Не познавам геймър без жанрови предпочитания. Някои от нас са по-либерални – играят буквално каквото се изпречи на пътя им. За други всичко отвъд любимия им вид игри е „лейм“ и не заслужава внимание.

Без значение към коя от двете групи се числиш, няма как да не си попадал на един много особен вид заглавия. Игри, които са толкова дяволски добри, че без усилия нахвърлят индивидуалните жанрови предпочитания. Игри, които рушат граници и без усилия те пленяват с очарованието си – дотолкова, че едва когато неусетно стигнеш до финалните им надписи, имаш време да спреш, да поемеш дъх и да си кажеш: „Опа! Момент, ама аз такива неща не играя, бе!?“.

Римейкът на класиката Resident Evil 2 е именно такава игра. Отдавна обявена за един от еталоните в survival horror жанра, добрият стар RE неотдавна се сдоби с чисто нови, лъскави дрехи (играта използва енджина на изключително добре приетия Resident Evil 7: Biohazard).

Под тях обаче бие едно романтично, олд скуул сърце, събрало в себе си очарованието на една отминала, друга епоха. Време, в което игрите бяха значително по-малко „бизнес“ и много повече „развлечение“. Пропит от носталгия момент в гейминг историята, когато видеоигрите не се притесняваха да предизвикват играча, да му поднасят малко страшни, но вълнуващи истории, започващи с онзи толкова познат, дрезгаво потреперващ глас и думите: Stay awhile, and listen…

Това RE, не е онова RE…

Тъй, отвлякох се. Но не самоцелно, държа да подчертая. Защото, ако и ти като мен си човек на консервативните жанрови предпочитания, вероятността да подминеш шедьовър като Resident Evil 2 е доста голяма. Да, играта е римейк на класическо Capcom заглавие, появило се в далечната 1998 година. Не оставяй обаче лошата слава на повечето подобни проекти да те подведе. Безспорно през последните години се нароиха куп игрални заглавия с омразната представка „ре-“ (REmake, REboot, Remaster) в името си, една огромна част от които са просто зле прикрит опит да се изкарат още малко пари от феновете с минимум усилия. Един от последните такива „експерименти“ беше станалата печално известна „ремастерирана“ версия на култовия Dark Souls, която се оказа пълно фиаско. Играта не само че почти не беше „ремастерирана“ – било то по отношение на визия, още по-малко от гледна точка на геймплей, а дори се оказа пълна със същите досадните бъгове, с които можеше да се „похвали“ и излезлият преди цели 7 години оригинал.

В случая с RE2 обаче бързам да те успокоя – това RE, не е онова RE (сори за каламбура).

Capcom са подходили с много старание и любов към една от игрите (а впоследствие и поредиците), които ги направиха известни. Resident Evil 2 през 2019 изглежда не просто адекватно от чисто визуално гледна точка, а дори засрамва немалко от конкурентите си по отношение едновременно на модерна презентация и оптимизиране.

На РС например играта предлага впечатляващо разнообразие от графични настройки, пълноценна поддръжка както на DirectX 11, така и на по-новата 12-а версия на интерфейса, HDR, 4К резолюция, динамично осветяване. При това дори сравнително скромни конфигурации няма да имат особени проблеми да подкарат играта на стабилни 60 кадъра в секунда без особени визуални компромиси.

На двете най-популярни конзолни платформи – PlayStation 4 Pro и Xbox One X, ще можеш да се насладиш на резолюция, значително по-висока от 1080p при достатъчно стабилни 60FPS.

Не просто много, а МНОГО!

Визията настрана, играта впечатлява не само с качество, но и с количество. В рязък контраст с повечето модерни заглавия Resident Evil 2 включва, меко казано, впечатляващ обем игрално съдържание.

Основната „атракция“ в т.нар. Story режим са историите на двамата основни герои – Леон Кенеди и Клеър Редфийлд. Можеш да започнеш с когото и да е от двамата, а след като превъртиш Resident Evil 2, да преиграеш основната кампания, но този път от гледната точка на другия персонаж.

Интересното е, че Capcom не са вмъкнали тази опция просто за „пълнеж“ и за да удължат изкуствено общото геймплейно време – напротив. В зависимост от това, с кой герой стартираш, историята на следващия персонаж се променя, отразявайки действията и решенията, които си взел по време на първото превъртане. Да, много от сюжетите се повтарят, тъй като все пак става дума за една и съща история, разказана от гледните точки на двама участници в нея. Но в същото време Capcom са се постарали пътят на Леон и Клеър към финалната развръзка да се различава достатъчно, за да те провокира да изиграеш играта поне два пъти.

Още повече има значение кой от двамата си избрал за първо превъртане. Ако стартираш с Клеър например, на Леон вероятно ще му е една идея по-трудно, тъй като ще намира по-малко муниции и различни полезни предмети из нивата. Така реално основните сценарии за преиграване стават общо четири.

Вариациите на сюжетите и нивата не са огромни, но са достатъчни, за да те мотивират да видиш поне две гледни точки към драматичните събития в Racoon City. Всеки от двата персонажа например не получава достъп до всички части от нивата и ако искаш да видиш наистина всичко в играта, ще трябва да я изиграеш поне веднъж с Леон и веднъж с Клеър.

Capcom обаче не са спрели дотук, а са ти подготвили още няколко малки изненади, които могат да те мотивират да преиграеш Resident Evil 2 поне 2 пъти (тази игра е истински извор на каламбури, заклевам се!). В края на всяка кампания играта ти поставя оценка в зависимост от това, как си се справил. Ако успееш да я превъртиш два пъти за шестица (т.е. рейтинг А), ще отключиш тайна мини игра, наречена The 4th Survivor. В нея ще поемеш ролята на „четвъртия оцелял“ (както подсказва името) от катастрофата в Racoon City – един от специалните агенти на демоничната корпорация Umbrela. Целта в този мини сценарий е да се измъкнеш жив от каналите под града, като се изправяш срещу орди от всевъзможни зомбита и мутанти, но разбира се, с ограничен арсенал от оръжия и муниции.

