В светлината на събитията от последните няколко месеца Harmony OS (известна също така като HongMeng OS и Ark OS) вероятно изглежда за широката публика като прословутия „План Б“ на Huawei. След наложената от страна на американския президент забрана китайската компания на практика изгуби достъпа си (поне официално) до Google приложения и услуги, като Play Store, Google Maps, Gmail и YouTube. За много потребители това е равносилно на „новите телефони на Huawei нямат Android”, което, разбира се, е напълно погрешно тълкуване на ситуацията.

Вижте още: Huawei предвижда истинска треска по Mate 30 в родината си

В действителност първите устройства, засегнати от ограниченията, резултат на търговската война между САЩ и Китай – анонсираните преди броени дни Mate 30 и Mate 30 Pro, разчитат отново на Android в комбинация, разбира се, с фирмения скин EMUI, както е било винаги досега. Всички актуални смартфон модели, които ги предшестват – в това число и флагманите P30 и P30 Pro, също използват Android, и то в комплект с всички Google услуги, които работят (и ще работят) безпроблемно и в бъдеще.

Именно затова разбирането, че Harmony OS е призвана да замени Android, е най-малкото неточно. Може би някой ден, но не сега и определено не веднага. Истината е, че разговорът за новата операционна система на Huawei стартира преждевременно, ускорен от събития, които са изцяло извън контрола на компанията. Но това в никакъв случай не бива да омаловажава ролята на Harmony OS за бъдещето на Huawei. Защото, противно на широко възприетото мнение, този проект е нещо много повече от „резервен план“ и реакция на серията неблагоприятни за компанията събития. Harmony OS е резултат от близо десетгодишни усилия и част от визията за бъдещето на Huawei, далеч отвъд хоризонта на временните затруднения, причинени от загубата на достъп до услугите на Google.

За Harmony OS сериозно

Да започнем оттам, че в същността си като замисъл и концепция новата операционна система, разработвана от Huawei, всъщност изобщо не е конкурент на Android. Това, разбира се, беше подчертавано нееднократно от различни официални представители на компанията – от нейния основател Рен Женгфей през потребителския директор на Huawei Ю Чъндун до глобалния продуктов мениджър Питър Гауден.

Официалната дефиниция, която самите Huawei предлагат за Harmony OS, гласи: „Микрокернел-базирана, дистрибутирана операционна система за всички сценарии.“ Което, разбира се, звучи прекалено сложно и неразбираемо на масовия потребител, който предпочита по-простото „Аха, китайски Android”.

Всъщност според самите Huawei единственото общо между Harmony OS и Android е, че и двете са операционни системи, базирани на микрокернел. Оттам нататък обаче като функция и предназначение Harmony OS е принципно различна операционна среда.

Huawei разглеждат Harmony OS като следващата логична стъпка в начина, по който крайният потребител се свързва в непрекъснато променящия се, динамичен пейзаж на съвременния цифров свят. Именно поради тази причина крайъгълните камъни, върху които е изградена тяхната операционна система, са 5G, облачните услуги, използването на изкуствен интелект и Интернет на нещата (IoT).

Всичко това е обединено от визия за „безпроблемен ИИ живот“ – интеграция на всички технологични устройства, които ни заобикалят, по максимално удобен и лесен за използване начин. Проблемът според Huawei е, че подобни концепции съществуват и в момента, всъщност те не са от вчера. Но различните устройства, използвани за реализацията им, рядко предлагат възможности за безпроблемна комуникация помежду си.

Това, разбира се, е обусловено от много и различни фактори – като се започне от междуфирмената конкуренция, изграждаща изкуствени стени, целящи да задържат потребителите в рамките на една строго определена продуктова екосистема, и се стигне до факта, че дори изключително гъвкави, базирани на отворен код операционни среди като Linux все още страдат от определени ограничения, резултат от техните РС/лаптоп корени.

Android например е операционна среда, започнала живота си като софтуер за управление на цифрови камери и впоследствие адаптирана за използване в мултифункционални устройства, каквито са модерните смартфони. Отделно нейният произход също може да бъде проследен до РС платформата, тъй като в основата си Android е чисто и просто модифицирана версия на Linux.

Ограниченията на Android особено ясно започнаха да проличават през последните няколко години, когато Google започнаха да се опитват да разширят обхвата на хардуерната си екосистема извън смартфон пазара. И до днес компанията е в догонваща позиция в един от най-динамично развиващите се сегменти на високотехнологичната индустрия – пазара за умни преносими устройства (часовници, фитнес гривни), а един от най-добре продаващите се хардуерни продукти с бранда Google – Chromecast, всъщност разчита на пакета за разработка Cast, а не на класически Android.

И в това, разбира се, има логика – адаптирането на една операционна среда, създадена за устройства с повече или по-малко класически „компютърен“ дизайн – локална памет, RАМ, процесор, към нуждите на съвършено различен клас продукти, каквито са, да речем умни, домакински уреди, телевизори или смарт осветителни тела например, е сериозно предизвикателство.

