На конференция през юли 2017 година директорът на ЦРУ от управлението на Барак Обама, Джон Бренън, отбеляза, че служителите на изпълнителната власт имат „моралния дълг... да откажат да изпълнят“ всякакви безумни или антидемократични заповеди, идващи от президента Доналд Тръмп. Този на пръв поглед невинен коментар, привлича сериозно внимание, а Ръш Лимбау, известен радиоводещ и политически коментатор с консервативни наклонности, го обявява директно за заплаха към републиката и само няколко дни по-късно в ефир възмутено заявява, че Бренън буквално е „призовал към държавен преврат“. И добавя, че съществува заговор от вградени в управлението на САЩ хора, оформящи Дълбока държава в правителството, в Пентагона и в Държавния департамент, както и в разузнавателни агенции.

Да, именно терминът „дълбока държава“, или deep state на английски, трябва да привлече вниманието ви тук. Терминът, който само допреди няколко години беше изричан само от последователи на Едуард Сноудън и фенове на шпионски романи, днес е добре разпознаваем от милиони хора в САЩ. Просто защото съществуването му – или вярата в съществуването му – изобщо вече не се оспорва и се е превърнала в нещо като обществена тайна. Дълбоката държава вече е нещо, което американците коментират свободно. Най-вече когато говорят за управлението на Доналд Тръмп – президент, който, изпаднал в дълбока фрустрация от неспособността си да накара нещата да се случват както той желае, често пъти е чуван да говори за конспирация срещу себе си именно от Дълбоката държава в правителството. Така днес за Дълбока държава се говори често, а тонът на коментарите зависи от начина, по който коментиращият се отнася към Тръмп – и дали за него той е герой или злодей. И отново от това зависи дали ще причислим всичко, което се говори за Дълбоката държава в правителството в САЩ към факти, измислици или истини.

Но какво е в същността си Дълбоката държава?

Най-просто обяснено, това е тайна мрежа от административни органи, разузнавателни агенции и други елементи на властта, които обаче работят в сянка в една държава – и така задкулисно контролират всичко. Дълбоката държава е истинската власт, но власт в сянка. Онази, която дърпа конците зад демократичната фасада на едно уж открито управление. Всъщност терминът за пръв път се появява през 20-те години, когато тайна турска групировка започва да работи под прикритие, за да опазва правителствената структура на държавата. Работата им включва шпионаж, манипулации, изнудвания и дори поръчкови убийства срещу „врагове на държавата“.

Впоследствие Дълбока държава, на турски "Дерин девлет", се разпространява като термин за повечето турски тайни групировки, чиято работа засяга правителството по някакъв начин, както и за задкулисните политически системи на Египет, Русия и САЩ. А влиянието им е огромно, особено предвид факта, че влиятелните хора, от чиито решения зависи точно накъде духа вятърът, поддържат една и съща политика на действие и имат дългосрочни планове, които по никакъв начин не са повлияни от това, чия администрация е на власт в момента. Казано иначе – разместването на фигурите по шахматната дъска на управлението може да е абсолютно едно и също както при администрацията на Барак Обама, така и при това на Доналд Тръмп, независимо колко коренно се различават философиите, ценностите и целите им.

Дълбоката държава е и главен „виновник“ – поне според определени групи хора като поддръжници на настоящия президент на САЩ и любители на теории на конспирацията – за това президентството на Тръмп да става все по-дестабилизирано, а политическите му цели да се осуетяват някак неусетно и „отвътре“. От изборите в САЩ пред 2016 г. политически коментатори все по-често и по-често спрягат Дълбоката държава, съществуваща в лицето на ФБР, ЦРУ, НСА, бившия президент Барак Обама и Хилъри Клинтън, като главни виновници за понастоящем доста разделената в принципите и ценностите си страна.

Koй вярва в Дълбоката държава?

Поколения наред хората, които твърдяха, че съществува Дълбока държава в американското правителство, бяха либерали, а не консерватори. Първият, който заговаря за Дълбока държава в САЩ, е Питър Дейл Скот, либерал и учен от Калифорнийския университет, който през 2007 в своята книга „Пътят към 9/11“ заплита сложна мрежа от конспиративни теории и разнообразни събития като Уотъргейт, убийството на Кенеди и аферата Иран-Контра - един от най-големите публични скандали по времето на Рейгън. „Няма нищо откачено в идеята за Дълбока държава, в идеята, че елитарна група в правителството упражнява власт, която не им е дадена от Конституцията и която не зависи от волята на избирателите“, казва наскоро Скот пред вестник Miami Herald. „Начинът, по който хората на Тръмп говорят за нея, може да е комичен, но самата тя не е“.

Има поне един американски президент, който също вярва в това далече преди Тръмп. Още през 1961 година президент Айзенхауър предупреждава нацията: „Трябва да се пазим от придобиването на нежелано влияние, било то търсено или не, от военнопромишления комплекс“. Джоузеф Учински, политолог от университета в Маями, казва, че въпреки че Айзенхауър не употребява точния термин, той със сигурност говори за Дълбоката държава.

Но имаме ли някакви реални отправни точки за нейното съществуване? Поне косвени – да. След атентата на 11 септември в САЩ бяха засилени мерките за сигурност, които като същност бяха напълно скрити от широката общественост. Бяха вкарани и абсолютно непрозрачни методи за следене и наблюдение, непонятни за гражданската правна система. В „ерата на Обама“ Едуард Сноудън разкри подробна информация за колосалното наблюдение, което NSA провежда над гражданите на САЩ чрез личните им телефони и по интернет, а през 2014 заяви в прав текст, че „определено съществува Дълбока държава, можете да ми вярвате за това“. Но да изключим за момент т.нар. whistleblowers, или разобличители, за какъвто може да бъде приет Сноудън. Дори хора от академичните среди говорят за двойствена управленческа система в САЩ. Това например е отправната точка на книгата на професора по международно право Майкъл Дж. Гленън от 2014 година на име „Национална сигурност и двойно правителство“. В нея Гленън отбелязва, че въпреки че Обама твърдо опонира на методите за следене, сигурност и наблюдение, типични за правителството на Буш през 2008 година, самият той неясно защо позволява много от тях да продължат по време на собственото му управление като президент. Това според Гленън предполага задкулисно управление от институциите за сигурност на САЩ, което прескача дори държавния глава - лидера, който поне привидно трябва да има последната дума за случващото се.

А след това идва Доналд Тръмп – президентът, който още в кампанията си обяви война на системата и заяви, че „ще източи блатото“ и ще я разбие. Това обаче не се оказа толкова лесно за него – а причината според мнозина и според самия него отново е Дълбоката държава.

Невидимо управление или параван от лъжи?

На първия ден от новата 2018 година по-малкият син на Доналд Тръмп, Ерик, публикува привидно шеговит пост в Twitter, в който се оплака, че социалната мрежа му предлага да последва Хилари Клинтън, Барак Обама и известната водеща Елън Дедженеръс.  „Шокиращо... ето още веднъж предложенията на @Twitter за това, кого да следвам. #DeepState - написа тогава Ерик. Постът и най-вече злокобно звучащият хаштаг „Дълбока държава“ предизвика много подигравки към „параноичния“ син на настоящия президент на САЩ. Самата Елън Дедженеръс пък попита директно „А какво е Deep State?”.

Объркването ѝ е разбираемо – както вече казахме, само преди няколко години терминът съвсем не беше популярен сред американското общество и се ползваше от шепа политолози и любители на конспирациите. Понастоящем Дълбоката държава е навлязла в публичния лексикон и известни лица от политическите среди често говорят за нея от трибуните си. Конгресмени обещават да я „разбият на пух и прах“, Тръмп ни уверява, че тя е унищожила ФБР отвътре, а политици от десницата заявяват, че "тя ще убие всички ни".

„Политици от десницата и левицата в САЩ говорят за това нещо, наречено Дълбока държава, и тя вече е част от публичния език“, казва журналистът историк Макс Холанд, автор на книги за Уотъргейт и убийството на Кенеди. „Преди това беше откачена конспиративна теория, която се споменаваше бегло, когато се говореше за убийството на Кенеди, но днес тя е навсякъде“.

И това съвсем не е преувеличение. Според проучване на ABC News и Washington Post от миналата година близо половината американци вярват, че Дълбоката държава работи зад фасадата на конституционалното американско правителство. Не толкова отдавна повечето хора биха отхвърлили подобна идея като пълна параноя. През 1956 социологът С. Райт Милс публикува изследване, наречено „Силният елит“, което започва с думите „Силата на обикновените хора е ограничена от ежедневния свят, в който живеят, и все пак, дори в този ежедневен свят на работа и семейни задължения те често се оказват тласкани от сили, които не могат да разберат, нито да управляват“. Идеята на Милс – че страната всъщност се управлява от централизирана мрежа хора от елитни семейства, които са членове на едни и същи организации, групировки и общества – е отхвърлена като напълно шантава от академици, журналисти и обществото.

Само след десетилетие обаче повечето политоложки факултети в университетите в САЩ включват книгата на Милс в семестриалния списък за четене на студентите си. Влиянието ѝ се разпростира и извън американските граници. Фидел Кастро е бил върл читател на книгата, а речите му често включвали цитати от нея (без да уточнява откъде са). През следващите 50 години разкрития за тъмната страна на правителството на САЩ несъмнено открехват умовете на обикновените жители на страната към по-конспиративна интерпретация на начина, по който работи Вашингтон. Вероятно за бавното накланяне на публичното мнение, че Дълбока държава все пак вероятно съществува, са изиграли роля разкрития като това, че Пентагонът е поставил свой шпионин в Белия дом по време на управлението на Никсън, за да краде държавни тайни от кошчетата за боклук. Или за проект MKUltra, проведен през 50-те години от ЦРУ върху нищо неподозиращи граждани, излагани на LSD наркотици с цел да се провери доколко податливи ще станат на умствен контрол. Или използването на видеоигри като World of WarCraft и Second Life като средство за шпионаж над хората от страна на правителството.

Днес дори странични наблюдатели, които имат своите съмнения за истинността на твърденията на Тръмп за Дълбоката държава, постепенно започват да вярват, че съществува тайна управленческа клика, която остава неизменчива администрация след администрация. И че за нея един или друг президент представлява просто нещо като кукла на конци или най-много домашен любимец със силно ограничено влияние. „Проблемът се задълбочава, когато има големи идеологични различия между две администрации“, казва Адам Дж. Уайт, учен от института "Хувър". “И тогава нещата стават съвсем очевидни.“

Дълбоката държава на Тръмп

През първите девет месеца от управлението си Доналд Тръмп неведнъж беше заплашен от импийчмънт. Поведението на настоящия президент на САЩ многократно изглеждаше дезориентирано, неадекватно и – нерядко – ядосано. Според източници, близки до Белия дом, към момента Тръмп е убеден, че срещу него има заговор от страна на главните чиновници и агенции с най-високи правомощия в управлението и че те не допускат той да встъпи докрай във властта, а също така непрестанно подронват авторитета му пред публиката. Президентът е враждебно настроен към правителството, което трябва да управлява, и сблъсъците между него и институциите, с които трябва да работи, все по-често достигат до широката публика. Това се случва под формата на изтекла поверителна информация към медиите, най-голямата от която е информацията за взаимоотношенията на Тръмп с Русия и спекулациите покрай намесата на Русия в американските президентски избори.

За всяко възникнало противоречие и скандал покрай името му обаче президентът има готов отговор – той е жертва на конспирация от страна на хора, които се страхуват от него. Хора, които се опасяват, че той най-накрая ще ги изтръгне от сърцето на управлението. Хора, които съставляват Дълбоката държава.

През август, след като служители на Агенцията за защита на околната среда информираха New York Times за свой важен доклад за климатичните промени, който според тях е щял да бъде прикрит и анулиран от администрацията на Тръмп, консерваторският сайт Breitbart News веднага публикува статия със заглавие „Дълбоката държава се съюзява с фалшивите новини“. Тези два „фактора“ се оказват често споменавани от приближените до Тръмп звена. Още по-притеснително за тях се оказва разкритието от юли миналата година, че класифицирана информация изтича от Белия дом „почти ежедневно“ и много по-често, отколкото се е случвало при други президенти. Разкритието дойде от проучване на Републиканския комитет по държавна сигурност, а Доналд Тръмп-младши публикува линк към него написа в Twitter: “Aко някога е имало потвърждение, че Дълбоката държава е истинска, незаконна и опасна за националната сигурна, това е то“.

Където има дим, има ли огън?

Дори да сложим настрани понякога доста неадекватно и несвързано звучащите обвинения, хвърляни от настоящия президент на САЩ, изпод удобната политическа фасада на САЩ има огромен сегмент от правителството, който управлява без прозрачност и публичен контрол. И който е злоупотребявал с властта си по безброй начини. Обама например е твърдял, че върху него е упражнен натиск от страна на военните да изпрати повече войска в Афганистан, отколкото е искал. За Джордж Буш се спекулира, че е отведен на война със Саддам Хюсеин, подтикнат от кадри от Вътрешна сигурност. А Тръмп и поддръжниците му не спират да обясняват как именно Дълбоката държава проваля политиката, налагана от президента. Някои отиват още по-далеч – като блогъра Майк Чернович, който в радиошоуто на Алекс Джоунс през август миналата година каза в ефир, че Дълбоката държава е истински убиец. „Тръмп ще бъде убит... Те ще ни убият, ще убият него, ще убият всички“, заяви тогава Чернович.

И макар това да звучи една идея прекалено „като на филм“, днес сякаш имаме повече от всякога причина да смятаме, че сериали като „Дълбоката държава“ на FOX са изцяло в крак с времето. Конспирацията, която отвежда главния герой в този сериал в Близкия изток и го внедрява там с привидно благородна цел, а всъщност го кара да изпълнява мисия, целяща да извлече милиарди долари от войната в Иран, е неимоверно близка до теориите, които дълги години се носят за подмолните манипулации, създали Източния конфликт с цел печалба. Нещо много подобно на аферата Иран-Контра, която споменах по-назад. Тя е стартирала като мисия да се освободят американски заложници, които се държат от терористични групи с ирански връзки – и прераснала в схема „оръжия срещу заложници“, в която членове на изпълнителната власт продават оръжия на Иран в замяна на освобождаването на заложниците. Впоследствие част от средствата от продажбата на оръжията бива пренасочена за финансиране на антисандинистките и антикомунистически бунтовници (контри) в Никарагуа.

Тогавашният президент Рейгън се оказва изключен от най-важните елементи на тази история и до ден-днешен не е ясно какво точно е знаел и кога го е разбрал – първо, той прави официално изявление пред пресата през ноември 1986, заявявайки, че САЩ не са търгували оръжия за заложници. След като историята се раздухва, а част от документите по случая трескаво се унищожават, президентът отново прави изявление през март 1987, казвайки, че поема пълна отговорност за действия, за които „не е знаел“. 14 души от администрацията са подведени под отговорност, издадени са 11 присъди, от които някои са анулирани. По-интересното е, че някои от въвлечените в аферата Иран-Контра впоследствие стават членове на администрацията на президента Джордж У. Буш. Сред тях са Елиът Адамс (който е и с осъдителна присъда), Ото Райк, Джон Негропонте и Джон Пойндекстър.

И в сериала, който вече започна и ще се излъчва всеки вторник от 22:00 по FOX, отново Дълбоката държава дърпа конците в сюжет, който се оказва все по-малко свързана с „една последна мисия“ на бившия спец агент Макс Истън и все повече със скритите интереси към Близкия изток на подмолни правителствени единици. Самият актьор, който играе главната роля, Марк Стронг, отбелязва: „Проблемът е, че никой от нас не е наясно какво се случва зад кулисите. И затова моментът, в който излиза този сериал, е интересен. Пленително е как се сливат телевизионна драма за Дълбоката държава и всичко от реалността, за което слушаме по новините“. 

Единственото, което е сигурно, е, че гледайки и този сериал, за пореден път в главата ми ще се върти любимият ми цитат от любимия ми (вечен!) сериал "Бойна звезда Галактика" - "Всичко това се е случвало и преди и ще се случи отново"...