HiComm разговаря с Ваня Манова – регионален мениджър на Mastercard за България и Македония. Отговорностите ѝ включват поддържане растежа на картовите и електронни разплащания и на двата пазара, въвеждане на иновациите и технологичните решения на компанията, както и създаване на стабилни партньорства с ключови клиенти, правителствения и публичния сектор. Тя разполага с над 20 години опит в банковата сфера, като Ваня Манова се присъединява към българския екип на Mastercard през 2008 г. като мениджър "Връзки с клиенти". Също така лансира и подпомага развитието на Mastercard в безконтактните плащания в България и Македония.

Кои са в момента световните тенденции по отношения на картовите разплащания и как се развива този пазар? В каква посока работи Mastercard в този контекст?

Световните тенденции за развитие на картовите разплащания се развиват в посока на тяхното дигитализиране, както и на цифровизиране на самите карти и платежни инструменти. Докато в близкото минало бяхме свикнали картите да бъдат единствено на пластмасов носител, сега покрай развитието на технологиите и е-търговията възниква нуждата и от електронни транзакции онлайн. Посоката, в която ние работим, е не само да осъществим тази промяна, но и да гарантираме максимално сигурността на тези разплащания. С което инвестициите ни в подобни технологии за защита на данните  са изключително големи. Но също така от ключово значение е т.нар. „клиентско изживяване“ (или user experience – UX). Хората очакват от всички свои устройства да могат да се разплащат по еднакъв начин и с минимален брой усилия. Друга тенденция във връзка с навлизане на мобилните телефони и превръщането им в предпочитано устройство от потребителите за връзка с околния свят е логично то в един момент да се превърне в техен дигитален портфейл. Което означава дигитализация на картите и трансформация на смартфона в разплащателно средство.

Картовите компании и банките доста силно промотират и рекламират използването на безконтактните карти – как гледат българските потребители на този тип разплащания и има ли интерес и доверие към тях?

Безконтактните карти навлязоха в България за първи път през 2010 г., но масовото им разпространение започна реално през 2012-2013 г. Хората се притесняват от всичко ново така или иначе, но истината е, че към настоящия момент няма банка, която да не издава безконтактни карти. На практика те преиздават всички пластики, които изтичат, с новата NFC технология. Това е съвсем логично и естествено, защото безконтактното разплащане е изключително удобно. Като например за по-малки суми при този тип транзакции не се изисква въвеждането на PIN код, което ускорява и улеснява значително целия процес. Това е не само по-голямо удобство за потребителите, но и за самия търговец, който може да обслужи много повече клиенти. В същото време сигурността на безконтактните карти е абсолютно същата като старите пластики с чип. Българите използват този сравнително нов тип разплащания доста често. Първоначално се смяташе, че безконтактните транзакции се ползват само за плащане на малки суми, но практиката показа, че това не е така. Хората плащат всякакви покупки, дори средната стойност към момента, в която се ползват, е 30 лева при максимална сума, в която не се изисква въвеждането на PIN, 25 лева. Това показва, много ясно, че българският потребител предпочита безконтактната технология независимо от сумата, която трябва да заплати. Има и друг ключов елемент в безконтактните разплащания – това е мрежата от POS терминали. В България от 90% от POS терминалите са съвместими с NFC технологията за подобен тип транзакции. Това не е важно само за безконтактните плащания, защото по този начин инфраструктурата ни е готова за следващата стъпка – мобилните разплащания. Тоест ще подкрепи дигитализираните карти и електронните портфейли. Аз например с моя смартфон плащам на всеки POS терминал, без да имам абсолютно никакъв проблем. Всичко е в NFC технологията. За терминала няма значение дали плащането се прави с карта, телефон или умен аксесоар, важното е да е съвместим с този тип свързване. 

Какви са потребителските нагласи в България спрямо картовите разплащания?

Все повече нараства делът на разплащанията през POS терминали. Допреди няколко години българските потребители основно теглеха пари през банкомати и после се разплащаха в брой. Сега хората предпочитат все повече да ползват картите си като разплащателно средство и честотата на тези транзакции постоянно расте. В същото време средната сума намалява, което означава, че потребителите ползват своите карти за абсолютно всякакви покупки. Има много причини за тази промяна. От една страна е по-добрата информираност на хората за ползите и предимствата при картовите разплащания. От друга страна е важно удобството, защото, когато един потребител започне да използва активно дебитната или кредитната си карта, вижда колко по-практична е тя от парите в брой. Човек не се притеснява дали ще има точна сума, колко ще му върнат, а след това може да проследи всяка една транзакция. Всичко това създава едно спокойствие и отчетност. Аз лично вече почти никога не нося пари в брой. Важно значение за това е и развитието на POS терминалната инфраструктура, която в България в големите градове е изградена почти напълно. В София почти няма място, в което да не приемат картата ви за разплащателно средство. Има още какво да се желае от малкия бизнес и най-вече от микрофирмите. Задачата на Mastercard е в следващите години да разработим точно тази ниша.

