Почти всеки геймър, когото познавам, в даден момент от живота си или е разработвал игри, или е искал да го прави. Някои се отказаха бързо, други бавно и полека продължават, събират знания и самочувствие и разработват индита като хоби, а трети зарязаха всичко друго и се съсредоточиха върху тази единствена цел. И много я достигнаха.

Самата аз се считам за представител на втория тип хора. Продължавам да скачам от курс на курс в платформите за дигитално обучение и трупам знания, които се надявам, че някой ден ще мога да приложа на практика. Междувременно професията ми на журналист позволява да се срещам и разговарям лично с множество български и чуждестранни разработчици. Да чуя техните съвети, да почерпя от техния опит и да го споделя с вас.

Така се роди и този кратък наръчник. От разговори с професионалисти в сферата, с необикновените хора, които имам късмета да познавам, и малко личен опит. А целта му е простичка: да ви послужи като ориентир към първите ключови стъпки, които трябва да предприемете, ако искате да създавате игри в нашата мъничка държава. А и не само.

I. Бъди сигурен, че искаш да бъдеш гейм разработчик

Независимо дали сте избрали да преследвате кариера като гейм дизайнер, гейм програмист, продуцент, художник или аниматор в сферата на видеоигрите, не ви очаква лесен път. Да разработваш игри е колкото интересно, толкова и предизвикателно. Колкото творчески задоволително, толкова и умствено изтощително. Колкото зависимо от собствените ти способности, толкова и екипна работа. Изисква се широк спектър от знания в различни области - от програмиране и поне минимални способности за скициране, за да визуализирате идеите си, до богата обща култура и добро познание за индустрията. Последното ще ви бъде от особено голяма полза, за да прецените дали тази професия наистина е за вас. Защото истината е, че ако не сте отдадени на тази работа, ако не я правите от любов, ако не можете да работите в екип, ако не сте готови за няколкомесечните периоди на бъхтене по 24/7, на работно натоварване от над 10 - 12 часа на ден в спокойните моменти и на безспирно учене на нови и нови неща, за да бъдете добри - по-добре спрете да четете дотук и си изберете друг професионален път. Следващите обяснения са дългички.

Sofia Game Jam 2017/ Галина Маринова и Вероника Христова

II. Извлечи най-доброто от традиционното образование

Двата въпроса, които хората най-често си задават, когато решат да се занимават с разработката на игри, са: “Какво да уча?” и “Трябва ли ми диплома изобщо?”.

От разговорите ми с Иван Балабанов от Ubisoft Sofia научих следното: няма значение дали кандидатът за работа има специализирано висше образование, свързано с гейм разработка. Ubisoft има специална обучителна програма от между 8 и 18 месеца, през която преминава всеки техен нов служител. По-важни са практичните умения и порфолиото на кандидата, ентусиазмът му и желанието да работи и да се учи. Превръщането му в доходоносен кадър е в ръцете на компанията, не в предварителната му академична му подготовка. Дипломата само ви носи бонус точки за извикването ви на интервю.

Това обаче важи само за специализирано висше образование в сферата на създаването на видеоигри. Защото дори в световен мащаб съществуват много малко програми, предоставящи на студентите всички нужни знания за създаването на една игра от начало до край. В България този тип специалности пък са ограничени до специфичен сегмент от гейм разработването. Ярки и полезни примери тук са Националната художествена академия с магистратура в “Дизайн на компютърни игри”, и Нов български университет с бакалавърската си програма по Информационни технологии заради модула “Технологии за компютърни игри”. Но като изключим тях, академичният хоризонт у нас е доста беден откъм гейминг специалности.

Означава ли това, че висшето образование е напълно ненужно? Твърдо не.

За художниците и аниматорите в страната ни има множество великолепни програми, които да ви дадат всички нужни практически и теоретични способности не само в контекста на създаването на видеоигри, но и изобщо за тези професионални направления. Отново бих ви насочила към програмите на НБУ и НХА заради брилянтния преподавателски състав и стабилната материална база.

За програмистите нещата могат да се развият в две посоки. Или да заложат на курсове в програмистките академии като Телерик или Софтуни, където със сигурност ще научите почти перфектно поне един програмен език, или на добрия стар Факултет по математика и информатика към Софийския университет, както и програмистките и IT програми на Техническия университет.

Тук трябва да отбележа няколко неща. Първо, имам няколко примера за реализирали се гейм програмисти, които са тръгнали от ФМИ или ТУ и са прекъснали образованието си след втората година, т.е. след преминаването им през основните курсове Висша математика. Това явленение е следствие точно на “извличането на най-доброто” от висшето образование в страната преди да продължат към същинската практика.

