 2017 г. От 2012 г. общо 8 китайци са пътували в космоса за различни проекти. През 2011 г. агенцията успешно изстреля своя космическа станция в околоземна орбита (Tiangong-1), а през 2013 г. успешно изпрати на луната свой космически апарат (Chang'e 3).

След десетилетия на игра на догонване с американските и руските космически програми, Китай е готов да направи нещо, което някоя от споменатите в началото на изречението държави, нито която и да е друга страна някога е направила: да изпрати космически кораб към тъмната страна на Луната. През декември Китайската национална космическа агенция изстреля към южния полюс на Луната сонда с тегло 2500 килограма, наречена Chang’e-4. Chang’e е богинята на Луната в китайската митология и името на всички китайски лунни сонди. Няколко седмици по-късно Chang’e-4 се установи на повърхността и разположи малък роувър, за да проучи терена там за първи път.

Проучвайки пряко геологията на зоната на кацане, Chang’e-4 може да реши дългогодишните загадки за Луната, включително как се е формирала тя преди 4.5 милиарда години в резултат на сблъсък между Земята и друго небесно тяло. Също така има стратегическа причина Китай да се насочи към място за кацане в близост до лунните полюси: засенчените кратери на високи географски ширини на Луната могат да съдържат значителни количества замръзнала вода. NASA и редица частни компании, включително и базираната в Кейп Канаверал, Флорида, Moon Express, проучват идеята да се добива лед, за да се произвеждат ракетно гориво или да се получи вода и кислород за бъдеща лунна колония.

Китай се стреми да настигне Русия и Съединените щати, превръщайки се в най-голяма космическа сила до 2030 г. Азиатската страна планира да създаде трета космическа станция до 2022 г., да изпрати космонавти до база на Луната до десет години., както и да изпрати сонди на Марс, включително такива, които могат да се върнат с проби на Земята. Пекин планира още да започне изграждането на собствена пилотирана космическа станция през следващата година.

Не мога да не кажа няколко думи и за Индийската организация за космически изследвания, която е създадена през 1969 г. Общият годишен бюджет на агенцията е 1.4 милиарда долара за 2017 г. Организацията е осъществила различни големи космически мисии на национално и международно ниво.През 2008 г. тя изстреля успешно своята първа ракета Chandrayaan-1 за дистанционно изследване на луната. Оттогава Делхи също се опитва да намери място сред големите космически сили и постиженията на Китай само ще амбицират още повече втората най-многолюдна държава в света.

И Европа търси място под звездите

Европейският съюз трябва да обмисли създаването на европейски космически сили, заяви през януари еврокомисарят Елжбета Бенковска.

"Няколко държави-членки в момента обмислят начини за укрепване на тяхната отбранителна доктрина към космическото измерение. Те говорят за космическите сили," каза Бенковска, отговорна в Европейската комисия за вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и МСП. Нейният портфейл включва и космическата политика на ЕС.

Може да се очаква, че идеята за европейски космически сили ще бъде изправена пред много скептицизъм и критика, тъй като военните въпроси все още са една от областите, върху които националните правителства имат контрол. Едва наскоро страните от ЕС решиха да работят в по-тясно сътрудничество в областта на отбраната, например чрез обединяване на ресурси и създаване на субсидии от ЕС, за да накарат военните компании да работят заедно отвъд националните си граници.

Към началото на третото десетилетие на 21 век, традиционните полета на противопоставяне - сушата, въздуха, водата и вече киберпространството - спокойно могат да бъдат разширени, за да включват и космическото пространство, и ако Европейският съюз иска наистина да бъде считан за велика сила, равноправна на останалите глобални играчи, той трябва все по-уверено да поглежда именно натам.

Всичко това означава само едно: велики сили от няколко континента вече трескаво гледат към звездите и се готвят за изпреварващ ход, който ще им даде стратегическо предимство в новата звездна надпревара.

Впечатляващи снимки със смартфон? По-лесно е, отколкото предполагате (част 1)

Оцени:
Рейтинг: 3
Най-четени
Всички

Шест смели теории за това, какво ще се случи в последния сезон от "Игра на тронове"

108 | 20.03.2019
Още от HiComment

WWW на 30: незабравима разходка по сайтовете от нейната младост

18 | 19.03.2019