Денят е 23 април. На пръв поглед една съвсем обикновена събота, но докато повечето столичани ги обхваща предпразничното спокойствие, към Sofia Event Center вървят няколкостотин колоритни млади хора. В онзи съботен ден пространството отново стана домакин на Aniplay. Организирано от националния аниме и манга клуб Nakama, това е едно уникално по рода си събитие, посветено изцяло на косплей*.

Тазгодишното издание на Aniplay изглеждаше в пъти по-мащабно, отколкото всъщност е. За разлика от колосалния фестивал Aniventure, провеждан през септември и събиращ по 6 - 7 хил. души, Aniplay е мъник с ограничен капацитет от малко над 1000 души (включително косплейърите). И именно в това е най-големият му чар. Едно емоционално събитие, искрено в желанието си да радва всички екстравагантни нърдове с разноцветните им перуки и екзалтирани гласчета. Един ден, през който всеки аутсайдер е свободен да бъде себе си, да е сред собствената си порода хора и да избяга от сивата реалност. Точно това накара събитието да изглежда колосално. Енергията. Шумът. Приказността. Искрената, неподправена емоция.

Зад кулисите на Aniplay 2016


На този 23 април, докато шарената, ухилена като банда Чеширски котараци публика се настаняваше, зад кулисите се поставяха последните детайли по реализацията на градската Страна на чудесата. Готовите вече косплейъри гледаха протичащата фотосесия на K-Pop (жанр, обхващащ много стилове на южнокорейската музика) групата M.O.D, други си помагаха взаимно с грима, трети оглеждаха критично произведенията на изкуството, в които се бяха превърнали, а четвърти тичаха из творческия хаос, размахвайки ръце, за да изсъхне по-бързо яркият им body paint. Членове на сценичните групи, подготвили етюди специално за събитието, пък преговаряха репликите си, докато умело избягваха да бъдат цапнати по главата от някое гигантическо оръжие. А аз издирвах една черна котка, за да я поздравя преди шоуто. Което впрочем тъкмо започваше…

 

Спектакъл по южнокорейски

И то какъв! Колко често ви се случва да гледате танц, изпълнен с толкова енергия, хъс и динамика, че сцената едва да се държи на подпорите си? В един момент се чудех дали няма някакво земетресение, но не. Причината за люлеещата се сцена бяха K-Pop танцовата група M.O.D (Masters of Disasters), които откриха Aniplay с поредното си впечатляващо изпълнение. Напоследък M.O.D нашумяха и в българския мейнстрийм с участието си в „България търси талант“, но по мое мнение представянето им там не е наполовина толкова добро, колкото беше избухването им на сцената на Aniplay в събота и дори на Aniventure миналия септември (виня най-вече операторите на bTV за това). Изпълнението им даде перфектния енергичен тласък на цялото събитие и както Илия Темелков, на чиито снимки се наслаждавате тук, каза: „Имах чувството, че ще сринат сцената и ще продължат да танцуват върху отломките!“

 

Дори молът да се беше срутил, M.O.D нямаше да спрат да танцуват. Фото: Цветелина Костова/Nakama


Южнокорейският дух на събитието не изчезна през цялото време. На сцената излязоха общо десет K-Pop групи: M.O.D, ППФ, RF5, K-Devils, ADDICTED, Sneakers, DIY, C-ZONE, UFO и накрая GET OUT. Някои доразтресоха сцената, други впечатлиха с костюми. Равното разпределение на групите между косплей сегментите внесе нужната динамика в цялостния темп на Aniplay, а ударният финал с последователните представяния на ADDICTED, Sneakers, DIY, C-ZONE, UFO и GET OUT докара публиката до такъв екстаз, че слухът ми все още се опитва да се възстанови.

Един от изводите от този Aniplay е, че българските „имитатори“ на корейски поп групи или поне танците им не са просто имитации. Всяка от тях беше подчинила духа на музикалните K-Pop клипове на своята воля и го бе превърнала в движещата сила на цялото събитие. Всяко изпълнение беше енергичен танцов спектакъл, вдъхновен от южнокорейската поп култура, носещ еклектичния дух на K-Pop клиповете и изигран от талантливи млади българи с огромен сценичен потенциал. Дори и по-аматьорските представяния биваха приети радушно от публиката. В крайна сметка най-важно е да прекараш хубаво на сцената, дори да не си най-голямата звезда на нея.