Работа с CryEngine. Снимка: PacktPub

Както бивши и настоящи разработчици от Gameloft са ми споделяли, най-добрите програмисти в областта са онези, които са преминали през класическите програмистки школи на СУ и ТУ, защото са научили точно как да решават логически и абстрактни проблеми. Нещо, което е в основата на гейм програмирането и с което всеки гейм програмист ще се сблъска. Те подчертават и че наученото от софтуерни школи често е недостатъчно за един завършен гейм програмист, тъй като обучението се съсредоточава върху разучаването на даден програмен език, без гореспоменатия фокус върху решаването на логически и абстрактни проблеми. Но пък тази им силна подготовка в програмните езици им дава бързо навлизане в сфера, която предоставя допълнително обучение в контекста на разработката на видеоигри, където да наваксат с пропуснатото.

Всичко, което ви прави по-добри в тази работа, е нещо полезно, а не ненужно.

Гейм дизайнерите могат да заложат на множество специалности - от изкуства, през политически или исторически насочени специалности, та чак до медийни науки. Тук дипломата е повече своеобразна летва на какво ниво трябва да са знанията на дизайнера в множество сфери, от които да черпи идеите си, отколкото на директно отразяващ се фактор върху способностите му. Т.е. ако сте запознати с теология или военна история, знанията ви трябва да са на възможно най-високото академично ниво, изисквано в истински университет. Препоръчвам ви да минете и един добър курс по програмиране с по-широк спектър на програмни езици, без да навлизате в големите подробности. Това ще ви помогне за работата с бъдещи колеги гейм програмисти, защото ще ви даде нужните знания да описвате гейм елементи по начин, по-лесен за трансформирането им в код. Както и да внасяте поправки във вече създаденото по по-рационален и аргументиран начин. Не бивате да забравяте, че един курс по скициране е ключов, тъй като една макар и груба скица е най-добрият начин да визуализирате идеите пред екипа си. Гейм дизайнът се учи най-вече със създаването на игри, така че всичко, което ви прави по-добри в тази работа, е нещо полезно, а не ненужно.

Sofia Game Jam 2015

III. Възползвай се от ресурсите в интернет

Досега вече сте разбрали, че най-важните неща, които трябва да имате, са знания и способности. Как обаче да ги натрупате? Отговорът е прост - интернет. Вече съществуват множество платформи за дигитално обучение, милиони наръчници как да работите с различни програми, свързани със създаването на игри, и перфектни уроци, с които да се упражнявате и да свикнете да работите със специфични инструменти и платформи.

Препоръчвам ви да прегледате каталозите на двете най-популярни платформи за дигитално обучение Udemy и Coursera. И двете предлагат подробни курсове в отделни сегменти от гейм разработването, чиято продължителност продължава няколко месеца. Плюсът им спрямо специализираните уроци е в преподавателите, по-дългият им период на обучение и възможността за peer review на работата ви. Т.е. ваши съкурсници ще ви дават подробна обратна връзка върху работата ви, което винаги е ценно, за да се развивате в правилна посока. А сертификатите се признават и от български компании.

Първите ми лични peer reviews в Coursera, за една от задачите в курса по Writing for video games.

Препоръчвам ви да следите и медии, които хвърлят поглед върху световната гейм индустрия, като Gamasutra. В HiComm също ви запознаваме отблизо с български и световни студиа и начина им на работа и смятаме да засилим усилията си в тази посока за в бъдеще.

IV. Хвърли се в мод сцена

Ако сте PC геймър, със сигурност сте запознати с модовете. Създавани благодарение на т.нар. Mod kits от инструменти, предоставени от самите разработчици на играта, модовете могат да променят всичко - от начина, по който изглеждат героите и околната среда, през нови приключения в играта, та чак до обновяване на механиките. И са създадени от хора като вас, които искат да се занимават с разработването на игри.

Да правиш модове ти дава много познания, свързани с боравенето със специфични инструменти, нужни за променянето на точно определен елемент от играта. Мод платформи като Nexus Mods или Workshop на Steam например съдържат хиляди и хиляди безплатни модове и ако използвате огромно количество от тях, в един момент може да се озовете в напълно различна игра от тази, която сте закупили. Elder Scrolls V: Skyrim е перфектен пример в това отношение.

По важното е, че има игри и дори цели жанрове, които никога не биха съществували без помощта на модъри. Най-ярък пример е DotA 2, чието начало е е картата Defense of the Аncients (DotA) за WarCraft III (модът първо се появява за StarCraft, но не става популярен по това време). Не само че един от хората, развиващи мода, влиза в екипа на Valve Corp, разработил DotA 2, но модът му вдъхва живот в целия MOBA (multiplayer online battle arena) жанр, към който днес принадлежат хитови игри като Heroes of the Storm, League of Legends и Vainglory.

Без DotA Allstars може би никога нямаше да видим подобна снимка от гейминг турнир. League of Legends World Championships 2017.

Гейм студиата са изключително позитивно настроени към хората, които създават модове за игрите им, и понякога чуваме за истории, в които компании като Bioware и Bethesda наемат някои от тях. Това не е ограничено само до чуждестранната гейм сцена. И Иван Балабанов от Ubisoft Sofia, и Веселин "Frujin" Ханджиев от Black Sea Games изразиха позитивизма си към този тип потребители и колко много помага за бъдещо професионално развитие в сферата на разработката на видеоигри.

