Древността е нещо, което едва ли свързвате с новите технологии - и с право. Съвременните чудеса, като мобилните телефони, компютрите, интернет, телевизията и полетите в Космоса са изобретени буквално само за около едва стотина години време.

Този факт обаче не бива да омаловажава постиженията на учени, изобретатели и гениални мозъци от древността. Оказва се дори, че за съществуването на много от съвременните технологии са „виновни“ именно талантливите идеи на хора от древността. И най-изпъкващото сред тях име е на легендарния Леонардо да Винчи.

Живописец, скулптор, архитект, анатом, естествоизпитател, изобретател, инженер, писател, философ, музикант, поет. И това не са всички области, в които геният му се е изявявал. Как това е възможно, едва ли някой би могъл да обясни. Може би отговорите предстоят.

Пророкът учен

Леонардо да Винчи е бил известен още когато е живял, но истинската му слава възниква много години след смъртта му. Това се случва чак към края на XIX век, когато са публикувани за пръв път теоретичните му записки и схеми. Те съдържат уникална информация – описания на странни и загадъчни за времето си уреди и летателни апарати. В епохата на Ренесанса, когато твори, е нямало как тези проекти да бъдат реализирани, като главната пречка е било ниското техническо ниво на цивилизацията. Но през ХХ век почти всички описани от него апарати вече са възможни за конструиране и стават реалност. Оказва се, че той е не само талантлив изобретател, но и човек, който може да „предвиди“ технологичния прогрес.

За да създава шедьоврите си, той е разчитал на невероятния си интелект. Разработките си ученият систематизира, създавайки т.нар. „Кодекси“ – книги, съдържащи записки в различни аспекти на науката и техниката. Съществува например „Лестърски кодекс“, в който може да се видят описания на различни природни явления, както и математически изчисления. Интересното е, че записките му често са правени с т.нар. „огледален шрифт“. Всички букви са написани отдясно наляво и са разположени вертикално. Прочитането им е възможно само с използването на огледало. До днес не е напълно ясно защо е правил записките си така, но вероятно целта е била да засекрети трудовете си.

Преди да посочим някои от най-интересните му технически постижения, само ще добавим, че освен велик художник (знаете за Мона Лиза), той е още и чудесен музикант, свирещ на лира – така и бил записан в официалните съдебни документи на Милано. Но освен това се интересувал и от кулинария. Цели 13 години на раменете му тежала отговорността за организацията на придворни пирове, а специално за кулинарните изпълнения той разработил няколко полезни приспособления.

Вертолетът и делтапланерът

Нито едно техническо постижение не предизвиква такъв трепет и възхищение, както летящата машина. Именно затова към летящите апарати на Леонардо интересът винаги е бил най-голям. Изобретателят винаги е изтъквал идеите си за летене, а източник на вдъхновението му са птиците.

Леонардо се опитвал да създаде крило за летателен апарат по образ и подобие на крилете на пернатите. Един от разработените апарати се привеждал в движение с помощта на подвижни криле, които се повдигали и отпускали под въздействието на система от педали. Самият летец се разполага хоризонтално (легнал) в апарата.

Друг вариант на летящата машина предлага задвижването да не е поверено само на краката, но и на ръцете на пилота. За жалост практическите експерименти с крилатите модели не успели и изобретателят се концентрирал над идеята за планиращ полет. Така се появил прототипът на делтапланера. През 2002 година британски учени доказват правилната концепция на Да Винчи и конструират апарат, следващ неговата концепция. С получения летателен апарат Джуди Лидън, шампион по делтапланеризъм, успява да полети на височина от 10 метра и да се задържи във въздуха 17 секунди.

