Не всеки ден ни се случва да срещнем човек като Том Кълън (посетил страната ни по покана на HBO България) – и то само на няколко метра от някогашната Прошекова фабрика в сърцето на София. Успяваме да хванем звездата на „Залезът на тамплиерите” малко преди да се качи на самолета към Варшава, и само за едно кафе време успяваме да преминем от доспехите, потта, кръвта, Граала и Сезон 2 на сериала, до инди киното и неговия режисьорски дебют Pink Wall.

Стискаме ръката на Том Кълън буквално два часа, преди да поеме към поредния град от неговата голяма европейска и американска обиколка, свързана с промоцията на „Залезът на тамплиерите”. Без плащ, плетена ризница, еднометров меч и обаятелната комбинация от кръв и кал по лицето, Кълън изглежда спокоен, симпатичен и неподправено любезен по един типичен британски начин. С други думи, британският актьор прави изключително добро първо впечатление, излъчвайки равни дози позитивност и енергичност. Истината обаче е, че всъщност е много, много уморен.

„Тази година е особено натоварена за мен”, обяснява той. „От началото ѝ не съм се задържал на едно място повече от седмица и половина. Изключително объркващо е, понякога наистина не мога ясно да осъзная къде се намирам. Опитвам се да открадна всеки възможен момент за малко почивка. Ето, тази седмица мой приятел ще се включи в европейската ми обиколка, което ще балансира нещата.”

Неслучайно нарекохме обиколката му „голяма” Минали са четири месеца, а му предстоят още толкова много пътувания и интервюта…

Снимка: А+Е Studios

„Днес летя за Полша, после съм в Неапол, после Лос Анжелис, Чикаго, Ню Йорк, Лондон… После обратно в Ню Йорк. Вчера, например, си легнах в полунощ, станах в 3 сутринта, а през целия ден давах интервюта. Беше адско, хаха.”

Не се подвеждайте по прочетеното дотук – Кълън не се оплаква, дори напротив. Говори с огромен ентусиазъм за „Залезът на тамплиерите” и на няколко пъти подчертава, че последните години са били особено продуктивни за него – като актьор, но не само.

„Не знам дали именно това е ролята на живота ми, но съм истински щастлив да участвам в проект с амбицията и мащабността на „Залезът на тамплиерите”. Когато бях дете си умирах за филми като „Star Wars”, „Робин Худ” и „Смело сърце”. Аз и брат ми бяхме обсебени от тези епични, често исторически продукции. И както всички момчета, си мечтаехме да попаднем в такава. Така че сериалът е една сбъдната мечта.”

Освен всичко, да яздиш кон и да размахваш меч звучи доста британско, подхвърляме ние. Кълън е истински развеселен от идеята.

„Хаха, много вероятно. Но също така тамплиерството е подчертано европейско явление. И до този момент в Прага живеят хора, които твърдят, че са наследници на тамплиерите – дори варят свое тамплиерско вино. Но ето и нещо британско – преди да участвам в сериала, дори не бях обръщал внимание, че в Лондон има цял район, наречен Темпъл. Там има отлично запазен тамплиерски храм, пълно е с тяхната иконография. Колкото по-внимателно се вглеждаш, толкова повече техни влияния откриваш в цялата европейска история и общество.”

Чували сме, че Кълън се интересува от история и огънят в очите му, когато споменава Тамплиерския орден, ни показва, че всичко това е било абсолютно вярно. Вероятно това е дори по-сериозна причина той да е привързан така силно към ролята си на рицарския водач Ландри дьо Лозон.

„Винаги съм се интересувал от тамплиерите, защото адски обичам да чета историческа литература. Но няма значение колко си въобразяваш, че знаеш за тях – има поне още толкова, което не знаеш. Продължавам да се удивявам колко луди глави са били тези монаси-воини, едни от най-добрите бойци на своето време. Но те са и повече – кръстоска между командоси и банкери от „Goldman Sachs”. Все пак, именно те са създали първата банкова система в света. Невероятно интересно е да разкриваш нови и нови факти за тях. И да осъзнаваш как са поставили основите на капиталистическата система, която днес движи Западния свят.”

Разговорът ни съвсем логично се отмества леко встрани – към всички конспиративни теории, свързани с ордена, към епохалната „Махалото на Фуко” на Умберто Еко и сензационалистката „Светата Кръв и Свещеният Граал”… Което ни подсеща – продължава ли търсенето на Граала в „Залезът на тамплиерите”?

„Оставихме Граала в първи сезон. Както и много други елементи от сюжета. Искахме Сезон 2 да бъде максимално различен. Струва ми се, че най-добре мога да го опиша като „исторически правдив”. Разбира се, това е развлекателно предаване, така че не сме абсолютно акуратни, но основните действащи лица и случки са действителни. Дори визуално това си личи – има повече мръсотия, повече насилие, повече драматичност. Само в рамките на епизод 5 от Сезон 2 има повече битки, отколкото в целия първи сезон!”