 

Сцената издържа и разбиващото изпълнение на ADDICTED. Фото: Цветелина Костова/Nakama


Парадът на героите

Като заговорих за приятно прекарване, няма как да не премина към началото на основната програма - косплей ревюто. И този път зърнахме някои наистина страхотни костюми и изпълнения. На сцената на Aniplay оживяха един куп аниме герои, някои от които дори ме вдъхновиха да изгледам аниметата, от които са. Всички се бяха постарали, но моята застаряваща геймърска душа, започнала да се дави последните години в поп-културни води и западна анимация, се зарадва повече на косплеите по моята си тематика. Blade Master от Blade and Souls грабна наградата за най-добро шоу от журито. През сцената минаха Umbreon и Espeon от Покемон, Ysera, Malfurion Stormrage и Tyrande Whisperwind от World of WarCraft и цели две версии на Ahri от League of Legends, като Popstar Ahri прибра наградата на публиката за най-добър костюм. Най-впечатляващото за мен попълнение към плеядата от герои обаче определено беше Skull Kid от Legend of Zelda: Majora’s Mask, който грабна и приза за костюм, най-близък до оригинала, даван от журито.

 

Рядко виждаме Zelda косплей, който не е на Линк или самата Зелда


В поп-културно отношение вече не можем да минем без Дедпул, като на Aniplay имахме късмета умалено дамско копие на Райън Рейнолдс да се разхожда из залите на Sofia Event Center. От Марвелското семейство присъстваха още Black Widow и Black Cat, от DC се появи само Харли Куин, която поразбуни духовете с джендърбендинг**. За да е пълна Girl Power идилията, получихме Рей от „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ (в леко мъжествен вариант), иконичната femme-fatale Джесика Рабит и нещо, което предполагам беше Фюриоса от „Лудия Макс“, но не съм особено сигурна. За моя огромна радост имаше косплей на Мако от „Легенда за Кора“, както и на принцеса Кида от „Атлантида, изгубената империя“. Шапкаря от „Алиса“ прибра наградата на журито за най-добър костюм и малко ме е яд, че тази награда не може да се даде на всички от „Алиса“ групата (още за тях – по-надолу). Специално искам да благодаря на косплейъра на професор Сивиръс Снейп от „Хари Потър“, че ме просълзи от носталгия. Накрая сред всичките тези любими мои герои за първи път място намериха и персонажите от българския анимационен проект „Златната ябълка“ – Бран и Вихра.

 

"Аз мога да ви науча как да бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смъртта… ако не сте такава банда дръвници, каквито обикновено трябва да обучавам." - Сивиръс Снейп, "Хари Потър и философският камък"

 

Просто приказен фарс

Най-емблематичната част на Aniplay определено са театралните сценки, които косплей групи разиграват и които са в основата на събитието, провеждало се в театри в София и Пловдив, преди да намери настоящия си по-голям дом. На тазгодишното издание видяхме четири групи, които представиха оригиналните си сценки по мотиви от Наруто, Final Fantasy VII, Owari no Seraph и Алиса в Огледалния свят. В антрактите чух мнения, че предни години изпълненията са били по-добри. Няма как да потвърдя или отхвърля това твърдение. Всяка от групите се представи ако не супер, то поне прилично. Owari no Seraph получиха наградата за най-добър сценарий, а героят от сценката, Ferid Bathory, за най-добър актьор. Naruto групата имаха някои стабилни хумористични попадения, но Final Fantasy VII изпълнителите ми разбиха сърцето. Като фен на поредицата, откакто се помня, приех лично недодяланото изпълнение, глупавия хумор и слабата актьорска игра. Може би мнението ми изглежда малко крайно. Ще се опитам да го смекча, като спомена, че Тифа и Сефирот изглеждаха добре, а Дженезис косплейърът докарваше замечтаната шматка, която е героят в Crisis Core. Но дори тези неща не могат да оневинят пълната катастрофа, която се разиграваше на сцената. Да мина обаче на нещо по-забавно.

