"Имало едно време в Холивуд", деветият филм на Куентин Тарантино с Леонардо ди Каприо, Брад Пит и Марго Роби в централните роли, вече щурмува киносалоните по света и у нас, а според едно дадено преди години обещание това ще бъде и предпоследната лента на култовия режисьор, който планира да се пенсионира, след като заснеме десет филма. Това ни се струва добър повод да си припомни откъде започна всичко – от изградилия основите на съвременното алтернативно кино през далечната 1992 година Reservoir Dogs (погрешно превеждан у нас като "Глутница кучета" и "Кучета в резерв", но за това – след малко). И да обогатим филмовата ти култура с 10 слабо известни факта за иконичната лента.

Прочети още: Ето го първия по-евтин 5G телефон на Samsung

Reservoir Dogs не е дебютът на Тарантино

Въпреки че болшинството киномани възприемат Reservoir Dogs за първия филм на Тарантино, това не е съвсем вярно, защото американският творец прави първия си опит като сценарист, режисьор и актьор още през 1987 година с My Best Friend’s Birthday. Въпросният е сниман с бюджет от 5000 долара и въпреки романтичните слухове, че финалът на лентата е безвъзвратно изгубен заради пожар във филмова лаборатория, истината е далеч по-прозаична – в един момент Тарантино просто губи вдъхновение и не довършва My Best Friend’s Birthday. В крайна сметка обаче идеите, стоящи в основата му, са реализирани години по-късно и през 1993-та са разгърнати в сценария за "Истински романс".

Тарантино първоначално пише ролята на Мистър Розов за себе си

Емблематичният Мистър Розов, или иначе казано – единственият герой във филма, който оцелява в края му, – е трябвало да бъде изиграна от самия Тарантино. Когато раздава сценария на актьорите си, повечето от тях казват, че нямат претенции кой образ ще им бъде даден, защото всички са култови. Единственият, който изрично настоява за конкретна роля, а именно – тази на Мистър Розов, – е Стив Бушеми, който не особено скромно заявява на Куентин, че ще се справи толкова добре на прослушването, че няма как да не я получи. Бушеми изпълнява заканата си с наистина убийствено изпълнение и в резултат Тарантино се оттегля в далеч по-второстепенната роля на Господин Кафяв.

Целият бюджет за музиката в Reservoir Dogs е инвестиран… в една-единствена песен

Днес, 27 години след "Кучетата", всички киномани вече са наясно, че когато Тарантино си навие нещо на пръста, няма никакъв начин да бъде разубеден и всичко трябва да се случи точно така, както го е замислил. В случая с Reservoir Dogs режисьорът иска по време на емблематичната сцена, в която Мистър Блонд (Майкъл Медсън) изтезава пленения полицай Наш, да звучи Stuck in The Middle With You на Stealers Wheel и нищо друго, край, точка по въпроса. В резултат целият бюджет за музика е инвестиран в закупуване на правата за това парче, а на всички останали изпълнители, чиито песни звучат по време на Reservoir Dogs, е обещан абсурдно голям процент от общите приходи на филма. Което, както знаем към днешна дата, си е космически добра сделка за всеки, който се е съгласил.

Откъде идва заглавието?

Както отбелязах в началото, тук не става дума нито за глутници, а още по-малко за резервни кучета. Reservoir dogs реално дори не е някакъв сложен идиом със скрито значение, защото става дума точно за това – общо наименование на животни, най-често кучета, котки или плъхове, които попадат в някой резервоар, откъдето не могат да излязат, и или се давят, или – ако водата или горивото във въпросния резервоар не са особено дълбоки – започват да се изяждат взаимно, за да оцелеят още мъничко. Последното в някаква степен се връзва с цялостната касапница във филма, но произходът на заглавието идва от нещо съвсем различно. Както знаем, Тарантино дълги години работи като служител във видеотека, където манията му по филмовото изкуство се разпалва окончателно покрай достъпа до стотици касети в най-различни жанрове. Куентин пише сценария си за Reservoir Dogs именно по време на смените си в същата тази видеотека. Когато обслужва поредния клиент, бъдещият култов режисьор му препоръчва френската военна драма Au Revoir Les Enfants ("Сбогом, момчета"). На което клиентът се тросва с I don’t wanna see no reservoir dogs ("Не искам да гледам някакви си псета от резервоара"). Тарантино толкова много харесва идиотския начин, по който видимо не особено софистицираният му клиент описва филмите, които според него са дъното, че го използва за заглавие.

