Реки от акварел, течащи по стара оризова хартия. Цветя и цветове, разгръщащи се  в досега сив и мрачен свят. Един бял вълк, изрисуван с дълбоки черни линии. И история от далечна земя, разказана под звуците на струнен инструмент, чието име не знам…

Така 12-годишното ми Аз видя Okami за първи път през 2006 г. С онези невинни, впечатлителни детски очи, които така и не забравиха акварелно-мастилената красота на света, наречен Ниппон. Помня как веднага щом приключих играта, лебедовата песен на японското Clover Studio, хванах майка ми за ръка и я задърпах към любимата ми книжарница на Красно село. Изкарах месеци забила нос в книгите с японски митове и легенди, история и религия, които тя ми купи тогава. От тях научих, че арт стилът на Okami е съчетание от мастилените илюстрации, наречени суми-е, укийо-е гравюрите - съчетание на печатане с дървени блокчета и традиционна японска живопис, и кири-е – изящните картини, създадени от изрязана хартия. Разпознах митовете, на които е базирана историята, като части от шинто религията. Разбрах, че онзи мистериозен музикален инструмент се нарича шамисен. И осъзнах, че Okami неусетно ме е накарала да се влюбя в японската култура, история и митология.

Днес, почти 12 години по-късно, любовта ми към Япония не е затихнала. Нито пък тази към Okami.

Аматерасу, добре дошла на PC! Виждам, че се чувстваш у дома си.

С аромата на цъфнали вишни…

През 2006 г. бързах след училище да играя Okami, минавайки покрай тъкмо разцъфващите в края на април дървета. Под топлото пролетно слънце и аромата на току-що разпъпили цветя. Днес римейкът й идва в друго време. Докато зимният студ сковава София. С голите дървета, мрачното небе и сивотата на големия град. Приличаща зловещо много на Ниппон, света от играта, загубил цветовете и природата си. Не заради смяната на сезоните, а заради гордостта и егоцентричността на един невежа. В тази безцветна реалност, в своя земен аватар, приел формата на бял вълк, се пробужда богинята на слънцето и вселената – Аматерасу (в превод от японски - грееща в небесата). Тя е базирана на едно от големите божества на шинто религията – Аматерасу-омиками, чието име в превод значи „великото величествено ками (божество), което блести в небесата“.

И различните камита на природата й се притичат на помощ.

Придружена от бръмбъра-войн Иссун (който нарича богинята Амми и „топка косми“), Аматерасу започва да разплита мистерията на загубилия всичко Ниппон и лека-полека да възвръща слънцето, цветовете, живота и надеждата му. 

Пътят й е дълъг (около 40 часа ако наистина бързате), изпълнен със спиращи дъха приключения, забавни битки, объркващи подземия, оригинални пъзели, завладяваща история, фин (и не чак толкова фин) хумор и герои, извадени директно от японския фолклор. Макар да не е исторически прецизна до последния си ред код, Okami представя по интригуващ и запомнящ се начин японските обичаи и легендарни образи като Орочи, Сусано и самата Аматерасу. Играта е вярна на историческото си наследство, чак до възможността да създавате канджи (китайски йероглифи, адаптирани към японския език и използвани в модерния писмен японски). И не пропуска да ви сблъска с тропите на класическата японска трагедия и комплексните образи, с които е изпъстрен фолклорът на Страната на изгряващото слънце.

Ще намерите баланса мрак-светлина както в дизайна, така и в историята на играта.

Именно културното й наследство и майсторството, с което режисьорът и сценарист Хидеки Камия (Devil May Cry, Bayonetta, NieR: Automata) го използва, позволяват на Okami перфектно да предаде посланието си. Без го навира постоянно в гърлото ни. Без дори да го изрича на глас или да го изписва в текст. Само чрез контекста, чрез целта, която е дала и инструментите, с които да я постигнем – да възстановим природата на един умиращ свят, поставен на ръба на унищожение от човека, като връщаме цветовете на цъфналите вишни един по един. Така, както всеки от нас може да засади едно дръвче, за да направи бъдещето на нашата Земя по-зелено, листенце по листенце…

Кликнете на снимката за да видите една от многото невероятните трансформации, през които преминава светът на Ниппон.

…изрисувани от калиграфска четка…

Преди 11 години това, с което Okami изпъкна най-много, бе уникалният й арт стил. Днес той е пренесен по безупречен начин в 4К ерата. Честно казано никога не съм се съмнявала, че това ще бъде така. Това все пак не първата графична преработка на „най-зле продаваната Игра на годината за всички времена“. Притесняваше ме обаче заключването на кадрите в секунда на 30 за всички системи. Но анимациите в Okami, стилизираната графика и правилното имплементиране на motion blur за привидно сливане на движението, успешно създава илюзията за гладко протичащ екшън. Нито веднъж Okami не ме подразни с по-бавната си скорост. Аз просто не я забелязвах.

Дори и в най-напрегнатите битки с босове.

