Една от най-чаканите премиери на Мобилния конгрес в Барселона тази година беше на Huawei P10. Топ моделът на китайската компания идва със заявката да подобри всичко, което предшественикът му прави, както и да внесе някои свежи промени в дизайна. Това обаче са подробности и големият коз на Huawei продължава да е системата от две камери, разработени съвместно с Leica. И ако през 2016 това беше маркетинг ход, предизвикващ повдигнати вежди, то тази година знаехме какво да очакваме. Затова и бях особено щастлив, че ме очакваха няколко дни в Барселона, Женева и Будапеща, въоръжен с двойната камера на P10. Изненадващото в случая беше, че монохромната камера толкова много ми хареса, че практически игнорирах другата опция.

Основната камера на Huawei P10 има 12 MP цветен и 20 MP монохромен сензор, като и двата имат оптика с бленда f/2.2, но само цветният има оптична стабилизация. С P10 вече има опция за 4K видео, а и 8-мегапикселовата предна камера също е дело на Leica и е с бленда f/1.9. Освен хардуерни камерите на P10 пристигат и с някои софтуерни новости, сред които се отличава Portrait режимът, работещ на принципа, на който работи в iPhone 7 Plus - едната камера снима, другата мери дълбочината и крайният резултат е снимка със софтуерно генериран боке ефект. Така обектът е на фокус, фонът не, а снимките изглеждат почти професионални. Специалното тук е, че този режим е наличен и в предната камера, така че да имате и прекрасни селфита с боке.

Както споменах обаче, най-интересна отново се оказа монохромната камера. Докато цветните снимки предлагат качество, сравнимо с това във Huawei P9, черно-белите кадри са осезаемо по-добри. Картината, която P10 постига с монохромния сензор, е толкова добра, че бях убеден, че е просто от екрана на телефона. При преглед на качествен монитор обаче се оказа, че впечатлението ми не е заблуда и галерията ми от монохромни снимки на някои от любимите ми градове в Европа е с точно толкова добра визия, колкото и върху екрана на P10.

Черно-белите снимки тук се отличават с много приятни детайли дори когато светлината е лоша. Шумът е видим, но изглежда добре и кадрите запазват остротата си дори когато се гледат на 100% от резолюцията им. Даже сниманите при лоша светлина снимки позволяват свободна обработка.

Така например в тази снимка на женевски тротоар, правена в облачно време, на дневна светлина, се виждат детайлите от настилката, както и по връзките на кецовете ми. Тук решаваща роля имат 20-те мегапиксела резолюция, но и фактът, че премахнатият bayer филтър остава една пречка по-малко по пътя на светлината към сензора. Това има ключово значение за кадрите при лоша светлина, които не отстъпват по детайли.

Прекрасен пример е тази снимка на виенското колело на площад "Елизабет" в Будапеща, която запазва детайли в най-светлите и в най-тъмните части на кадъра. Така клоните зад колелото са видими, както и горните кабинки, които на практика не са осветени. Вижда и всичко под пряката светлина на лампите, а “изгорелите” части на снимката са минимални.

Всъщност именно динамичният обхват и множеството светлинни нюанси, които хваща монохромната камера на P10, са най-добрите й качества. Така някои наглед обикновени кадри се превръщат в наистина впечатляващи снимки. За съжаление кратките ми впечатления от цветната камера далеч не са чак толкова позитивни, поне при снимане в по-тежки условия. Повече за това обаче ще разкажа в пълното ревю на Huawei P10, което можете да очаквате скоро на hicomm.bg.