Актьорите използват собствените си дрехи за снимките

За да спести бюджет по всички възможни начини, Тарантино насърчава актьорите си да носят собствените си дрехи по време на снимките. За да не го натоварва с излишни разходи, Майкъл Медсън дори шофира личния си кадилак в ролята на Мистър Блонд и – това вече е толкова абсурдно, че чак е култово – дори сам си плаща за содата, която пие в откриващата сцена.

Сцената с изтезанието почти успява да докара Майкъл Медсън до нервен срив

Говорейки си за Майкъл Медсън – въпреки че през годините актьорът си е изградил репутацията на актьор, който почти неизменно играе корави типове, често – престъпници, а бруталната сцена, в която изтезава полицай, реже му ухото, а впоследствие го залива с бензин, за да го изгори жив, изглежда така, все едно изпитва истинска садистична наслада, но реално става дума за стоманен професионализъм. В реалния живот Медсън е краен противник на насилието и се е борил със самия себе си, когато Тарантино го насърчава да удря екранната си жертва. Големият срив обаче идва в момента, когато вързаният на стола офицер Наш (Кърк Болц) изненадващо вмъква в молбите към мъчителя си изцяло импровизираната от актьора реплика да бъде пощаден, защото вкъщи го чакат дечицата му. Това сварва Медсън тотално неподготвен, защото е станал баща преди броени седмици и идеята да убие някого, с когото се асоциира, го кара да блокира.

Интерпретацията на Like a Virgin от сцената в закусвалнята

Тарантино ясно показва способността си да пише нажежен до бяло диалог още в откриващата сцена на Reservoir Dogs, когато всички гангстери са се събрало около масата в местната закусвалня и развиват теорията, че лирическата героиня от песента Like a Virgin ("Като девица") на Мадона е попаднала на особено надарен любовник и я е боляло така, все едно ѝ е било за първи път. Когато гледа филма, Мадона твърди, че много го е харесала, но изобщо не одобрява шегата с популярното ѝ парче. В резултат тя изпраща на режисьора копие от новия си албум Erotica с посвещението: To Quentin. It’s not about dick, it’s about love ("На Куентин. Не става дума за п*шки, а за любов"). Друг любопитен факт от същата сцена – Крис Пен е единственият, който не се включва в шегата с Мадона. Причината? Брат му, небезизвестният Шон Пен, е бил женен за Мадона в продължение на четири години и актьорът отказва да каже нещо лошо по отношение на бившата си снаха.

Включването на Харви Кайтел в немалка степен превръща филма в това, което е

По първоначален план Reservoir Dogs трябва да бъде реализиран с бюджет от 30 000 долара, една деветмилиметрова камера под наем и актьорски състав, подбран от личните приятели на Тарантино, които да се снимат за без пари. Всичко това се променя, когато един ден Куентин получава изненадващо обаждане от Харви Кайтел, който е попаднал на сценария чрез свой приятел и толкова го е харесал, че изявява желание не просто да застане пред камерата, но и да се включи като продуцент на проекта. По онова време Кайтел вече е утвърдено име в Холивуд, на когото не му е трудно да намери инвеститори, и в резултат бюджетът се вдига до милион и половина, а пред режисьора се отваря възможност да наеме професионални актьори и качествена снимачна техника.

