Човек трудно може да избере само един фаворит от тазгодишната селекция на кинофестивала Sofia Independent, който събира независими филми, с акцент върху тези от България, САЩ и Югоизточна Европа. В конкурсната програма на фестивала има седем категории, като филмите, които ще гледаме от 26 октомври до 5 ноември, са изключително разнообразни. Има български и световни нискобюджетни продукции, документални и игрални филми, както и подбрани заглавия извън конкурсната програма. Освен всичко това, част от програмата е и второто издание на Sofia Спорт филм фестивал, който ще запознае публиката с едни от най-зрелищните филми на спортна тематика от последната година.

Чарът на независимото кино идва в липсата на граници за творците. Независимо дали филмът е заснет с професионална техника или смартфон, главната роля е наградена с "Оскар" или непознат натуршчик е влязал в образа, фабулата и режисурата е това, което прави независимите филми толкова привлекателни.

С тежката задача по раздаване на награди за игрален, документален и късометражен филм се е заело първото за фестивала международно жури - авторитети в продуценството и режисурата. И докато чакаме 1 ноември, когато журито ще произнесе тежката си дума и ще награди победителите, нека да хвърлим поглед върху десетте филма, които не трябва да пропускате на тазгодишния фестивал.

Игрално кино

"И после светлина" 

България/Белгия/Великобритания, 2017, 97 мин
Ако сте изпуснали този шедьовър на Константин Божанов („Аве“) в програмата на изминалите фестивали тази година, сега имате шанс да наваксате. „И после светлина“ е пир от светлинни изображения и форми - така, както младият творец Павел ги вижда. Самотата и отчуждеността на главния персонаж, избягал от своя дом, за да открие своя бъдещ ментор - художника Арно, са акцентите в този филм. Новата сензация в Холивуд – Бари Кьоеган („Дюнкерк“, „71“) изиграва персонажа на Павел по неповторим начин, с минималистичен диалог, но висока емоционална наситеност.

"Място има за всички"

САЩ, 2017, 80 мин
Мартин Скорсезе е изпълнителен продуцент на този филм. Това трябва да е достатъчно, за да го постави в списъка на всеки киноман, но не е единствената причина да гледате „Място има за всички“. Филмът анализира проблем, с който всички се сблъскваме рано или късно – преходността на нашия бит. Така и Трейси (Еми Райън) трябва да преодолее промените, които настъпват, след като баща й умира. Смъртта му не носи само тъга, с нея идва и опасността за бъдещето на семейната ферма. Заедно с брат си тя се опитва да се справи с наследството си, когато трима братя, чието семейство е обработвало фермата поколения наред, се завръщат след 50 години отсъствие.

"Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море"

България/Германия/Хонконг/Индия/Русия/САЩ, 2016, 93 мин
Описанието за филма на Нено Белчев е почти толкова дълго, колкото заглавието му. Постмодерно-фрагментарна монологова екранизация с документална стилистика и анимационни фрагменти. Екранното действие не следи непрекъсната линия на разказа. То подрежда частите от главната сюжетна линия по начин, по който да се предаде смесицата от артистичност и обърканост на главния персонаж, създаващ документален филм за творческия си баща. Експерименталният филм е базиран на романа на Безмер Багрянов „Моята последна абстрактна картина“. За феновете на нестандартното изкуство "Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море" ще заеме първо място в списъка за гледане.

7 days' Graffiti

Китай, 2017, 94 мин
Този филм е част от новата вълна постмодернистични филми от Китай. Като такъв той изследва човешката същност и душевност - какво ни свързва и какво ни разделя. Филмът разакзва за Сам, който търси отдавна изгубената си приятелка из градовете в Китай и Америка, но търси и себе си, мястото си в света и в живота на хората около себе си. Въпреки че филмът е документален, режисьорът оставя своите елементи на сюрреализъм, проследявайки пътуването на главния герой и обземащата го меланхолия. Филмът е дълъг (90 мин) за съдържанието, което показва, но носи нещо много ценно - зрителят успява да съпреживее мотива за житейския път и да разсъждава върху собствената си посока в живота.

"Надпревара" / Race

Канада/Германия/Франция, 2016, 134 мин
Освен че е спортен филм, "Надпревара" притежава и изключителна документална стойност. В ролята на Джеси Оуенс - един от най-смелите лекоатлети на миналия век - влиза Стефан Джеймс („Алма“), с който ще съпреживеете историята на чернокожия спортист. Три години преди Втората световна война Берлин е домакин на Летните олимпийски игри. Именно в тази напрегната политическа ситуация Оуенс, един от най-бързите американски лекоатлети, е поставен пред избора дали да участва в състезанието, в което да представи САЩ пред очите на Хитлер и целия свят. 

Въпреки че е почти три часа, филмът успява да поддържа напрежението и оставя усещането, че сте на състезателната пътека. Напълно очаквано, това е филм за предразсъдъците, честта и адреналина, разказващ остаряла история, която е отчайващо актуална. Това превръща „Надпревара“ в една от филмовите класики за несломимия спортен дух.

Документално:

"Български лъв"

България/САЩ, 2017, 38 мин
Този кратък биографичен филм разказва историята на Тихомир Благовестов. Той е едно от имената на българи в чужбина, които би трябвало обществото ни да познава и да се гордее с тях. Бивш командос, парамедик и трениран в алпинизъм, парашутизъм и множество бойни изкуства, Тихомир е ММА боец в Лас Вегас. В България той е филантроп и баща, а филмът за него засяга болезнения избор на младите през последните десетилетия - дали да останем тук, или да заминем в чужбина с надежди за по-добра реализация и международен успех.

"Ад на земята: Падането на Сирия и възходът на ИДИЛ"

САЩ, 2017, 100 мин

Когато става дума за филми на военна тематика, Себастиан Юнгер е еталон за качество. Режисьорът на "Перфектната буря" (1997) и "Огън" (2001) избира трагичната история на Сирия от последните години и създаването на терористичната организация ИДИЛ за тема на новия си филм. За хората, които имат щастието да са извън зоната на конфликта, образът на войната е плашещ, но схематичен и непознат, ако изключим новинарските емисии и историческите извадки. Истината е по-различна и именно върху нея се фокусира този филм. Той показва историята на войната, която обикновените хора водят, въвлечени на бойното поле от сили, които са извън техен контрол. "Ад на земята: Падането на Сирия и възходът на ИДИЛ" е от най-сериозните филми в програмата на Sofia Indepеndent - не само заради своята актуалност, но и заради многобройните човешки съдби, които показва през призмата на трагедията. Трагедия, която става реалност.

"Следваща спирка - кино "Одеон"

България, 2017, 69 мин

Ако киното е ваша страст, а романтичната носталгия е начин да се откъснете от забързаното ежедневие, филмът на Екатерина Минкова няма как да не ви хареса. Той е емоционално пътешествие, показващо създаването на един от най-емблематичните паметници на киното у нас. Кино „Дружба“ е в спомените на всеки софиянец преди 1989 г. Спомен, свързан с уюта и интимността, която малкият киносалон, сгушен в центъра на столицата, предлага на всеки от посетителите си. Едночасовият филм разказва историята на филмотечно кино "Одеон“ през погледа на фотографиите, афишите и хората, работещи там през годините. А на излизане от прожекцията ще можете да кажете сами дали духът на киното се е запазил тук, между стените на малкия киносалон на Попа.

So Independent Film Festival 2017 започва на 26 октоври, а пълния списък на филмите и програма на прожекциите може да намерите тук.

Още от Play