Смъртта на EmuParadise, един от последните големи сайтове за емулация на видеоигри, след заплахи от Nintendo изправя косите ми.

На повърхността тонът уж е хубаво нещо. Огромната наличност на по-стари игри под формата на колекции от големите компании като SEGA, Capcom и Namco помогна на много геймъри да задоволят жаждата си за ретро игри. При компютрите компании като GOG направиха невероятни крачки във възстановяването на стари компютърни игри. Така че, хей - повече пари за разработчиците и издателите, които полагат усилия отново да направят тези игри достъпни.

Но в основата си пиратството на ретро игри никога не е било наистина, ами пиратство. Съхраняването на ROM файлове от отминали времена е доста различно по принцип от пиратството и конфликтът на двете показва късогледството на гейм индустрията.

Технически, разбира се, те са едно и също нещо, но човек би трябвало да е доста наивен, за да не осъзнае стойността на архивирането, която е в основата на тази активна общност. Пишейки за затварянето на EmuParadise за Techcrunch, Девин Колдуей твърди, че "това, което бе практично през 2002 г., вече няма смисъл", и посочва, че сайтовете за ROM-ове са остарели и далеч от действителността.

Трябва обаче да разберете защо хората искат да "пиратстват" тези игри преди всичко.

Компаниите за видеоигри като цяло са направили ужасно малко за запазването на собствените си заглавия, за което невинаги ги обвинявам; гейм индустрията е основно развлекателна и има смисъл да се отърве от "остарял" продукт за сметка на нов, който да тласка пазара напред от бизнес гледна точка. В този момент обаче не може да се отрече, че видеоигрите както като продукти, така и като произведения на изкуството съществуват и съдържат електронна история на десетилетия труд и творческа мисъл.

Разрастването на ROM пиратството от началото на XXI век се ражда частично от липсата на по-стари гейм заглавия, но най-вече защото много хора са били прекалено млади или не са имали възможност да играят игрите в миналото. То даде ценен поглед не само на широката аудитория, но и на бъдещи разработчици на игри, които по-късно направиха ретро-вдъхновени модерни класики, като Super Meat Boy, Shovel Knight и останалата част от базираните на пиксел графиката заглавия, които днес познаваме и обичаме.

Ако не бяха тези формиращи години на интернет, може да се обзаложите, че пейзажът на ретро-вдъхновени игри и инди заглавия щеше да бъде доста различен днес, ако въобще съществуваше.

Пиратството от този вид прониква все още, защото просто старите игри невинаги са достъпни и защото струват много повече, отколкото вероятно би трябвало, в eBay - освен ако наистина не искате да платите 160 долара за използвано копие на Team Buddies за PS1 или други подобни игри, които не са достатъчно популярни, за да бъдат преиздадени от някой голям издател.

Трудно е да се интересувате от приходите на Nintendo, когато залозите са историята на цялата индустрия - което ни води до сърцето на проблема - опазването на игрите.

Иронията е, че цифровата индустрия е толкова неумела в запазването на историята си. Цифрите са вечни, нали? Това са само единици и нули, неизменен код, без възраст. Проблемът обаче е, че никой не се интересува. Ситуацията се подобри малко през последното десетилетие с римастери и римейкове, като Crash Bandicoot, Baldur's Gate II, Homeworld и System Shock, съживяващи класиката за модерна аудитория.

Римастерите обаче струват пари и (разбираемо) искат да печелят пари. По този начин получаваме т.нар. един процент - игри, толкова известни и толкова обичани, че ще продадат второ, трето или четвърто издание. Те са важни игри, не ме разбирайте погрешно. Фантастично е, че Shadow of the Colossus все още може да резонира с хората през 2018 г., както го направи през 2005 г.

Има обаче още много неща - хиляди игри, обхващащи осем конзолни поколения и множество PC платформи, а действията на Nintendo застрашиха всичко това. Разбира се, Nintendo е щастлива да ви продаде пето копие на Super Mario World, но какво ще кажете за Shadowrun и Secret of Evermore за SNES? Кажете ми къде мога да си купя законно копие от това. 

Емулацията запазва тези игри в продължение на десетилетия и никой не успява да даде алтернатива. Нито Nintendo, нито някой друг. Ако емулацията продължава, това се дължи на провала на действителните носители на права, а не на аудиторията. Филмовото и музикалното пиратство спадна след появата на Netflix и Spotify. Удобството на GOG.com привлече безброй PC пирати от изтеглянето на онова, което наричаха abandonware. Но какво да кажем за Vectrex? За TurboGrafx? Нито една компания не се интересува от тях.

Тъй като физическите медии стават все по-нишови, светът на цифровите продажби носи страшни перспективи - това е една среда, в която игри могат лесно да се разпространяват, но и да изчезват. В случаи като Scott Pilgrim и P.T. игрите изчезнаха извън обсега на геймърите заради лицензи и промени в плановете, като единствената възможност за всякакъв вид запазване е хакерство и пиратство. След това имате царството на "ROM хакерите", което не само доведе до създаването на невероятни фен игри, но и на подобряване на заглавия, например с преводи на игри, които иначе са недостъпни извън Япония, като Policenauts, Soma Bringer, Mother 3 или Ace Attorney Investigations 2.

Макар някои компании като SEGA да приветстват такива инициативи (хитът Sonic Mania на практика е продукт на ROM хакери и ентусиасти), Nintendo продължава да проявява невероятно упорство по въпроса, като едновременно печели от същата тази култура, която се опитва да унищожи, с игри като NES Remix и Mario Maker.

Никоя компания не се е борила по-силно от Nintendo за затварянето на сайтове като EmuParadise и това не е изненадващо. Големите печалби от серията "мини" класически конзоли на Nintendo остават единственият начин за компанията да печели от ретро игрите, след като изключително недружелюбната към геймърите платформа Virtual Console вече приключи.

Собствениците на Emuparadise възнамеряват да продължат да поддържат сайта като база данни и форуми. И той е точно това: почит към тази култура, история и хоби, които събират хора от цял свят, включително и такива, които отдават усилията си, за да запазят индустрията от нея самата.

Това е знак за нещата, които предстоят, и просто ще трябва да чакаме и да видим какво ще се случи по-нататък. Това, което трябва да ни засяга, е, че приемането на затварянето на EmuРaradise е "победа", възнаграждаваща лошото поведение на Nintendo.

Пътят напред изглежда труден и ми се иска да вдигна чаша за всички хора навсякъде, които тези дни трупат ROM и ISO файлове в очакване на още по-лошото.

Но преди всичко вдигам чашата си за добрите хакери и пирати, без чиято неблагодарна, неуморима работа по старите технологии и запазване на отдавна забравени игри нямаше и аз да бъда тук, дълбоко заинтересуван от тази индустрия и от написването на тази статия.

Това е за вас.

Оцени:
Рейтинг: 4
Най-четени
Всички

Ark OS: запомнете това име, Huawei стои зад него

178 | 13.06.2019
Още от HiComment

Explore Bulgaria Пловдив – приключение в Града под тепетата

62 | 04.06.2019