Докато самият Тарантино издирва спонсори, или удря на камък, или попада на пълни кретени с абсурдни изисквания. Най-забавната оферта, която режисьорът получава, е от някакъв тип, който се съгласява да инвестира половин милион в Reservoir Dogs, но само ако ролята на Мистър Блонд бъде поверена… на гаджето му. Още по-забавното е, че в онзи момент продукцията е толкова закъсала за пари, че Тарантино си признава как известно време най-сериозно е обмислял дали наистина да не даде ролята на Майкъл Медсън на въпросната девойка.

Тим Рот се явява на прослушването за ролята на Господин Оранжев мъртвопиян

Така казано звучи, все едно Рот се е подкарал с бърбън от сутринта, преди да кандидатства за ролята, което най-вероятно не минава за особено интересно, предвид факта, че алкохолът и наркотиците винаги са били част от лайфстайла на звездите, особено пък в онези купонджийски времена. Истината обаче е малко по-различна. Тарантино много иска да работи с Рот, но Рот от своя страна няма никакъв интерес към сценария на някакъв си бивш служител във видеотека, предвид факта, че кариерата на британския актьор набира все по-сериозна скорост, особено след като е отличен с BAFTA за ролята си в The Hit ("Ударът") през 1985-а. Тарантино и вече заелият продуцентската позиция Харви Кайтел обаче измислят подъл план и канят Тим Рот, за да изпият по бира и да покажат, че не таят лоши чувства заради отказа му. Бирата бързо прераства в алкохолна вакханалия, в края на която и тримата едва ходят, а свалилият гарда Рот се съгласява да дойде с тях до студиото, за да изиграе една от сцените на Господин Оранжев. Останалото, както се казва, е история.

Актьорите, които не видяхме в Reservoir Dogs

Сценарият и наличието на бюджет започват да привличат актьори към сценария, но няколко наистина класни имена не успяват да извървят финалната права до снимачната площадка.

Като за начало Самюел Джаксън прави убийствено прослушване за ролята на Господин Оранжев, но след целия ад, през който Тарантино и Кайтел са минали, за да накарат Тим Рот да подпише, Джаксън не получава ролята. Вдъхновеното му изпълнение обаче не остава незабелязано, защото две години по-късно Тарантино пише ролята на Джулс Уинфийлд в "Криминале" специално за него. Впоследствие Джаксън се превръща в едно от почти задължителните присъствия във филмите на режисьора.

Джордж Клуни, който през 1992-ра е слабо известен второразреден актьор, от своя страна кандидатства за ролята на Господин Блонд, но не бива одобрен. Иронично, той получава своя шанс да работи с Тарантино през 1995 година, когато режисьорът се съгласява да заснеме… епизод от набиращия скорост сериал "Спешно отделение". Доволен от играта на актьора, година по-късно Куентин пише ролята на Сет Геко в сценария си за "От здрач до зори" специално за Клуни и се включва като неговия екранен брат Ричард Геко. Режисира Робърт Родригес.

Най-прецакан в случая обаче се оказва емблематичният Джеймс Уудс. Както стана ясно, Тарантино обича да пише сценарии с конкретен образ в главата си и една от ролите в Reservoir Dogs е създадена специално за Уудс. Режисьорът се опитва на три пъти да се свърже с актьора, но агентът му всеки път го отрязва, без дори да се допита до Джеймс, защото предложеното заплащане е в пъти по-малко от това, което утвърдено име като Уудс взима по принцип. Когато научава какво се е случило, Джеймс Уудс изпада в див бяс и директно уволнява агента си, но вече е късно. И до ден-днешен Тарантино отказва да каже на Уудс коя е трябвало да бъде неговата роля. "Просто не искам да му стане още по-кофти, пък и актьорът, който в крайна сметка пое ролята, се справи брилянтно с нея", обяснява режисьорът.

Прочети още: 3100 карата съвършенство: Rolls Royce Cullinan (Видео ревю)