В рамките на предходния месец имах честта да надзърна зад кулисите на голяма част от хардуерната потребителска продукция на Sony – както новите мобилни устройства на компанията, така и продукти от тяхната аудио и телевизионна част – телевизори и различни звукови системи, слушалки и т.н.

Би било адски лесно в новинарски и вероятно скучноват текст просто да споделя в няколко абзаца какво ново са предложили японците, но предвид факта, че съм лицензиран PlayStation разработчик и съм имал вземане-даване с компанията през годините, ще си позволя лукса да поговоря чрез този текст в малко по-разкрепостена форма.

Да представя в няколко изречения компанията преди назначаването на Каз Хирай за президент на Sony и как се разви въпросната след назначаването му. Да очертая в не особено детайлни (за съжаление) рамки модерния облик на японския гигант.

Стилизиран телевизионен спот на Sony

Официално любимият на милиони играчи по света Каз встъпи в длъжност на 1 февруари 2012 година, наследявайки компания, която беше бледа сянка на мастодонта, който представляваше Sony през 90-те години на миналия век и първите няколко години на настоящия. Последните години от владичеството на Хауърд Стрингър бяха трънливи, компанията работеше в тотален вътрешен дисбаланс – липсваше ясна връзка между отделните звена в нея, структурата ѝ беше тромава, бавно реагираше модерни трендове и разчиташе основно на своя изграден в световен мащаб бранд. В общи линии беше перфектно олицетворение на компания динозавър, която не може да разчете какво точно искат потребителите на утрешния ден. Прочее, този период тежи на Sony и до ден днешен.

Естествено Каз Хирай не е магьосник, който с вълшебна пръчица може да балансира вътрешните процеси в компанията, да промени мисленето ѝ, да я структурира по достатъчно модерен за 21-ви век начин. Още в годината на влизането му в длъжност Sony претърпя два адски големи удара – PSN (PlayStation Network) беше хакната, а от това пострадаха „скромните“ 77 милиона абонати на мрежата. Заедно със заведените дела, една от най-големите хакерски атаки в световен мащаб струваше на Sony близо 200 милиона долара. Долу-горе в същия период изтече и e-mail комуникацията на Sony Pictures, който факт също наложи генерални промени в инфраструктурата на кино бизнеса на компанията. В началото на 2013 година се стигна дотам, че анализатори предвиждаха край на Sony като една цялостна структура, спекулираше се с продажбата на различни бизнеси (част от тях се случиха – лаптоп бизнесът и този с батерии), а пазарната себестойност беше на най-ниските си нива за последните 20 години.

Споменатата година обаче не беше непременно негативна за компанията (в края ѝ дебютира изключително успешната конзола PlayStation 4). Каз Хирай открито заяви намерението си да оптимизира всички бизнеси на Sony и да направи така, че те да работят в почти перфектна симбиоза. Определено не лека задача за компания с размерите на японците.

За впечатляващо кратко време обаче Каз Хирай не само успя да обедини отделните звена във фирмата, но и съумя да вдигне печалбите на Sony до рекордни висини. Очаквано процесът, стартиран от легендарния японец (сдал властта през 2018 на Кениширо Йошида), все още не е завършен, но Хирай постави модерните основи на Sony, върху които ще се гради корпорацията през следващата една декада. Направи бранда отново интересен, иновативен... предпочитан. Големите успехи на Sony през последните пет години се свързват с PlayStation бизнеса, като към днешна дата компанията е продала 100 милиона конзоли, но най-големите приходи реално идват от PSN, която мрежа днес е далеч по-защитена, бърза и оптимизирана. Любопитен факт – само за 2018 година PSN е донесла повече приходи на Sony, отколкото са генерирали общо гейм бизнесите (софтуер, хардуер, мрежи и т.н.) на Microsoft и Nintendo. Бизнесът с камера сензори също е ужасно печеливш за Sony, като множество смартфон производители предпочитат продуктите на японците. Включително Apple и Huawei. Sony е моментен пазарен лидер и при нишовия сегмент с професионални камери и фотоапарати. Sony Pictures бизнесът е във възход както във финансов аспект, така и като качество на продукциите (пресен пример е оскароносителят “Спайдър-мен: В Спайди-вселената”), а Sony Music е еднолично най-големият музикален играч на пазара, след като японците закупиха EMI. Застрахователният бизнес на Sony в Япония също носи солидни приходи за компанията.

