Катастрофалните ефекти на човешкото ежедневие

Доказано е, че всички ние, хората, не влияем особено добре на планетата Земя. Различни видове растения и животни днес изчезват с темпове, десетки и стотици пъти по-бързо, отколкото е познавала историята. В наши дни повече от 20 000 вида балансират на границата на оцеляването и учените се опитват да разберат как да ги спасят.

В случая изобщо не става дума за глобалните климатични промени – затоплянето на атмосферата, замърсяванията с различни емисии, екологичните катастрофи, причинени от човека, и др. Едва ли ще предположите, но много други, почти незабележими човешки дейности, всъщност имат убийствено лош, катастрофален ефект върху много природни екосистеми.

Следващите няколко примера са именно за такова „невинно“ човешко поведение - което в крайна сметка води до неочаквани, ужасяващи последици.

Дървените пръчици за китайска храна

Всички много добре ги познавате. Във всеки нормален китайски ресторант ще ви ги предложат безплатно, тъй като са част не само от китайската (азиатската) култура и традиции, но и според източните народи те са удобен и екологичен начин за хранене. Защо да слагате метал в устата си?

Само че, ако направите дори груба сметка за количеството на употребяваните пръчици, наистина ще се уплашите. Китай е най-големият производител в света на такива „комплекти за хранене“, като броят им достига умопомрачителните… 80 милиарда броя годишно! И това е само за Китай! Да не забравяме, че такива се произвеждат и в други държави.

Хората, използващи тези пръчици, са предимно китайците. И като вземем внушителния брой на населението на тази държава, ще разберем ужасяващите факти. Това огромно количество дървени пръчици (повтарям – само за година!) може спокойно да покрие огромния китайски площад Тянанмън с плътен слой пръчки… 360 пъти!

 

Нека продължим с ужасяващите числа. За съжаление за изработката на тези 80 милиарда пръчици за еднократна употреба годишно китайците трябва да унищожават… 20 милиона дървета! И то не какви да е, ами точно определени видове, както и не-по млади от 20 годишни! Тези поразяващи факти говорят само за едно – ако китайците не намерят начин леко да скъсат с традициите си, то в близко бъдеще рискът да останат без гори заради… пръчиците си за хранене е съвсем реален!

Противозачатъчните таблети и хормонални препарати

Въпреки че тези лекарства са сравнително ново явление (от средата на миналия век), те също са свързани с неочаквано ужасяващи факти. Едва ли предполагате, но канализационните води на градовете силно влияят на сладководните екосистеми. Дори остатъчни количества от хормони, като естроген (съдържащ се в такива препарати), попаднали в околната среда, могат… да унищожат десетки животински видове! Ето как.

 

Естрогенът е основна съставка на много противозачатъчни средства, както и на препарати за хормонално лечение. Само че, попадайки неизбежно в канализационната система, той отива в околната среда. През 2001 година е проведено изследване, по време на което неголеми количества естроген са изхвърлени в сладководното езеро на научния център в град Онтарио, Канада. Ефектът от опита се проявява почти мигновено – мъжките риби в езерото започнали да произвеждат специфични за яйцеклетките белтъци, а след това и хайвер! Дори малките количества от женския хормон, попаднал в езерото, се оказал достатъчен да превърне мъжките риби в… женски. И оттам да се наруши целостта на екосистемата.

Антидепресантите

Още един масово употребяван тип лекарства в съвременното общество – антидепресантите, също се оказват много опасни, попаднали в природата. Преди няколко години учени от университета Йорк събрали голямо количество дъждовни червеи, след това ги хранили и добавяли във водата им антидепресанти – в слаба концентрация от 3 до 5%. След това със същите тези червеи хранели техния естествен враг от хранителната пирамида – скорците (масов вид птици). 6 месеца след опита те провеждали наблюдения над птиците, за да достигнат до ужасни резултати.

При птиците започнали да се наблюдават същите странични ефекти на въздействие от лекарствата, наблюдавани и при хората. Те започнали да се хранят по-зле, с по-малко храна, като освен това загубили интерес към птиците от противоположния пол. А това е всъщност двоен удар – от една страна, недостатъчното хранене прави птиците по-слаби и рязко нараства вероятността те да не могат да преживеят зимните условия. От друга страна, отслабването на половото влечение намалява значително броя на гнездата и следователно – поколението.