 

Party hard! Wonderland style. Фото: Цветелина Костова/Nakama

 

Сигурно сте забелязали заглавието. То е вдъхновено именно от най-добрата група, излязла на сцената на Aniplay. Изглежда мнението ми е споделено от голяма част от публиката, гласували да дадат заслужения приз на „Алиса“. Тяхната сценка олицетворяваше цялата идея на театралния фокус на Aniplay. Оригинален сценарий, представящ един по-различен поглед към вече позната история. Страхотни костюми. Актьорска игра на наистина добро ниво, в която си личи вложеното старание, време и енергия въпреки аматьорския характер на произведението. Кралицата на сърцата заслужено грабна наградата за най-добра актриса. Свежият, издържан хумор пък изпъкна още повече след изпълнението на останалите групи. А за капак се намериха и някои симпатични и оригинални визуални ефекти.

 

В създаването на сцената не са пожертвани истински коне.

 

Целият ми критичен поглед върху нещата в крайна сметка няма никакво значение. Да, „Алиса“ бяха моите фаворити, но аз не крещях с цяло гърло за тях. Публиката зад мен го правеше. Да, Final Fantasy VII ме вбесиха, но какво от това? Субективизмът на събитие като Aniplay стига единствено до личен интерес към определено фенско течение и принадлежност към дадена субкултура. И този субективизъм изчезва в момента, в който се потопиш в духа на този страхотен фестивал в чест на любимите ни видове забавления.

На събитие като Aniplay няма място за дребнавост и е време онези, мрънкащите за организацията, технически проблеми или че им духало на врата, да проумеят това. Кротнете се, драги нацупени персони. Сложете си яркорозовата перука, хванете в ръка едно очарователно Тоторо и се потопете в искрения дух на събитие, създадено специално за вас. До следващия Aniplay! Или по-скоро до септември, когато ще се проведе Aniventure, отново организиран от Nakama. Дано тогава пъстрите хора и хубавите емоции са дори още повече, отколкото бяха на 23 април. Ще се видим там!

Още снимки и пълен запис на събитието може да видите на официалната Facebook страница на Nakama.

*Косплей - комбинация от английските думи "costume" (костюм) и "play" (игра). Сценично изкуство, участниците в което се преобличат и изиграват герои от игра, аниме, манга, анимация, филм или сериал. 

**Джендърбендър - от английските думи "gender" (пол) и "bend" (изкривяване, промяна, изопачаване). Това е човек, който променя, изкривява или изопачава половата си роля. В косплея джендърбендинга, наричан още кросплей, се изразява в това представител на един пол да косплейва герой от другия пол.

Денят е 23 април. На пръв поглед, една съвсем обикновена събота, но докато повечето столичани ги обхваща предпразничния мързел, към Sofia Event Center вървят няколкостотин колоритни млади хора. В онзи съботен ден пространството отново стана домакин на Aniplay. Организирано от националния аниме и манга клуб Nakama, това е едно уникално по рода си събитие, посветено изцяло на косплей*.

Създадено от фенове за фенове, тазгодишното издание на Aniplay изглеждаше в пъти по-мащабно отколкото всъщност е. За разлика от колосалният фестивал Aniventure, провеждан през септември и събиращ по 3-4 хил. души, Aniplay е мъник с ограничен капацитет от малко над 1000 души(включително косплейърите). И именно в това е най-големият му чар. Едно емоционално събитие, искрено в желанието си да радва всички екстравагантни нърдове с разноцветните им перуки  и екзалтирани гласчета. Един ден, през който всеки аутсайдер е свободен да бъде себе си, да е сред собствената си порода хора и да избяга от сивата реалност. Точно това накара събитието да изглежда колосално. Енергията. Шумът. Приказността. Искрената, неподправена емоция.

