След като направи пауза през 2016 г., поредицата Assassin’s Creed се завърна миналата есен с гръм и трясък със сполучливата Assassin’s Creed Origins, която - както подсказва името ѝ - ни разказа историята за произхода на Братството на асасините и ни върна още в древен Египет. Играта се прие добре и от фенове, и от критици, за което спомогна добавянето на ролеви елементи към ядрото на серията. Сега Ubisoft разширява идеята още повече с новата Assassin’s Creed Odyssey, която до голяма степен повтаря геймплей механиките на Origins, но вече с по-малък акцент върху битката между Братството и тамплиерите за сметка на самата история.

Смяна на платната

Казано накратко, докато Origins беше Assassin’s Creed игра с RPG елементи, то Assassin’s Creed Odyssey е RPG игра с елементи на поредицата Assassin’s Creed.

Odyssey изпраща поредицата в поредната интересна историческа епоха - Древна Гърция. По-конкретно действието започва през 431 г. пр.Хр. по време на Пелопонеската война, където две коалиции от гръцки градски държави, Делоският морски съюз, воден от Атина, и Пелопонеската лига, водена от Спарта, се сражават за контрола над цяла Гърция. Вие пък контролирате потомък на спартанския крал Леонид, който ръководи легендарните 300 спартанци в битката при Термопилите. Но не сте високопоставен аристократ. Всъщност героят ви е нещо като черна овца. След като пророчество предсказало, че ще донесете беди на семейството, сте изгонен от Спарта като дете и хвърлен от прочутата скала. Въпреки това вие сте наследили меча на Леонид и сте готови за нови подвизи и възвръщане на доброто име. В началото на играта вие поемате контрола върху един от двамата герои - Алексиос или Касандра. И двамата са успешни наемници капитани, а посланието е очевидно - Ubisoft иска да се отъждествявате максимално с избрания от вас персонаж, вместо да налага готов такъв.

Кой каквото си направи

Именно изборите в хода на приключението са в основата на Assassin’s Creed Odyssey. Напредвайки в историята, ще ви се наложи да правите определени избори и тези решения ще имат дълготраен ефект върху останалата част от играта. Още в началото например ще срещнете село, опустошено от епидемия, в което група свещеници се готвят да избият четиричленно семейство. То ви моли да им помогнете, но свещениците обясняват, че хората вече са болни и дори майката не го отрича. Следователно вие трябва да изберете кого да защитите. Може би това да оставите религиозните водачи да избият семейството ви звучи като ужасна саморазправа, но истината е, че ако ги убиете и оставите семейството да живее, целият остров ще се зарази. Четирима души умират, за да живеят стотици. Да, вашите избори имат значение.

И това е само един пример за смачкващата тежест на тези избори. Има много повече, които носят последствия и дори могат да засегнат кой от деветте края на играта получавате. Изборите са представени в разговори, с множество опции за диалог, които придвижват разговора напред. Малките символи до определени реплики намекват в каква посока ще се развие въпросът, включително битка, балансиран резултат и дори романтична опция. Диалогът също така помага на играча да отключи нови региони на картата, в допълнение към отварянето на нови куестове и, разбира се, придвижването на историята напред. Комплексният характер на разказа в Assassin’s Creed Odyssey се състои от куестове. Съществуват данни за над 300 мисии, които да поемете, макар очевидно те да не могат да бъдат обхванати в едно изиграване. Има сюжетни куестове, които се фокусират върху личната одисея на Алексиос или Касандра; глобални куестове, които се съсредоточават върху различни локации и задачи като това да прочистите една пещера от мечки или да отплавате към нова земя; персонални куестове, където изпълнявате задачи за безброй NPC-та в играта; и различни времеви куестове като дневни и седмични мисии. Някои куестове изчезват, ако не бъдат приети и завършени в хода на историята, така че за онези, които искат да направят всичко, може да е невъзможно това да стане отведнъж.

Всичко има смисъл в края

Един уникален аспект, който срещнах при моето изиграване, е, че куестове не трябва да бъдат завършени по начин, по който традиционно бихте очаквали. Нека да ви обясня. В един от основните куестове трябваше да проследя и да убия някой, който го заслужава (тук оставям умишлено неясно защо заради спойлери), и минах през първите две части на куеста, преди да ударя стена. Продължих с друга несвързана мисия и двете се съединиха в нова, трета мисия, която също ми подсказа къде мога да намеря човека, когото търся. Преди да се справя с тази мисия - нападение над военно укрепление, - реших да проуча още малко и да отключа допълнителни точки за синхронизация (познат на феновете на поредицата похват). И ето че намерих първоначалната си цел, скрита в пещера, на стотици метри от крепостта, която трябваше да нападна. Излишно е да казвам, че веднага го убих. Това накара предишните куестове да се пренастроят в движение, за да запазят историята. Бях много впечатлен от това, колко безпроблемно е това, тъй като историята се разви и напасна, без да пропусне нищо.

Морските битки в играта представляват значително разширена версия спрямо миналогодишната Origins и са на нивото на това, което преди време предложи Black Flag. В държава с толкова острови корабоплаването в Гърция е важно и закономерно героят ви си има собствен кораб. Той може да се ъпгрейдва, а екипажът му да се попълва от хора, които набирате, а не убивате след успешна битка с врага. Тези лейтенанти носят определени бонуси в нападение и защита, което ви позволява да развиете допълнително кораба си. По време на плаване екипажът пее, при това на гръцки, което е интересна подробност. Самите битки са познати на всеки, който е играл предните части, като най-голямата разлика е в арсенала, който имате на разположение. Най-често се използват копия и лъкове, както и маневри за врязване във вражеския кораб.

Като по Омир

Музиката и озвучението също са едни от най-добрите в поредицата. Акцентите са предимно средиземноморски, което помага да се създаде идеята за това, че играете в Древна Гърция.  Както може да се очаква, играта изглежда много добре особено на по-мощните ревизии на конзолите на Sony и Microsoft. За разлика от пустините на Египет теренът в Гърция е много по-разнообразен и много от местата изглеждат изключително реалистично. Всичко от градовете до храмовете не е просто изкуствено лъскаво, а показва признаци на износване и търпи влиянието на времето. Вниманието към детайлите е внушително и със сигурност ще срещнете поне няколко пъти, когато ще ви се иска просто да оставите контролера, за да се насладите на гледката.

В сърцето си Assassin’s Creed Odyssey е епична историческа ролева игра, която използва познати елементи и настройки от вселената на Assassin’s Creed. С прогреса на историята научавате все повече, така че историческият аспект и фантастичната история на поредицата все пак се срещат. Без да разкриваме прекалено, чакането си заслужава. С 40 - 50 часа геймплей само за основната история и цели девет различни завършека според изборите ви, направени преди това, това е игра, която с лекота може да се играе и пет пъти повече, ако искате да видите всичко в нея. А това си заслужава.