Според екипа учени, провели експеримента, именно отделените в природата като отпадъчни вещества антидепресанти (и не само те, разбира се) са довели до отбелязаното като факт през последните 30 години значително намаление на тези птици в САЩ (до около 50 милиона броя).

Сламките за безалкохолни напитки

Използването на сламки за еднократна употреба също се оказва невероятно голям бич за живата природа на планетата. По данни на природозащитната организация Ocean Conservancy сламките (обикновено произведени от различни по вид неразградими пластмаси) влизат в числото на десетте най-разпространени типа боклук, замърсяващи Световния океан.

Оставащи на повърхността на водата, сламките се пренасят от ветровете и теченията на огромни разстояния. Те са направени най-често от полипропилен, който не се разлага с години, не се разтваря и изобщо се унищожава доста трудно в природата. Така че всички милиарди изхвърлени сламки ще си останат в океана много, много дълго време. Почти завинаги – освен ако не ги съберем и преработим по някакъв начин.

 

Предполага се още, че морските обитатели ежегодно поглъщат, без да искат, между 10 и 25 тона пластмаса. И нека това не ви успокоява – ако си мислите, че те помагат по този начин да се отървем от тази напаст. Напротив! Всяка година умират повече от 1 милион птици, които по една или друга причина просто са се „нахранили“ с пластмаса.

Жабешките бутчета

Жабешкото месо е традиционен деликатес в страни като Франция, но от години е станало популярно далеч извън пределите на тази държава. В наши дни най-големите консуматори на жабешки бутчета са Япония и САЩ – те внасят повече от 5 милиона убити жаби всяка година.

Според учени биолози обаче огромно количество от жабите, отгледани в Южна Америка и след това експортирани към вносителите, всъщност са заразени с хитридиеви гъбички. За щастие тези гъби не са опасни директно за човека и хората без проблем се хранят с жабите. Проблемът обаче е, че постепенно тези гъби, пренасяни чрез живи хранителни продукти (самите жаби), мутират, хибридизират се и се получават нови, различни видове и щамове. Към момента вече са известни повече от 10 различни щама на хитридиевите гъби – нещо, което преди години не е било познато.

 

Това може да се превърне в истински проблем. Защото според учени от Мичиганския университет благодарение на това взаимодействие започват да се появяват все по-нови и разбира се – опасни, дори смъртоносни видове гъби. Които в даден момент със сигурност ще се разпространят из цялата планета, заразявайки всякакви организми – не само човек. Така че вследствие на кулинарните ни желания можем да се окажем в крайна сметка не само отровени, но и да навредим сериозно на природата.

Антибактериалните сапуни

Използвате ли Safeguard? Аз да – и то често! Но и тук има проблем. През 2013 година е проведено изследване, по време на което учените опитват да изяснят какво се случва с различните антибактериални вещества, след като те попаднат в канализационната система.

В днешните препарати за миене често се използват съединенията триклокарбан и триклозан. По-голямата част от тях успешно се прочиства и отделя в пречиствателните съоръжения (там, където ги има!), но все пак известна част от химикалите си остават и попадат в природата.

 

В допълнение към изследванията американският център за контрол по заразни болести (CDC) е открил и регистрирал следи от химическите вещества, използвани в производството на антибактериален сапун в урината на цели 76% от американците на възраст над 5 години.

Според още изследвания се доказва, че триклозанът присъства вече със сигурност в организмите на много животни – плъхове, земноводни и др. Това нямаше да е особен проблем, ако не беше доказано още, че това вещество оказва силно влияние на функцията на щитовидната жлеза. При натрупването му в младите организми триклозанът, редом с всички други „екстри“, провокира ускоряването на половото съзряване, води до безплодие, затлъстяване и… рак. Интересно съвпадение, нали?

Котешките тоалетни

Това вече звучи направо комично, но почакайте фактите. Повече от 75% от съставното вещество на котешките тоалетни на различни производители се състои от т.нар. бентонитова глина – вещество с чудесни попивателни свойства, което при набъбването си може да увеличи обема си до невероятните 12 до 14 пъти!

Бентонитовата глина се добива в открити кариери. Дори само това е лошо за околната среда и оттам, разбира се, и за човека. Добиването в индустриални количества на тази глина (която се използва не само за котешки тоалетни, разбира се) все повече и повече разрушава повърхността на почвата в районите на добив. Като тя не може повече да се възстанови, започва да ерозира и т.н.

