Илон Мъск сякаш не се плаши от нищо на този свят. Но вероятно най-голямото предизвикателство за него не е оттук. Ще се справи ли най-големият визионер на нашето време със своето най-звездно, най-извънземно предизвикателство? Ще победи ли той бога на войната, ще пребори ли Червената планета? Ще ни заведе ли Мъск на Марс?

Въпрос на време

„Съвсем скоро ще достигнем Марс. А това нямаше да е възможно, ако не аз, а моят опонент беше спечелил изборите.”

Доналд Тръмп

Както винаги трябва да приемате изказванията на Тръмп с щипка съмнение. Не само защото Мъск си комуникираше отлично и с негови политически опоненти (президента Барак Обама например), но и защото, когато става дума за стъпване на Марс, „съвсем скоро” не звучи като сериозна прогноза.

Вероятно толкова често сте чували за нея, че сте останали с впечатлението, че Мъск не бърза с мисията си към Марс. Нищо подобно. Той говори за нея още от 2001 и действа активно по реализирането ѝ от 2007, но това далеч не е много време, когато се вземат предвид всички трудности и неизвестни в уравнението.

Илон Мъск

За сравнение – подтикваните до голяма степен от Студената война опити за стъпване на Луната дават резултат сравнително бързо – голямата американска космическа програма започва през 1958, а още през 1969 мисията Apollo 11 достига до единствения спътник на Земята. Трудностите и изгубените човешки животи в случая не са за подминаване, но е задължително да се спомене, че това е време на военна, но и космическа надпревара между два враждуващи идеологически и икономически лагера.

Мъск пък е известен с фантастично късите срокове, които си поставя, и проектът за достигане на Марс не прави изключение. Скептиците наблюдават неговите планове с присмех, но той твърдо отстоява целите и планираните за тях дати във всяка своя презентация или интервю по темата. Хей, може би мистър Тръмп ще се окаже прав, поне донякъде.

Визията

„Всеки иска да се събуди с мисълта, че бъдещето ще бъде велико. А това е в основата на една космическа цивилизация. Най-важното при нея е вярата в бъдещето и мисълта, че то ще е много по-добро от миналото. Нормално е - не мога да си представя нищо по-велико от това да излезеш извън земна орбита и да си сред звездите.”

Илон Мъск

Донякъде повлиян от сай-фай шедьовъра на Айзък Азимов „Фондацията” и силно зависим от месианското начало в цялата история на Мъск, големият му проект за стъпване на Марс е преди всичко практичен. Колкото и далеч да ни изглежда, Марс е най-лесната за достигане планета от Слънчевата система с изключение на Венера.

Той обаче е и нещо повече. Поне на теория Марс е мястото с най-благоприятни за човешко присъствие условия (особено като температура и климат), там се намират множество полезни изкопаеми и химически елементи, нужни за редица видове производство, директно свързани с първите човешки колонизатори. Другият огромен плюс на Червената планета, който до момента е сред основните акценти в нейното изследване, е наличието на вода – в далечното минало, но и като замръзнали запаси в настоящето.

Подкрепяме Мъск – няма по-правилно място, където да се роди „космическа цивилизация”.

Проектът

„Нямам търпение да навлезем в истинската му фаза. Толкова се вълнувам, направо треперя.”

Илон Мъск

Казано накратко (или не съвсем), от 2002 насам Мъск влага пари и чудовищно много енергия в компанията си SpaceX (или Space Exploration Technologies Corp., ако предпочитате) с основна цел тестването и прилагането на изцяло нови видове ракетни двигатели и космически апарати. Въпреки че по съвсем естествена линия хората са свикнали да свързват SpaceX само с Марс, компанията се стреми да приложи същите или подобни методи и апарати както за пътуване до Луната, така и за свръхбързи полети Земя-Земя. Как ви се струва пътуване от Ню Йорк до Шанхай за 40 минути? „Не се съмнявайте – това ще се случи”, твърди Гуин Шотуел от SpaceX.

Когато става въпрос за Марс обаче – нещата са от първостепенна важност за компанията. Основната цел на Мъск е изграждането и прилагането в действие на гигантски космически апарат, който да може да прекосява разстоянието между няколко планети… и то много пъти. Концепцията на Big Falcon Rocket (или Big Fuckin Rocket, или BFR) е да бъде космически кораб, всяка част от който да може да бъде използвана отново и отново. За достигането до Марс и обратно BFR ще има нужда от презареждания на ракетно гориво – те ще се случат в земната орбита (където ще обикалят първите по рода си „космически цистерни”), а след това – на повърхността на Марс, където ще бъде изградено предприятие за изработване на гориво.

Бъдещето е по-близо, отколкото очаквате! Първите опити с BFR ще се проведат през 2019, като до 2022 технологията ще бъде многократно тествана и изпипвана, за да могат да бъдат пратени първите автоматизирани мисии до Червената планета, които ще отнесат важни за следващите стъпки от мисията суровини и техника. Още през 2024 BFR ще пренесе първите астронавти в тази посока (едва 12 души, останалата част от кораба ще бъде пълна с провизии и техника), като космическият апарат ще бъде и първият им дом там – първият човешки хабитат на Марс! През 2028 хората ще изпълзят от корабите, за да заживеят в първата истинска марсианска база, защото истинската цел не е просто стъпване там, а…

Колонизация

„Миналото столетие на Земята имаше две големи войни. А може би три, ако броим и Студената. Не вярвам, че подобни конфликти никога повече няма да се повторят. Затова е важно да посадим някъде другаде семето на човешката цивилизация, за да може тя да се завърне, за да не се проточи новото Средновековие.”

Илон Мъск

Точно така – плановете на Мъск включват първа човешка колония с 80 000 жители на Марс още през 2040, която след няколко десетилетия да прерасне в първия едномилионен град там. Прекалено ли ви се струва? Продължавайте да четете, защото неговата визия не включва земляни, живеещи под вечен похлупак и разхождащи се из червената пустош със скафандри. Той бленува „тераформиране” – тоест създаване на стабилна атмосфера около Червената планета, съдържаща всички правилни елементи, и то в правилните пропорции, – за да могат хората спокойно да дишат въздуха, да съществува нормална гравитация и магнитно поле, а и да бъдат създадени достатъчно добри условия за отглеждането на растения и животни.

Версия на колонизиран от човешеството Марс, представена в българската sci-fi игра Elea

„В почвата на Марс присъства много въглероден диоксид, който може да бъде отделен чрез нагряване, за да предизвика парников ефект. С достатъчно мощна енергия – изкуствена или естествена, може да бъде тераформирана всяка камениста планета”, уверен е Мъск.

Проблемите

„За всичко това са нужни технологии, с каквито за момента не разполагаме. Всеки подобен опит ще се случи в необозримо бъдеще.”

Специалисти от НАСА

Да, точно това казват за идеята за създаване на атмосфера на Марс хора от НАСА в изследване, публикувано в началото на август в британското списание Nature Astronomy. Не само те са скептични. Учени се съмняват в почти всяка част от големия план на Мъск – от прекалено оптимистичните срокове за изпълнението му, през вероятността BFR достатъчно бързо да бъде тествана и приложена на практика (реално такъв космически кораб все още не е сглобен), през идеята за тераформирането, възможността за отглеждане на храна и дори спазването на „космическото право”, което реално съществува в редица документи… подписани обаче единствено от космическите държави, но не и от новата каста на космическите частни предприемачи.

Нашата скромна, наистина скромна преценка? Мъск ще успее. Ако не напълно, то достатъчно, за да постави началото на нова космическа епоха. От която е прав, че всички ние имаме нужда, макар и да не го разбираме ясно.

Независимо от всичко обаче, човечеството ще дължи много на успешните мисии, изследващи Червената планета в дълбочина така, че нейните тайни да се разкрият постепенно. Нещо ключово за бъдещето, когато финалната цел е човешки крак да стъпи на Марс и дори да се заселим там в идните 100 години. Перспективата на Червената планета никога не е  била по-осезаема – и го доказват проекти като „Марс“ на National Geographic, хибриден формат от редуващи се игрални и документални кадри, който прогнозира какъв би бил животът там. Съдейки по случващото се на Земята днес и позволяващ да надникнем в бъдещето, макар и само в света на измислиците... засега.

Реално колко близо сме до покоряването на Марс?

Оцени:
Рейтинг: 4
Най-четени
Всички

Кои от вас спечелиха големите награди от гласуването в годишната класация на HiComm

31 | 12.12.2018
Още от HiEnd

Voyager 2 навлезе в междузвездното пространство (видео)

101 | 11.12.2018