Не по-малък интерес предизвиква разработеният летателен апарат с въртящ се винт. В наши дни много хора считат тази машина за първообраз на съвременния вертолет, макар апаратът да прилича повече на жироплан (нещо като съвременните дронове). Уредът, конструиран от тънък ленен плат, трябвало да се задвижва от четирима човека. Той е една от първите концепции за летяща машина на Леонардо и затова има редица недостатъци, които не биха позволили никога да полети. Например силата на четирима човека определено е недостатъчна, за да се създаде тяга, която да ги издигне нагоре във въздуха.

Една от най-простите, но работещи концепции на гения е парашутът. Според скиците на Леонардо той има пирамидална форма, а конструкцията му е от плат. В наши дни учените са доказали, че концепцията му е правилна и през 2008 година швейцарецът Оливие Теп успешно се приземява с парашут с такава форма. Е, все пак съшит от съвременни свръхлеки материали.

Автомобилът

Запознавайки се с трудовете на Леонардо, ще започнете да разбирате защо малка Италия става родина на легендарни автомобилни марки. Още през XV век италианецът изобретил самодвижеща се количка, която става първообраз на съвременните автомобили. Разработената количка била без шофьор, като се задвижвала с помощта на пружинен механизъм (макар последното да е предположение на днешните учени). Основно внимание изобретателят отделял не на външния вид, а на техническите характеристики.

Количката била с три колела, подобно на детски велосипед. Задните колела се въртели независимо едно от друго. А през 2004 година италиански учени успяват не само да конструират този прототип, но и да го накарат да се движи. Карло Педрети успява да разгадае основната тайна на количката на Леонардо – принципа на движение. Тя трябвало да се движи със специални пружини, разполагащи се в долната ѝ част.

Танкът

Леонардо да Винчи нееднократно пише, че ненавижда войната и машините за убийства. Въпреки това разбиранията му не пречат да разработва нови видове бойна техника. Той живеел в смутни времена, когато италианските градове се намирали в непрекъснати конфликти, а опасността от нападение на Франция била голяма. Затова той провел редица експерименти на военни устройства, представени в писмо до миланския херцог Сфорца.

Една от най-интересните идеи на учения бил… танкът! Конструкцията по-скоро може да бъде наречена далечен първообраз на бронемашините от ХХ век. Тя имала сферична форма и напомняла на костенурка, оборудвана от всички страни с оръдия. Изобретателят се надявал да реши проблема със задвижването с помощта на коне. Но после се отказва от тази идея, защото в затвореното пространство животните нямало как да се контролират. Вместо тях „двигател“ на танка трябвало да станат осем човека, въртящи лостове, свързани с колелата, и така да придвижват машината напред. Един от членовете на екипажа трябвало да стои в горната част и да насочва посоката на движение.

Не е сложно да се досетим, че по онова време такава концепция нямала шанс за реализация. Създаването на ефективен танк станало възможно чак след появата на подходящ двигател с вътрешно горене. Но главната заслуга на италианеца е, че на него се удава да открехне завесата пред тези постижения и да погледне много векове напред.

Картечници, гюлета, снаряди, преносими мостове

Едно от най-известните изобретения на Да Винчи, далеч изпреварило времето си, е картечницата. Въпреки че конструкцията ѝ е такава, че по-скоро трябва да се нарича многостволово оръдие. То имало няколко проекта, а най-известният е т.нар. мускет във формата на тръби за орган. Конструкцията имала въртяща се платформа, на която се помествали три реда мускети (аркебузи) с по 11 дула всеки. Картечницата на Да Винчи можела да извърши само три стрелби без презареждане, но и те били достатъчни, за да създадат големи поражения на противника. Основен недостатък на конструкцията било сложното презареждане, особено в бойни условия.

Още едно прозорливо изобретение са аеродинамичните гюлета, които той предлага. Вместо сферичните той създава такива, наподобяващи снарядите, появили се на бойното поле чак през ХХ век. Тази разработка също изпреварва със столетия времето си и показва дълбоките познания на учения по аеродинамика.