 

При добро желание от страна на производителите на тези тоалетни (всъщност забравих да спомена, че по света в домашни условия се отглеждат милиони котки), съществуват много други варианти за създаване на този необходим, събиращ миризмите аксесоар. Има варианти за тоалетни, създадени от отпадъци, отпадъчна хартия, растителни материали и други вещества. Но за съжаление създаването на котешки тоалетни по тези начини е доста по-скъпо, а както знаем – цената определя търсенето.

Развъждането на скариди и риба в морските ферми

Аз също нямах представа, но се оказва, че развъждането на… скариди в големи количества води до силна деградация на крайбрежните райони, изчезването на блатата в крайбрежните местности, повишаването на солеността на водата и почвата. Всичко само заради една цел – повишаването на добива на всяка цена.

По време на развъждането на скаридите във водата значително се увеличава концентрацията на рибни отпадъци и фекалии. В естествени условия това не е проблем, но когато огромни количества животни се отглеждат в неголям регион почти изолирана площ, това моментално се отразява на състоянието на екосистемата.

 

Отходните вещества се спускат и падат на дъното, където влизат в различни реакции с… лекарства и химични препарати, използвани за очистване на водоема от собствениците на морските ферми. Това звучи добре, но… такава ненормална среда се оказва благоприятна за развъждането, неимоверното увеличение на числеността на морските въшки! За да ги унищожават на свой ред, на същите тези собственици се налага да използват още цяло набор други химически вещества. И в крайна сметка голяма част от водната екосистема в тези региони просто измира, променя се, а това води до ужасяващи резултати. Да не броим резултата от попадналите химикали в месото на крайния продукт, който слагате на масата си.

Соевите продукти

Според някои съвременни проучвания все по-нарастващата употреба на соя в световен мащаб оказва разрушително въздействие над природата. Соевите зърна отдавна се използват за създаване на хранителни продукти - заместители на млякото, колбасарски продукти и много други хранителни стоки.

Соята, както знаете, е навсякъде! На всичко отгоре от нея се произвеждат дори миещи препарати и свещи!

Проблемите нарастват заради факта, че със соя се хранят не само хората. Повече от 80% от реколтата на това растение се използва като съставна част на фуражните смески, с които се хранят животните в селското стопанство. И тъй като потреблението логично е свръхвисоко, то за да се отглежда соя, днес са необходими огромни пространства, които нарастват с всяка година.

 

Всичко това води не само до изтощаване на почвата в огромни земеделски площи, но същите те се отравят с пестициди, които след това попадат масово в животинския свят. И не бива да се чудите защо например пчелите изчезват.

Хранителните отпадъци

Всички вероятно сте ходили на почивка в ол инклузив хотел, нали? Знаете какви количества храна се сервират там, а след това… може би не знаете какви количества се изхвърлят. И това се случва не само там, но и във вашия дом.

28% от селскостопанските земи отглеждат растителни продукти, които буквално са обречени да... бъдат изхвърлени впоследствие! Във вид на боклук, отпадък, развалена храна и пр. Трябва ли след този факт да споменаваме колко видове животни и растения преди това са били лишени от нормалната си среда на обитаване, само и само тези зони да бъдат разчистени и пригодени за земеделие?

 

Освен тези отпадъци всяка година заради хранителните боклуци в атмосферата на планетата ни се отделят около 3.3 милиарда тона парникови газове! По-голямата част от всички отпадъци се образува по време на обработката на продуктите, но и немалък процент се дължи и на битовите отпадъци (нашите недоядени манджи например). Хората често изхвърлят дори все още ядливи плодове и зеленчуци, преди да се развалят – само защото не изглеждат вече добре! Продуктите с изтекъл срок на годност (но все още нормални) също често се оказват в боклука, както и ако случайно съпругата ви купи нови, по-свежи и „здравословни“.

Не е изобщо трудно след всички тези факти да се осъзнае, че дори обикновеното миене на ръцете ни с антибактериален сапун или купуването на плодово сокче за хлапето ни всъщност оказват своята „невидима“ за нас вреда на околната среда. Тези факти за пореден път доказват колко крехка е екосистемата, в която живеем. И даже невинни на пръв поглед действия на хората могат да станат причина за изчезване на хиляди видове. Затова е добре да говорим и пишем за тези проблеми непрекъснато – за да бъдат решени някой ден и по някакъв начин. В противен случай резултатът е… ясен.