V. Мисли инди и създай собствени демо версии

Всеки активен разработчик на видеоигри ще ви каже, че “ако искаш да създаваш видеоигри, трябва да започнеш да създаваш видеоигри”. Цялостни, завършени продукти, не просто концепции. Да, вероятно те няма да са нещо, с което ще сте особено горди, но всяко малко упражнение е ключово.

Запомнете следното: не си представяйте, че утре, след месец или дори след година ще започнете да работите в Naughty Dog. Мислете инди. Започнете с по-проста в механично отношение концепция, но я реализирайте от началото до края.

За да се упражнявате ефективно в създаването на игри, бих ви препоръчала да хвърлите око на инструменти като Construct, Game Maker и Stencyl. Те са добри в това да ви демонстрират основните начини, по които работи една игра. Да, не са много богати на функционалности, но както казах - мислете инди. Правете малки, забавни игри. Комплексните проекти ще дойдат по-късно, когато сте събрали достатъчно опит.

Ако искате пък да се насочите към 3D игри и имате по-добри програмистки умения, пробвайте  Unity 3D. Той е лесен за учене и около него вече е създадена голяма общност, която да ви помогне по пътя.

И не забравяйте за всички шедьоври, които инди сцената ни даде през последните няколко години, като Bastion на Supergiant Games.

Това са само предложения: има множество инструменти и енджини, с които да създавате игри. Използвайте това, с което се чувствате удобно, а не нещо, което е популярно в момента. Помнете: не се захващайте с нещо, което не ви е по силите. Целта ви е да завършите една забавна игра или поне демо на ниво, което да демонстрира събраните ви знания и да показва, че може би имате продукт, който бихте могли да пуснете в някоя дигитална платформа. Или поне продукт, който да хване окото на компании като Carbon Incubator, от които да получите финансиране и менторство, за да завършите проекта си.

Трябва да започнете с нещо просто и да запазите мотивацията си да продължите напред. А в това начинание и в опитите ви да не загубите фокуса си може много да ви помогне Tiny Game Design Tool, който е създаден, за да запази идеите ви простички и да ви мотивира да завършите играта си.

VI. Научи се да работиш в екип на Sofia Game Jam

Да се упражнявате сами или само в интернет среда може да ви даде нужните знания и дори самочувствие, че ставате все по-добри, но няма нищо по-добро от това да правите игра съвместно с екип. Прекрасно е, че от 5 години България е част от световния Global Game Jam със събития в София, Пловдив, Бургас, Варна и Габрово.

Вече от 5 години България е част от Global Game Jam.

Game Jam представлява събитие, на което пълни аматьори и стартиращи и опитни гейм разработчици се опитват да създадат игра по дадената в световен мащаб тема за 48 часа. Но не състезанието е важното, а цялостното изживяване от събитието. То ви дава място, където да се срещнете с хора като вас, които искат да създават игри. Предоставя ви възможност да се запознаете с гейм разработчици от местни и чуждестранни компании и да изслушате лекциите им, да им зададете въпроси и да почерпите директно от опита им. И накрая, но не последно място, да създадете игра в екип - по начина, по който ще работите като професионални гейм разработчици. Форматът е уникален с това, че събира на едно място програмисти, художници, аудиоинженери и хора с други професии от гейм индустрията, които да създават концепции и осъществят идеите си под формата на видеоигри.

Sofia Game Jam 2017 / Галина Маринова и Вероника Христова

Тази година Sofia Game Jam ще се проведе между 26 и 28 януари на едно специално място - във Френския институт в България, с чиято основна подкрепа ще се проведе събитието. Jam-ът е подкрепен и от Ubisoft Sofia, Telus International Europe, Trixir, Frech Tech Sofia, Френско-българската търговска и индустриална камара, множество други организации и, разбира се, HiComm.

Лекторите тази година са: Димитър Симидчиев, Енчо Енчев (Senior 3D Artist) и Гил Каниз (Gameplay Programmer) от Ubisoft Sofia, Инес Ди Лорето от Френския технически университет в Троа, Аврора Ветро от Gamification и Ян Бушни, Томаш Козера и Пьотр Ленарчик от 11 Bits Studios - създатели на уникалната игра This War of Mine. А водещ на събитието отново ще бъде главният редактор на списание HiComm - Илия “soregashi” Темелков.

От ляво надясно: Кирил Георгиев - видео продуцент на HiComm, Илия Темелков - главен редактор на списание HiComm, Борис Стоянов от Chaos Group и Филип Търпов - един от организаторите на Sofia Game Jam. На Sofia Game Jam 2017

Билетите за събитието са почти разпродадени (към момента на публикуване на материала). Може да се сдобиете с вашия от сайта на Sofia Game Jam и да се насладите на един страхотен уикенд, на който да упражните уменията си и да се запознаете с изявени имена от европейската гейминг сцена и хора като вас, които искат да създават игри. Ние също ще бъдем там, така че надявам се този гайд ви е бил полезен и ще се видим скоро!

Откриваща и начална снимка: Sofia Game Jam 2017/ Галина Маринова и Вероника Христова