Защо Mastercard избра да си партнира с Paynetics и какво е специалното в тяхното приложение Phyre?

Ние в Mastercard работим не само с банките и финансовите институции, но и с технологичните компании и стартъпи, които са източник на иновации в нашия сектор. Тези фирми имат много по-големи възможности, по-бързо и по-адекватно да създадат нови платежни решения. Един голям процент от потребителите не използват финансови услуги, защото не изпитват нужда от тях. Те не разбират предимствата им. В същото време подобни технологични решения като мобилни портфейли и дигитални плащания създават предпоставки за младите и активни хора да използват картови услуги. По отношение на Paynetics не ние ги избрахме за наш партньор, нито те нас, взаимно се намерихме и решихме да работим заедно. Това сътрудничество има потенциала да прилага технологиите по начин с много по-добро клиентско преживяване, което да накара хората да ползват мобилните си телефони не само за комуникация, но и за разплащания и за други нефинансови операции. Приложението Phyre позволява и трансфер на пари между потребителите – т.нар. Peer to Peer (P2P) връзка. Комбинацията от тези фактори прави приложението Phyre изключително удобно за ползване на ежедневна база. В този дигитален портфейл също така можете да съхранявате картите си за лоялност и за отстъпки на много търговци и да ги имате събрани на едно място, вместо да се чудите коя да извадите от портмонето си. Чрез приложението първо аз се идентифицирам, като вляза в голяма верига магазини, че съм техен лоялен клиент, второ – се разплащам за направените покупки. Всичко това само с помощта на смартфона си. Което е нещо естествено за мен, защото аз почти непрекъснато съм с телефон в ръка.

Ще замени ли смартфонът напълно портфейла и ще изчезне ли последният от нашето ежедневие?

Аз лично мога съвсем спокойно да кажа, че портфейл почти не използвам. Смартфонът ми в момента играе тази роля. Но за останалите не мога да съм толкова сигурна – всеки решава кой метод за разплащане му е най-удобен и практичен. Много често чувам и въпроса „Ще изчезнат ли парите в брой?“. Не, няма да изчезнат. Политиката на Mastercard е да създава решения в различните канали и вече потребителите да имат право на избор, за да заложат на предпочитания от тях начин. Съответно да използват най-удобния и най-сигурния според тях метод.  

Кои са основните предизвикателства пред мобилните разплащания в България и защо те не успяха да се наложат по-рано?

Имаше преди няколко години опити за подобни мобилни решения в България, но тогава технологията не беше толкова узряла и напреднала, за да се използва максимално лесно и удобно от хората. Потребителското изживяване не беше добро. Това попречи на редица решения, които бяха базирани на използването на допълнителни приставки или модификации на SIM карти или др. да се наложат масово. Сега с помощта на облачните технологии предоставяме едно дигитално, мобилно и наистина гъвкаво приложение за разплащане през смартфона. Също така не мисля, че България е закъсняла, защото в повечето държави по света подобен тип транзакции тепърва навлизат на пазара и са с нисък процент, но в момента навлизат стабилно и със силен растеж. Като основните фактори са наличието на POS терминална инфраструктура и нагласата на потребителите. Българите са изключително отворени към такива технологични решения и не се поддават на спекулации по отношение на сигурността. Защото наистина технологията е базирана на високите стандарти за опазване и трансфериране на данните.

Какви са плановете на Mastercard за представяне на иновативни продукти в България? Принципно компанията има доста интересно портфолио, като някои от решенията са достъпни само в някои пазари.

Mastercard не е просто картова институция, ние сме голяма технологична компания, която обработва огромни масиви от данни. През последните години започнахме да анализираме този поток от информация и да създаваме услуги, които да помогнат още повече на нашите клиенти. На базата на тези данни ние предлагаме решения на редица проблеми, пред които са изправени потребителите и бизнесът. Например в предвиждането на нови продукти, анализиране на пазара или в създаването на нови маркетингови инициативи. Другa посока, в която работим, включва решения, свързани със сигурността на трансферите и на данните. Това включва не само идентифициране на потенциални проблеми или слабости в системите, но и на цялостна превенция на злоупотреба с карти. По този начин рискът при използването на картите драстично намалява. Новите ни разработки в областта на сигурността са в посока биометричните данни и употребата им като средство за идентификация на клиентите. Тук искам изрично да подчертая, че не става въпрос за използване на тези данни само за потвърждаване на самоличността при разплащания с карта, но и при влизане в профили, свързани с онлайн и мобилно банкиране например. Тези дигитални решения на Mastercard могат да работят не само с нашите карти, но и с други пластики и финансови услуги и/или платформи. Стремежът ни е да излезем от досегашната рамка на бранда като цяло и да предложим пълноценни и универсални софтуерни продукти, които да решават проблемите на нашите клиенти.