Но чакай, това не е всичко! Ако успееш и в тази си мисия, ще бъдеш възнаграден с отключването на още една мини игра – The Tofu Survivor. Няма майтап! В този режим (който е доста подобен на The 4th survivor) ще играеш с парче... тофу. В случай че не знаеш какво е тофу – тофуто е вид соево сирене. Оригинално този режим е бил просто инструмент, използван от разработчиците за тестване на т.нар. алгоритъм за детекция на сблъсъци (collision detection). По-късно обаче Capcom решават да го включат като допълнителна мини игра. Макар че на теория The Tofu Survivor е пародийна добавка към играта, този режим изобщо не е шега. Ходещото парче сирене разполага с крайно ограничен арсенал (всъщност въоръжено е единствено с боен нож) и шепа лекуващи билки. В действителност The Tofu Survivor е един от най-предизвикателните режими в Resident Evil 2 и е по силите само на най-посветените survival horror играчи.

Да не забравя и режима Extreme Battle, който е своеобразен триумф на борбата за оцеляване, както и безплатното DLC Ghost Survivors (което ще се появи съвсем скоро), включващо What if историите на още трима от жителите на завладения от ужаса Racoon City.

Нещо старо, нещо ново...

След толкова много хвалба може би е време да кажа и няколко думи за геймплея. Capcom много правилно са преценили, че ако комбинират модерна визия с игралните механики на оригиналната игра от 98-а, вероятно много от съвременните играчи ще избягат с писъци още на петата минута от играта. И не, нямам предвид, че би се получила чак толкова страшна игра – просто дизайнерският стил на късните '90 вероятно би скъсал нервите дори и на най-заклетия Resident Evil фен днес.

За щастие Capcom са подходили изключително интелигентно, като са запазили сърцето на класиката непокътнато, но са добавили внимателно слой модерно лустро отгоре му, така че играта да изглежда в равни дози очарователно олд скул и 2019 хип.

Прелестните главоблъсканици и пъзели от оригинала например все още заемат централно място в геймплея. Подготви се за така типичното за епохата обикаляне по нивата, събиране на улики и предмети, почти всеки от които има някакъв собствен секрет или скрито значение. Също така се настрой на вълна „силно ограничен инвентар“ – през 90-те героите в игрите не се разхождаха наоколо, все едно имат по 2–3 джобни вселени във всеки от... ами джобовете си.

Много често ще ти се налага да избираш дали да вземеш поредната кутия с патрони или важен предмет, който ще ти помогне в решаването на следващия пъзел. За щастие новият Resident Evil 2 е пълен с удобни подсказки и услужливо ще ти показва кой предмет вече е изчерпил полезността си и може да бъде изхвърлен или прибран на сигурно в контейнера за „боклуци“, който ще откриеш до всеки чекпойнт. Индикациите по картата (която в играта, повярвай ми, ще е най-добрият ти приятел), също са много интелигентно направени. Всяка стая например е отбелязана в червено, ако в нея все още има предмети за взимане. След като веднъж бъде претърсена надлежно, тя се осветява в синьо – явен знак, че повече няма смисъл да се връщаш там.

Тук играта търпи само една дребна забележка – част от помещенията на първо преиграване ще си останат червени каквото и да правиш. Причината е, че те не са достъпни за героя, с когото играеш в момента. Имай това предвид, ако искаш да си спестиш часове безсмислено обикаляне в напразен опит да отключиш врата, за която просто не е предвидено героят ти да намери ключ.

Добре е да си психически подготвен също така за записи само на строго определени места и многократни разходки обратно до едни и същи локации – в случай, разбира се, че искаш да откриеш колкото може повече секрети.

В това отношение левъл дизайнът е, меко казано, фантастичен – бавно, изследвайки стая по стая различните нива, ще откриваш как всъщност всяка следваща локация е свързана по някакъв начин с предишната по много логичен и забавен начин. На практика всяко ниво в цялост е пъзел само по себе си.

Вместо финал

Много, ама много ще сбъркаш, ако, подведен, било то от survival horror жанра на играта, било заради придобилия лоша слава remake етикет, решиш да пропуснеш Resident Evil 2. Ако като мен си олд скул играч (по нашенски казано – дърт геймър), прекрасното пътуване назад в спомените, което са ти приготвили Capcom, ще те върне в едно време, в което играехме подобни игри заедно пред компютъра (по-рядко пред телевизора), при това с лист и химикалка в ръка. Така хем не ни беше чак толкова страшно (защото играта на моменти си е доста ужасяваща), хем впрягахме колективни усилия, за решаване на някой от по-завъртените пъзели.

Ако пък си от по-новото поколение играчи, шансът неподражаемата смесица от старо и ново, която са изковали Capcom, да ти допадне е изключително голям. Просто днес, повярвай ми, никой не прави такива игри по... както се казва, „пазарни“ съображения. Именно за това леко архаичният на моменти геймплей на Resident Evil 2 вероятно ще ти се стори изключително свеж – поне на фона на поредния Call of Duty, FIFA или battle royale.

Как да направите сайта си по-сигурен и надежден?

---

За „David Bowie Is?”, музикалните приложения и защо не трябва да използваш телефона си единствено за „Facebook” браузинг

---

Изненадай любимия с дигитален подарък: Windows и Office лиценз от GoodOffer24