Друга причина, поради която на Кълън толкова добре му пасва ролята на рицар-кръстоносец, е физиката и цялостното му излъчване. Разбира се, той доста се е постарал, за да може да постигне формата, нужна за подобно приключение – снимките на „Залезът на тамплиерите” са изтощителни и в случая не става въпрос просто за реплики и актьорска игра. А за истинско, физическо изтощение.

„По време на снимките нося костюм, тежащ 23 килограма. Никак не ми е лесно! И всичко това, при положение, че бронята ми е значително олекотена и има малко общо с истинските доспехи на тамплиер. Все пак, по тях е имало толкова много стомана, че наистина нямам идея как са се движили. Да не говорим как са успявали да водят битки в жегата на Светите земи. Били са свръхчовеци!”

Снимка: А+Е Studios

Говорейки за отличната физическа форма на Кълън, го питаме кое се оказва по-трудно: влизането във форма или поддържането й?

„Хахаха, и двете са адски трудни. Но определено поддържането на формата ми се струва по-сложно. Натрупах много мускулна маса, храних се по 7 пъти дневно и правих по 2-3 тежки тренировки. Но това не е нещо, което можеш лесно да поддържаш… Аз не съм бодибилдър, а обикновен британец, който не може да мине без няколко бири на ден.”

Очаквано или не, първият сезон на „Залезът на тамплиерите” се представи изключително добре както в Европа, така и в Северна Америка. Това постижение е особено впечатляващо, имайки предвид директната конкуренция на вече установени и значително по-високобюджетни продукции като „Викинги” и „Игра на тронове”. Как обаче се представя Сезон 2 и колко напред може да продължи поредицата? Кълън е изпълнен с оправдан оптимизъм и напълно практични очаквания за бъдещето.

„От това, което знаем до момента, Сезон 2 се оказва дори по-успешен от първия. Но колко сезона предстоят? Нямам никаква идея. Мисля, че зависи най-вече от сценаристите. Ето, в момента върви осми сезон на „Игра на тронове”, а на никого не е скучно. Нашият втори сезон завършва по много готин начин – това може да е логичният край на всичко, но е и отворена възможност за продължение. Мисля, че всички в екипа бихме искали да работим още по проекта, но едновременно с това се надявам да не отидем твърде далеч, да не изгубим заряда на сериала. Струва ми се, че 3-4 сезона биха били достатъчни.”

Мнозина чуха за Том Кълън тъкмо покрай включването му в „Залезът на тамплиерите”, но той не е типичният екшън герой, пригоден единствено за роли на средновековни бойци, съвременни спец части или корави мъжаги в Дивия Запад. Кълън вече може да се похвали с множество разнообразни роли – от историческия мини сериал „Gunpowder” до крими поредицата „The Five” и суперприятната инди продукция „Weekend”.

„Така е, защото най-важното за мен винаги са сценарият, както и героите, които играя. Те ме вдъхновяват много повече, отколкото мащаба на проекта – инди филм или сериал с огромен бюджет. Готов съм да направя всичко, стига да ми се струва интересно. Ето, наскоро приключиха снимките на „Castle in the Ground”, в който играя ненормален хероинов наркоман-гей, отмъщаващ жестоко на хората, които са го наранили. Снимахме в Канада, на минус 50, беше доста екстремно, хаха.”

Снимка: А+Е Studios

Тази година наистина е една от най-важните в кариерата на Кълън. През 2019 той ще представи първия си филм като сценарист и режисьор – Pink Wall, на големите европейски и американски фестивали. Той трудно може да скрие своето вълнение.

„Филмът току-що направи своята премиерна прожекция на фестивала South by Southwest (SXSW). Още по-хубавото е, че до момента ревютата му са с почти максимални оценки, началото е наистина страхотно. Pink Wall е малка, експериментална, инди продукция – любовна драма, проследяваща връзката на една двойка в продължение на 6 години.”

Било е доста страшно да застанеш за първи път на режисьорското столче, уверени сме ние.

„О, да! Беше адски, адски плашещо. Помня как пристигнах на първия снимачен ден и всички – от операторите до актьорите, бяха вперили погледи в мен. Казах си – „По дяволите, дано успея да се справя!”. В главните роли са моята приятелка Татяна Маслани и Джей Дуплас – двама много уважавани американски актьори. Беше ме страх, че с този филм ще съсипя кариерите им, хаха. Но всичко се получи доста добре и се убедих, че ставам за режисьор. Вече се готвя за следващия си филм през 2020.”

Значи ли това, че актьорът Том Кълън ще даде път на режисьора и сценарист Том Кълън?

„Не бих искал да се отказвам напълно от актьорската игра. Струва ми се, че съм добър режисьор, защото съм и актьор, и съм добър актьор, защото разбирам от режисура. Твърде добре се допълват. Даже си мисля да експериментирам и да имам роля във втория ми филм. Нямам достатъчно голямо его, за да си поверя главна роля, обаче.”

Сезон 2 на „Залезът на тамплиерите” можете да гледате на hbogo.bg