Разбира се все още има бизнеси, които не могат да се преборят с конкуренцията. Например мобилният бизнес на Sony изостава значително като пазарен дял от големите играчи като Apple, Samsung, Huawei и др. Компанията твърди, че Sony Mobile е важна част от цялостната ѝ структура, но Xperia телефоните губят популярност с всяка изминала година, независимо, че качеството им всъщност е адски високо. Причините обаче за това са много и търпят съвсем отделен голям артикъл. 

През 2019 година Sony е компания, която вече знае добре къде са силните ѝ страни, изчистила е множество троскот от своята бизнес градина, мисли модерно (слава Богу, към днешна дата реално няма и помен от специалните формати и стандарти на Sony, характерни за началото на настоящия век) и изглежда готова да посрещне утрешния ден. Да, пазарната ѝ стойност е значително по-ниска от тази на Google, Microsoft, Samsung и Apple, но в изключително труден момент за компанията японците успяха да намерят своята ниша, която, ако съдим по финансовите им резултати, е и доволно доходоносна.

В рамките на настоящата година очаквам от Sony анонс на следваща конзола – неминуемо е, предвид факта, че се навършват 25 години от премиерата на първия PlayStation. С премиера през 2020. След като се запознах с новите смартфони на компанията, бих отсъдил, че повторното ребрандиране е добро решение, а новата дизайн философия, наложена и заради новия формат на дисплеите (21 към 9), е адски свежа и неминуемо ще различи Xperia устройствата от конкурентните на пазара. Съвсем различен обаче е въпросът как ще бъдат маркетирани тези продукти. Лидерите на мобилния пазар са на подобна позиция и заради масираната си (и докосваща масите потребители) рекламна кампания. Към днешна дата всички смартфони от среден и висок клас имат двойни и тройни камери, повечето снимат адски добре. Почти всички имат подобни като характеристики процесори, рам памет и съответната производителност, която е достатъчна за 95% от крайните потребители. Тоест дисплеят (първият в света 4К HDR OLED екран) и променената дизайн философия са големият различим елемент при новите Xperia 1, Xperia 10 и 10 Plus. От досега ми до тях установих, че издълженият дисплей помага на цялостното преживяване, а не го затруднява. Гледането на мултимедийно съдържание е истинска радост за окото.

При телевизионните приемници за 2019 година големи изненади липсват – компанията залага на по-нисък клас приемници от XG70 до 83 серията, като най-ниският и достъпен модел все още не работи под Android (единственият модел на Sony през 2019, който не е обслужван от OS-на Google). Високият клас LED и OLED телевизори, съответно XG95 и AG9, продължават да впечатляват с картина и дизайн. Другата истина обаче е, че за обикновения потребител е все по-трудно да открие разлика между предложенията на отделните марки по отношение на качество на картината и по мое мнение дизайнът на съответния приемник към днешна дата и може би лагът при гейминг са по-важни за крайните „юзъри“ (изключвайки естествено цената). Няма какво да се лъжем, цветовото отделяне и поддръжката на HDR при високите модели телевизори на всяка популярна марка са на адски добро ниво. Минимализмът в дизайн оформлението на Sony обаче винаги ме е впечатлявал и, ако имам пред себе си на една цена високите модели на всички големи играчи при телевизионните приемници, то в личен план определено бих заложил на тук разглежданата компания. Разбира се важно е да уточня, че дизайнът (качеството му) на което и да е устройство винаги ще си остане крайно субективно понятие. За мое най-голямо съжаление презентацията за журналисти не включваше ZG9 модела, който е първият 8К представител на компанията, предлагащ се в размери 85 и 98 инча. Въпросният модел беше представен единствено за търговските партньори на Sony. Жалко.