Ценната за времето разработка обаче е изобретението му, наречено „въртящ се мост“. Той става първообраз на днешните механизирани мостове, предназначени за бързо придвижване на войски от един бряг на друг. Мостът на Да Винчи бил цял и се закрепвал към единия бряг. След като се закрепял стабилно, трябвало просто да се завърти като дъга към другия бряг, използвайки въжета.

Скафандър

Да, дори това изобретение се приписва на Леонардо. Водолазният скафандър, не космическият. Той бил направен от кожа и оборудван със стъклени прозорчета. За да диша водолазът, били предвидени тръстикови тръбички. Ученият предложил концепцията на водолазния костюм с цел евентуалната борба срещу настъпващата турска флотилия. Според идеята водолазите трябвало да се движат по дъното и да изчакат доближаването на корабите на противника. Когато приближат, водолазите трябвало да пробият корпусите им и да ги потопят.

Само че Венеция успяла да се справи с турската флота и без помощта на диверсантите, така че концепцията не била тествана в реални условия. Интересно е, че първите такива отряди водолази се появили отново в Италия, но едва през 1941 година. Но самата конструкция на подводния костюм се счита за иновационна.

Подводница, мина, спусъкът на пистолета

До наши дни са се запазили записки на Леонардо, на които много ясно се виждат схеми на… подводница! Но данните за нея са доста оскъдни. Съдейки по схемите, става дума за морски съд, който се движи над водата с помощта на платно, а под вода – с помощта на весла и яки мускули.

За да поразява корабите на противника, Да Винчи проектирал и специална подводна мина. Според идеята му тя трябвало да бъде доставена от водолазите диверсанти или дори от проектираната подводница. Но за пръв път реализация на такава тактика била проведена едва през XIX век по време на Гражданската война в САЩ.

Въпреки множеството иновации само една от тях носи известност на Леонардо приживе. Става дума за спусъковия механизъм за пистолет, който през XVI век предизвиква истински технологичен бум. Вместо използването на фитили и кремъци като преди това, въртящото се колело с пружина и наковалня, предизвикваща искра и възпламеняване на барута, предизвикали фурор и се използвали масово чак до XIX век.

Посочените неща далеч не са всичко. Освен тях в записките му са още сачмените лагери, механичната стълба, скорострелен арбалет, парно оръжие – пушка, кораб с двойно дъно и др.

Идеалният град

Ако историята не бе тръгнала в друга посока, малкото градче Виджевано, близо до Милано, може би щеше да е едно от чудесата на света. Именно там Леонардо е искал да въплъти на практика идеята си за „идеален град“. Проектът му напомня високотехнологичен град на бъдещето от литературните произведения на фантастите.

Основната особеност на този град е, че трябвало да е изготвен на няколко нива и етажи, свързани помежду си със стълби и тунели. Както не е трудно да се досетите, връхното ниво било предназначено за висшите слоеве на обществото. А най-долното било отредено на търговците и занаятчиите. Там се разполагали и най-важните елементи на транспортната инфраструктура. Градът трябвало да стане не само най-великото архитектурно достижение за времето си, но и да въплъти в себе си много технически иновации.

Проектът е не само бездушен технически чертеж. Да Винчи отделя много време за осигуряване комфорта на обитателите, като във всяко кътче основната идея е практичност и хигиена. Ученият решил да се откаже от тесните средновековни улички в полза на широки пътища и площади. Един от ключовите аспекти на концепцията е построяването на водни канали, като с помощта на сложна хидравлична система водата трябвало да влиза във всяка сграда. Да Винчи предполага, че по този начин ще се ликвидира мръсотията и ще се намали значително разпространяването на болести.

За жалост, след като разгледал идеята, миланският херцог Сфорца счел идеята за прекалено авантюристична. Но Леонардо не се отказал от нея и към края на живота си представил проекта на френския крал Франсоа I. Ученият предлага да направи този град като столица на монарха, но и в този случай всичко остава само на хартия.