Това не е нещо, което можем да видим в модерна игра, носеща етикета action/adventure. Освен ако не е The Legend of Zelda: Breath of the Wild за Nintendo Switch. Причината за аномалията, представляваща Okami и Breath of the Wild, е в ограниченията на хардуера, за който е създавана съответната играта - мощният за времето си PS2 при Okami, и задъхващата се, в сраврение с конкуренцията, Switch при последната Zelda. Недостатъчните графични способности на конзолите са накарали разработчиците прецизно да оптимизират игрите и да търсят начини, как да олекотят графичното натоварване. Така и двата екипа успешно са прескочили границите на възможното, като са превърнали технологичните недъзите на заглавията си в нещо оригинално и запомнящо се.

Или докато тичах през стилизирания Ниппон.

Колкото до механиките на Okami и тук аналогията със Zelda е силна. Играта е по-скоро RPG в минималистичния стил на Zelda, отколкото традиционен приключенски екшън. Ще се изненадате колко добре са устояли на времето механиките и колко оптимизиран е контролът за управление с мишка и клавиатура. Ако някъде сте прочели, че той е проблемен, ще ви кажа от къде идва заблудата. Контролът върху камерата е оставен в класическия си PS2 вид, т.е. когато искате да завъртите на ляво с мишката, камерата всъщност отива на дясно. Вероятно вече сте се сетили за решението – просто обръщате и двете оси на движение на камерата през менюто с настройки и сте готови! Имате перфектни контроли, а мишката е най-удобният начин, по който може да контролирате легендарната Celestial Brush, на който съм попадала (играла съм Okami на PS2 и на Nintendo Wii). Тя е главният инструмент за решаване на всеки пъзел, за връщане на всеки цвят, дори за ефектното убиване на врагове, носещо ви бонус предмети - т.нар. flower finisher. Всяка канджи форма се запомня лесно и се рисува също толкова лесно и за първи път не ми се налага да повтарям 50 пъти кръга върху водата, който се трансформира в лилията, върху която трябва да скоча, за да продължа напред.

Okami взима класическата Zelda формула и я прерисува с калиграфска четка.

Подсказките да боравите с четката се виждат ясно, но понякога не на пръв поглед. Трябва да помислите кой знак ви е нужен или кое въже да прережете, или към кое цвете да нарисувате една линия, която да се превърне в лиана. Celestial Brush е онази уникална механика, която отличава Okami от останалите игри. Ако от уравнението изключим присъствието й и начина, по който спецификата й е интегрирана в характера на пъзелите, Okami перфектно е заимствала класическата Zelda формула и просто я е прерисувала с мастило и акварел върху оризова хартия.

Едно от многото приложения на Celestial Brush в платформинг пъзелите.

Това не е нещо лошо, а нещо, което често липсва днес. В опити една игра да е много трудна или с адски оригинална бойна система, често разработчиците забравят да направят играта удоволствие за геймъра. Геймплейът на Okami не прави компромис с това, както не го прави и Zelda. Той ви потопява в игра, в свят, в история, през която да преминете с удоволствие и чиста радост. Той е достъпен за всеки със своите минималистични механики. Носи завладяваща щипка свежест под формата на Celestial Brush. Кара ви да мислите, но никога не ви вкарва в ситуация, от която не може да излезете само с подсказките в света.

Дали намирам играта за твърде лесна? О, да! Но и за секунда не бях отегчена, а я играя за трети път в живота си. Това е едно от онези заглавия, които просто ви повличат в света си и ако предходните неща, които съм изписала, не са ви убедили, ето ви още един довод: Okami ви позволява сами да определите темпото си. Вие решавате дали Аматерасу ще влиза в битка след битка, размазвайки гадове по пътя в свирепата си ярост или ще търсите онзи спокоен, мирен път, сред вишните и зелените полета.

Играта има динамичен цикъл ден-нощ, като ще може да откривате някои от тайните й само в определено време от деня.

…под звуците на шамисена

Пиша това ревю, слушайки саундтрака на Okami. Създаден от Рей Кондо (Dragon‘s Dogma), Масами Уеда (Devil May Cry), Хироши Ямагучи (Bayonetta) и Акари Кайда (Mega Man), той е от онези специални компилации, които са способни само с три акорда да те пренесат в света на играта или филма, които озвучават.

А този свят е наистина специален.

Препоръчвам ви да си го пуснете, докато чакате Okami да се инсталира на вашият PS4, Xbox One или PC, защото трябва да изиграете тази игра. Тя е красив, рядък и незаслужено забравен диамант от миналото, чийто римейк в момента струва 40 лв. Игра, в която изкуството е част от геймплея, а геймплеят отваря портите към свят на акварел и мастило, на герои и митични същества, на вечната битка между мрак и светлина. Една класика от ерата на PlayStation 2, създадена във време, когато гейм индустрията още не бе продала душата си.

Оцени:
Рейтинг: 4
Тагове:
Още от Play

PS4 ексклузивът Days Gone отложен за април 2019 г.

3 | 20.10.2018