Именно поради тази причина Huawei възприемат съвършено различен подход. Вместо да се опитват да приспособят вече съществуваща операционна среда към нуждите на устройства с много и различно предназначение, компанията избира да започне от нула и да изгради своя собствена, гъвкава ОС, еднакво подходяща за изключително широк спектър „продукти на бъдещето“ – от умни крушки през смарт часовници и фитнес тракъри до телевизори и, разбира се – смартфони.

One OS to rule them all…

Визията на Huawei за Harmony OS е относително проста: едно унифицирано ядро (kernel), една унифицирана група от приложения, разчитащи на единен унифициран базов набор от услуги независимо от хардуера.

Това, разбира се, означава първо и преди всичко премахване на всичко излишно – подход, който Huawei наричат Deterministic Latency Engine, т.е. операционна среда, способна да разпределя ресурси в реално време в зависимост от конкретните нужди и потребности.

До голяма степен това е подход, диаметрално противоположен на начина, по който се създава софтуерен код през последните години.

Може би ви е направило впечатление, че напоследък повечето приложения и операционни системи в частност не предлагат кой знае колко по-различни, разширени или революционно нови функции спрямо предшествениците си. В същото време обаче нуждите им от хардуерни ресурси непрекъснато се увеличават – с всяка следваща генерация те изискват все повече локално пространство за съхранение на ключови файлове и библиотеки, повече оперативна памет и микропроцесорна мощ, за да могат да работят на практика със същата скорост, както своите предходни версии.

Android например без никакви инсталирани приложения понастоящем изисква над 6 GB пространство за инсталация. За сравнение днес съществуват дистрибуции на Linux (операционната система, на която е базиран Андроид) като Tiny Core например, които предлагат пълноценна функционална среда за работа в рамките на обем от... 15 мегабайта.

Когато се появи през 1995 година, Windows 95 изискваше скромните 30 МВ дисково пространство. Инсталацията на актуалния в момента Windows 10 се разпростира на цели 4 GB, т.е. заема 133 пъти повече място, но на практика предлага почти същата функционалност.

Ситуацията с приложенията, работещи под съответните ОС, не е по-различна. Елементарната апликация като Gооglе kеуbоаrd е с размер от цели 150 МВ. Това е програма, която визуализира 30 клавиша върху дисплея на вашия смартфон и регистрира докосванията върху съответните символи. Това обаче не й пречи да „тежи“ повече, отколкото пълноценна операционна система през 1995 година.

Причината за това е лесно обяснима. Повечето от цитираните ОС и приложения съществуват вече от много години. С времето те не се оптимизират максимално, защото това би отнело огромно количество време и ресурси на компаниите, които ги разработват. И тъй като хардуерът се развива успоредно с растящите нужди на софтуера, индустрията като цяло няма особен търговски интерес от подобна оптимизация. Как иначе компаниите в сектора ще ви мотивират да си купите ново устройство с повече RAM, по-бърз процесор или твърд диск/флаш памет?

За Huawei обаче това е пречка, тъй като визията на компанията отива далеч отвъд индивидуалните устройства и изолираните хардуерни характеристики. Нейната крайна цел е операционна система, която се чувства еднакво добре както върху мощен, модерен смартфон флагман с 12 GB RAM, така и когато управлява умно осветително тяло с няколко килобайта памет.

За огромните ползи от ефикасността на подобен подход можем да съдим по един от най-успешните продукти на компанията – Huawei Watch GT 2. Благодарение на факта, че той използва Lite OS – операционна среда собствена разработка на компанията, а не Wear OS аналога на Google, Watch GT2 е единственият по рода си умен часовник на пазара, който може да се похвали с живот на батерията от 10 до 14 дни! За сравнение повечето останали конкуренти в този сегмент издържат най много два или три дни с едно зареждане на батерията.

С Harmony OS Huawei искат да пренесат тази идея за максимална ефективност и във всички останали аспекти на модерното, непрекъснато свързано дигитално ежедневие – от умни телевизори и говорители през микрофони, камери, осветителни тела, домакинска техника, преносими устройства и смартфони.

Крайната цел е не само ефикасност, а и безпроблемно, унифицирано потребителско преживяване между множество и различни свързани устройства – например опция за лесно използване на едно и също приложение и бързо превключване между вашия телефон, таблет, телевизор, умен автомобил, смарт часовник.

За да осигури това, Harmony OS ще позволява лесен експорт на всяко приложение към различни платформи и езици за програмиране. За разработчиците на софтуер това ще означава, че ще трябва да напишат кода за тяхната апликация само веднъж – оттам нататък нещата ще поеме интелигентният ARK компилатор на Huawei, който ще „преведе“ съответната програма на езика на множество и различни устройства. 

Край на част 1 - следва продължение!