Останах приятно изненадат и от soundbar-те на компанията. Като голям фен на качествения съраунд звук използвам 5+1 съраунд система от среден клас, която в домашна среда върши повече от задоволителна работа. В този смисъл последният ми сблъсък със soundbar беше преди три години, когато закупихме такъв на LG за рождения ден на мой приятел. И звукът тогава, трябва да призная, не ме впечатли особено. Тестваният модел HT-X8500 (японците имат и по-висок клас в портфолиото си) симулира обаче по адски адекватен начин съраунд звук и поддръжа Dolby Atmos и DTS:X. В една от презентациите действително се обърнах, за да проверя дали няма друго устройство зад гърба ми. Естествено по отношение на подредба в мултимедийния кът на обикновения потребител soundbar-ът е далеч по-рационално решение, освен ако не можете да си позволите адски скъпа безжична аудио система. В този случай, разбира се, „саунд“ барът ще е последното устройство, от което ще желаете да слушате вашата музика, игри или филми. След демонстрираното от японците мога спокойно да препоръчам подобен тип устройство на голяма част от моите приятели, които нямат необходимото пространство и ресурси за 5/7+1 съраунд система, или не държат чак толкова много на звука, но все пак този от колонките на съответния телевизор не им е достатъчен. Апропо, ако моята половинка се пречупи да вкараме телевизор в спалнята ни, със сигурност бих инвестирал в подобен тип устройство. 

Успях да тествам и голяма част от wireless Bluetooth колонките на компанията, които освен със свеж дизайн, се отличаваха с качествен звук (дори дребният SRS-XB12) и адски свежи решения за младежка аудитория, като възпроизводство на различни по тип звуци при потупване/галене/разтръскване на устройството. Водоустойчивостта е от изключително значение на Sony и компанията дори демонстрира пред мен как SRS-XB32 може да „звучи“ под вода.

Японците успяха да ме направят и истински фен на техните шумоизолиращи (Noise-Canceling) слушалки от висок клас. В случая WH-1000XM3. В рамките на краткия тест бях впечатлен от всеки един елемент – като започнем от дизайна, поне първоначалното усещане при поставяне и съответната липса на напрежение върху главата, USB-C (няколко по-дни по-рано тествах шумопотискащи слушалки на Panasonic и бях изумен, че компаниите все още поставят micro usb портове на продукти от висок клас, дебютиращи през 2019), хитрият и елегантен в същото време „тъч“ контрол на слушалките и направо плашещото изолиране от околния свят, което могат да предоставят WH-1000XM3 (дори спрямо тествания от мен няколко дни по-рано модел на Panasonic). Хм, ето какво бих поръчал на моята половинка за следващия ми рожден ден.

За тези, които вероятно са силно заинтригувани – не съм бил на презентация на подразделението, което стои зад PlayStation - Sony Interactive Entertainment, а като лицензиран разработчик с достъп до техните уеб кътчета за разработчици съм под адски дебело NDA, съответно „аз знам това, което и другите (медии) знаят“.

Присъствах и на презентацията на фотоапаратите и обективите на Sony, на която водещият беше истински шоумен, предложи ни самба на корем, разбрах, че Sony е пазарен лидер и предлага единствено технологията за проследяване на човешка фигура на база нейните очи (технология, която ще бъде част и от Xperia 1). И въпросната технология ще се предлага и в по-ниските модели фотоапарати на компанията. Количеството камери и обективи бяха твърде много – толкова, че ме заболя главата, предвид начина по-който са наименувани.

С братя по професия от цяла Европа

Kando или НЕ-Kando?

За финал ще се върна на една специфична думичка от заглавието на този текст – Kando. Последната преведена от японски означава постигането на „уау фактор“, изграждането на емоционалната връзка между продукт и потребител, а от там създаването на лоялност и ентусиазъм. По време на своите пресконференции Каз Хирай често използваше „Kando” като посоката, която е предприела компанията. Естествено крайната цел на всеки технологичен гигант е в екселските таблици да преобладават числа, пред които знакът минус да не присъства. За много от потребителите обаче е важен и начинът, по който съответното софтуерно или хардуерно съдържание му е поднесено. В този смисъл Sony на Каз Хирай и Sony на Хауърд Стрингър са (слава Богу) две коренно различни компании, които носят едни и същи инициали. Моментното Sony се опитва всячески да избяга от корпоративното излъчване, да приема различни образи в зависимост от нуждите на съответния бизнес, от нуждите на модерния потребител. Както споменах по-горе в текста, процесът стартиран от Каз Хирай, далеч не е завършен и японският гигант има да свърши доволно количество работа, за да запази добрите позиции при успешните си бизнеси и да подобри пазарния си дял при други. Константният баланс между качество и иновиране е важен за компания в положението, в което се намира Sony и за щастие посоката, по която е поела въпросната, определено е положителна...

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Най-четени
Всички

5 причини да преминете от Windows към Linux още днес

150 | 17.04.2019
Още от HiComment

Как любовта към видео гейминга може да ти помогне да намериш първата си работа?

18 | 04.04.2019