На този 23-ти април, докато шарената, ухилена като банда Чеширски котараци, публика се настаняваше, зад кулисите се поставяха последните детайли по реализацията на градската Страна на чудесата. Готовите вече косплейъри гледаха протичащата фотосесия на K-Pop групата M.O.D, други си помагаха взаимно с грима, трети оглеждаха критично произведенията на изкуството, в които се бяха превърнали, а четвърти търчаха из творческия хаос, размахвайки ръце за да изсъхне по-бързо яркият им body paint. Членове на сценичните групи, подготвили етюди специално за събитието, пък преговаряха репликите си докато умело избягваха да бъдат цапнати по главата от някое гигантическо оръжие. А аз издирвах една черна котка, за да я поздравя преди шоуто. Което, впрочем, тъкмо започваше…

Спектакъл по Южно-Корейски  

И то какъв! Колко често ви се случва да гледате танц, изпълнен с толкова енергия, хъс и динамика, че сцената едва да се държи на подпорите си? В един момент се чудех дали няма някакво земетресение, но не. Причината за люлеещата се сцена бяха K-Pop танцовата група M.O.D (Masters of Disasters), които откриха Aniplay с поредното си впечатляващо изпълнение. Напоследък M.O.D нашумяха и в българския мейнстрийм с участието си в „България търси талант“, но по мое мнение представянето им там не е на половина толкова добро колкото беше избухването им на сцената на Aniplay в събота и дори на Aniventure миналия септември(виня най-вече операторите на bTV за това). Изпълнението им даде перфектния енергичен тласък на цялото събитие и както Илия Темелков, на чийто снимки се наслаждавате тук, каза: „Имах чувството, че ще сринат сцената и ще продължат да танцуват върху отломките!“

Южно Корейският вайб на събитието не изчезна през цялото времетраене. На сцената излязоха общо десет K-Pop групи: M.O.D, ППФ, RF5, K-Devils, ADDICTED, Sneakers, DIY, C-ZONE, UFO и накрая GET OUT. Някои доразтресоха сцената, други впечатлиха с костюми. Равното разпределение на групите между косплей сегментите внесе нужната динамика в цялостния темп на Aniplay, а ударният финал с последователните представяния на ADDICTED, Sneakers, DIY, C-ZONE, UFO и GET OUT докара публиката до такъв екстаз, че слухът ми все още се опитва да се възстанови.

Един от изводите от този Aniplay е, че българските „имитатори“ на корейски поп групи или поне танците им, не са просто имитации. Всяка от тях, беше подчинила духът на музикалните K-Pop клипове на своята воля и го бе превърнала в движещата сила на целия фестивал. Всяко изпълнение беше енергичен танцов спектакъл, вдъхновен от южнокорейската попкултура, носещ еклектичния дух на K-Pop клиповете, и изигран от талантливи млади българи с огромен сценичен потенциал. Дори и по-аматьорските представяния биваха приети радушно от публиката. В крайна сметка, най-важно е да си изкараш готино на сцената, дори да не си най-голямата звезда на нея.

Парадът на героите

Като заговорих за готино изкарване, няма как да не премина към началото на основната програма - косплей ревюто. И този път зърнахме някои наистина страхотни костюми и готини изпълнения. На сцената на Aniplay оживяха един куп аниме герои, някои от които дори ме вдъхновиха да изгледам аниметата, от които са. Всички се бяха постарали, но моята застаряваща геймърска душа, започнала да се дави последните години в поп-културни води и западна анимация, се зарадва повече на косплеите по моята си тематика. Blade Master от Blade and Souls грабна наградата за най-добро шоу от журито. През сцената минаха Umbreon и Espeon от Покемон, Ysera, Malfurion Stormrage и Tyrande Whisperwind от World of WarCraft, и цели две версии на Ahri от League of Legends, като Popstar Ahri прибра наградата на публиката за най-добър костюм. Най-впечатляващото за мен попълнение към плеядата от герои обаче определено беше Skull Kid от Legend of Zelda: Majora’s Mask, който грабна и приза за костюм най-близък до оригинала, даван от журито.  

