Една от доскорошните гордости на България е, че разполага с една от най-бързите връзки с интернет. В същото време населението още не може да се възползва напълно от качественото свързване с глобалната мрежа. Страната ни се нарежда на опашката по онлайн пазаруване и електронно банкиране в Европейския съюз. Според данните на Eurostat 27% от българите са направили покупка онлайн през 2017 г., докато едва 5% са се възползвали от интернет услугите на банките за проверки на сметки и осъществяване на транзакции. Тези резултати ни поставят на предпоследно място при е-пазаруването и на последно при онлайн банкирането в ЕС, като борбата на дъното е ожесточена с Румъния. Лидерите в Европа са Кипър при първия показател с 86% и Дания при втория с 90%.

Потенциалните причини

Новината, че българските потребители не ползват активно различни онлайн услуги, които могат да ги улеснят, не е нова. Страната ни е на тези места в онлайн пазаруването и банкирането от зората на членството ни в ЕС. Преди основната причина, с която се свързваше това изоставане, беше огромната разлика в свързаното население.

Данните през 2008 г. на Eurostat показват, че едва 25% от българските домакинства имат достъп до интернет. През 2017 г. този показател скача на 66%, независимо от това страната ни остава и тук на последно място. Разликата с лидерите в Европа обаче вече е значително стопена. Затова и най-вероятната причина се крие в още масовото недоверие към онлайн услугите от този тип. Това е процес, който ще отнеме известно време и се наблюдаваше и при развитите държави преди години.

Не е изненада, че страните от Източна Европа, сред които и България, имат най-големи ръстове при е-търговията за последните пет години. През 2012 г. около 18% от българските потребители са пазарували онлайн. Ситуацията при онлайн банкирането е на сходни нива от 4%. Причината за това се дължи най-вече от все още предпазливостта на българина при използването на глобалната мрежа.

Скоростта на връзката

Трудно е да се определи кои държави имат най-бързата интернет връзка в света. В различни класации България (и в частност София и някои други големи градове) се е появявала на челни места по този показател. Ако вземем един от най-популярните инструменти за измерване на интернет скоростта – Speedtest на Ookla, там страната ни заемаше към ноември 2017 г. 30-о място, както във фиксираната, така и в мобилната връзка. Месец по-късно България отстъпва четири места при стационарния интернет. Причините са много, но най-вече, че данните на Ookla се формират от самите потребители и затова се случват подобни вариации.

Факт е, че през последните няколко години подобренията в скоростта на връзката се случваха основно при мобилния пренос на данни, докато фиксираните услуги минаха на по-заден план. Което в средносрочен план може да ни закара на по-задни позиции в това отношение. Надеждата ни е, че скоро българите ще могат да се възползват максимално от добрата интернет връзка.