В поп-културно отношение вече не можем да минем без Дедпул, като на Aniplay имахме късмета умалено дамско копие на Райън Рейнолдс да се разхожда из залите на Sofia Event Center. От Марвелското семейство присъстваха още Black Widow и Black Cat, от DC се появи само Харли Куин, която поразбуни духовете с джендърбендинг*. За да е пълна “Girl Power” идилията получихме Рей от „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ (в леко мъжествен вариант), иконичната femme-fatale Джесика Рабит и нещо, което предполагам беше Фюриоса от „Лудия Макс“, но не съм особено сигурна. За моя огромна радост имаше косплей на Мако от „Легенда за Кора“, както и на принцеса Кида от „Атлантида изгубената империя“. Шапкаря от „Алиса“ прибра наградата на журито за най-добър костюм и малко ме е яд, че тази награда не може да се даде на всички от „Алиса“ групата (още за тях – по-надолу). Специално искам да благодаря на косплейъра на професор Сивиръс Снейп от „Хари Потър“, че ме просълзи от носталгия. Надявам се повече хора да са се почувствали така когато са чули гласа на великия Алън Рикман да се разнася из залата и „Хари Потър“ поколението да не сме остаряли чак толкова много колкото си мисля. Накрая, сред всичките тези любими мои герои, за първи път място намериха и персонажите от българския анимационен проект „Златната ябълка“ – Бран и Вихра.

Просто приказен фарс

Най-емблематичната част на Aniplay определено са театралните сценки, които косплей групи разиграват и които са в основата на събитието, провеждало се в театри в София и Пловдив, преди да намери настоящия си по-голям дом. На тазгодишното издание видяхме четири групи, които представиха оригиналните си сценки по мотиви от Наруто, Final Fantasy VII, Owari no Seraph и Алиса в Огледалния свят. В антрактите чух мнения, че предни години изпълненията са били по-добри. Няма как да потвърдя или отхвърля това твърдение. Всяка от групите се представи ако не супер, то поне прилично. Owari no Seraph получиха наградата за най-добър сценарий, а героят от сценката, Ferid Bathory, за най-добър актьор. Naruto групата имаха някои стабилни хумористични попадения, но Final Fantasy VII изпълнителите ми разбиха сърцето. Като фен на поредицата откакто се помня, приех доста лично кофти изпълнението, глупавия хумор и слабата актьорска игра. Може би мнението ми изглежда малко крайно. Ще се опитам да го смекча като спомена, че Тифа и Сефирот изглеждаха доста добре, а Дженезис косплейъра докарваше замечтаната шматка, която е героят в Crisis Core. Но дори тези неща не могат да оневинят пълната катастрофа, която се разиграваше на сцената. Да мина обаче на нещо по-забавно.

Сигурно сте забелязали заглавието. То е вдъхновено именно от най-добрата група излязла на сцената на Aniplay. Изглежда мнението ми е споделено от голяма част от публиката, гласували да дадат заслужения приз на „Алиса“. Тяхната сценка олицетворяваше цялата идея на театралния фокус на Aniplay. Оригинален сценарий, представящ един по-различен поглед към вече позната история. Страхотни костюми. Актьорска игра на наистина добро ниво, в която си личи вложеното старание, време и енергия, въпреки аматьорския характер на произведението. Кралицата на сърцата заслужено грабна наградата за най-добра актриса. Свежият, издържан хумор пък изпъкна още повече след изпълнението на останалите групи. А за капак се намериха и някои симпатични и оригинални визуални ефекти.

Целият ми критичен поглед върху нещата в крайна сметка няма никакво значение. Да, „Алиса“ бяха моите фаворити, но аз не крещях с цяло гърло за тях. Публиката зад мен го правеше. Да, Final Fantasy VII ме вбесиха, но какво от това? Субективизмът на събитие като Aniplay стига единствено до личен интерес към определено нърдско течение и принадлежност към дадена субкултура. И този субективизъм изчезва в момента, в който се потопиш в духа на този страхотен фестивал в чест на любимите ни видове забавления.

На събитие като Aniplay няма място за дребнавост и е време онези мрънкащите за организацията, технически проблеми, или че им духало на врата, да вземат най-накрая да го научат. Кротнете се, драги нацупени персони. Сложете си яркорозовата перука, хванете в ръка едно очарователно Тоторо и се потопете в искрения дух на събитие, създадено специално за вас. До следващия Aniplay! Или по-скоро до септември, когато ще се проведе Aniventure, отново организиран от Nakama. Дано тогава пъстрите хора и хубавите емоции са дори още повече отколкото бяха на 23 април.  Ще се видим там!

Тагове: