В бъдеще ще можем да избираме бебетата си от каталог – или директно да ги измисляме като външност, характеристики и качества, да ги описваме и просто да изпращаме файла на лекаря си. Ще липсват всякакви генетично обусловени болести, ще изчезнат и огромна част от нелечимите такива, които в момента засягат човечеството. И още: сексът ще спре да бъде начин за възпроизвеждане – или поне ще остане такъв за една много малка част от хората, които ще бъдат определяни като „странни“ и „назадничави“. И които, в очите на останалите, съзнателно ще рискуват живота на поколението си. Еволюцията на сътворението е тук и Бог няма нищо общо с това (поне на пръв поглед). Ето за какво говоря.

Промяната, която е близо

Разбиването на сътворението на съставните му части се превърна в една от най-дългосрочните и упорити мисии, на които някога се е отправял човекът. На този етап е трудно да се каже кокошката или яйцето се появи първо, що се отнася до репродуктивните изследвания и научни скокове – т.е. дали е съществувала нуждата от толкова високостепенна и високотехнологична  намеса в човешкото сътворение и затова се е появила науката… или първо науката е започнала да ръчка по този въпрос и тогава се е появила нуждата от нея.

В своята книга „Краят на секса и бъдещето на човешката репродукция“, публикувана през 2016 година, Хенри Т. Грийли говори за бъдещето на човешката раса, развиването на революционни биотехнологии и дълбоко етичните и правни последици, които ще понесе обществото като резултат от тях. Книгата разглежда и по-критична точка на еволюцията ни като раса: изчезването на секса като средство за репродукция. Грийли твърди, че хората ще продължат да се раждат с полови белези и хормони, но интимните отношения повече няма да са с цел създаване на дете. В следващите 40 години авторът очаква над 90% от човешката раса да започне да се размножава чрез инвитро технологии и да получава правото и възможността да избере конкретно ДНК за своето дете, включително визия и поведение и всички онези дребнички черти на характера, които ни правят такива, каквито сме. Родителите ще избират онзи ембрион, който най-много им допада като характеристики, и само той ще получи шанса за живот. И всичко това ще бъде абсолютно легално.

(Не)естествена селекция

Дълго време оцеляваха само най-силните – естествената селекция на природата правеше така, че слабите организми да изтлеят и да освободят място за силните. Но бъдещето на нашата раса пое по съвсем друг път още с първото родено от епруветка бебе през 1978 година. Раждането на Луиз Браун всъщност бележи епичната отправна точка на успех, от която тръгва всичко – включително бъдещето, което според учените можем да очакваме спрямо човешката репродукция. Майката на Луиз ражда собствено дете въпреки наличието на две запушени фалопиеви тръби и става пионер в човешката инвитро репродукция, която преди нея е била успешна само с опитни мишки и кучета.

Инвитрото само по себе си обаче е изключително просто на фона на всичко, което се прави към настоящия момент. Да стимулираш яйчниците, да извадиш оперативно яйцеклетка, да я оплодиш със сперматозоид и да изчакаш между 3 и 5 дни, за да започне да се дели, преди да я върнеш в майката – това е сравнимо буквално с първата крачка при изкачването на връх Еверест. Към момента пътят към върха е преполовен, а всяка крачка става великанска и дръзка. Скоковете напред са почти ужасяващи с темпото, с което се случват, а етичните въпроси се размножават също толкова бързо.

И така, както съвременниците на Луиз Браун са задавали въпроса, трябвало ли е тя изобщо да се ражда с технологична помощ, след като природата е решила друго, сега възникват въпроси като: трябва ли да се предоставя възможност на родителите да избират цвета на очите, пола и характера на бебето си? Етично ли е да се създават дизайнерски бебета с ДНК, абсолютно еднакво с това с братчето им, което е болно, с едничката цел да го спасят с даряването на кръв или орган? Допустими ли са нарочни изменения в гена и стволовите клетки, преимплантационна генетична диагностика и вменяването на отговорност на родителите за това да създават абсолютно здрави бебета с помощта на високите технологии? Вече има лекари, които директно предлагат генетичното изследване и подбор на ембрионите не като опция, а като „отговорно взето решение за цялото семейство“. И естествено, поставен пред избора да реши дали искат бебето им да има маркери за болест на Хънтингтън или не, дали да има гена за кистозна фиброза или не, всеки родител би избрал „не“. Но трябва ли изобщо да го има този избор и не е ли това вратичка към прекаленото човешко господство над възпроизвеждането като начин за създаване на нова човешка раса? Чистата логика би подсказала, че ако предсказанията се сбъднат, след 100-200 години ще еволюираме и физически – и дори да искаме, вече няма да можем да се възпроизведем „натурално“.

Раждане без яйцеклетка

IVG е едно от най-противоречивите неща в репродуктивната наука, до които сме достигнали досега. То представлява генерирането на яйцеклетка и сперматозоид в епруветка само чрез използването на плурипотентни стволови клетки (клетки, които са способни да се преобразуват/трансформират във всяка една клетка в човешкото тяло). И ето че имаш двете частици, необходими да се появи нов човек, без да ги имаш наистина. Буквално си ги създаваш сам и опит след опит се оказва, че можем да репрограмираме клетки да мислят, че са други клетки, така че съчетани да направят бебе.

През 2016 учени от Япония обявиха, че са успели да пресъздадат целия процес по създаването на яйцеклетка и сперматозоид на мишка чрез стволови клетки точно чрез репрограмирането им. Резултатът – живородени и здрави мишлета. Пак през 2016-а, този път в Китай, бяха създадени сперматозоидни клетки, извлечени от ембрионални стволови клетки на мишки. Експерименти като тези само подсказват за надеждата на учените да постигнат това и с хора (още през 2009 учени от Станфорд успяха да трансформират човешки ембрионални стволови клетки в полови клетки, които потенциално биха се превърнали в сперматозоид и яйцеклетка; те обаче не посмяха да продължат и прекъснаха експеримента).

Ако IVG се развие – а върху развитието му се работи усилено, – цялостната система на инвитро ще бъде променена. Но ще възникне и опасност от друго: масовото произвеждане на човешки ембриони, търговията с тях и липсата на регулация в експериментите, които ще се правят от учени, работещи „за човешкото благо“. Хубавото е, че вече няма да има нужда жените да се стимулират за производството на яйцеклетки, те да се вадят и т.н. Просто ще създаваме яйцеклетка в епруветка, ще я събираме със сперматозоид, а ролята на майката ще идва чак когато дойде моментът ембрионът да се върне в нея. Всъщност… дали?

Раждане без майка (eктогенеза)

Терминът „ектогенеза“ се въвежда в далечната 1924 от британския учен Дж.Б.С. Халдейн, който предсказва, че до 2074 едва 30% от ражданията в света ще се случват по нормален път… и от човешко тяло. За пръв път технологията на „изкуствената утроба започва да се разработва през 2001 година от Хун-Чиун Лиу от университета Корнел, който е първият, създал нещо като прототип на изкуствена утроба (с ендометриална тъкан) и не само това – тя е тествана с истински човешки ембрион, който е започнал да расте и да се развива напълно нормално. Експериментът е прекъснат на 14-ия ден, което е ограничението, поставено от закона в изследването на човешки ембриони – това е границата, на която е позволено да се „отглеждат“ хора по изкуствен начин. Японската професорка д-р Йошинори Куабара е посветена на изследването на начини да предотврати ранната вътреутробна смърт и преждевременните раждания. На този етап тя успешно е отгледала ембриони на коза в машина, пълна с течност, имитираща амниотична течност. Ектогенезата буквално е развиването и растежът на човешки плод извън майчиното тяло с помощта само на технологии. На плода се осигуряват машини, които играят ролята на плацента, както и среда, която му дава хранителни вещества и кислород, докато порасне достатъчно, за да се „роди“.

Има и много други, които са се отправили в същата посока, и думите на Халдейн вече започват да звучат напълно реалистично. Повечето учени говорят за ектогенезата като за метод, обещаващ безопасност, ефективност и практичност в процеса по създаване на човешки живот. Тя ще бъде способна и да спаси живота на бебета, родени много месеци преждевременно. Тя обаче може да носи със себе си напълно непредвидени последици в социален, психологически и дори еволюционен план. Защото никой не може да каже колко точно от човешкото същество се дължи на начина му на зачеване, износване и раждане, кои характеристики се появяват благодарение на това, дали устойчивостта му не се дължи на връзката с майката, която с изкуствена утроба се появява едва след 9-ия месец развитие.

Но без значение какви задръжки съществуват в обществото и между учените, еволюцията на репродукцията е тук. И истината е, че всичко това може би ще се струва абсолютно нормално на нашите праправнуци. Истината е, че те може би, без да се замислят, ще си отгледат перфектното бебе в епруветка и после в изкуствена утроба – и ще бъдат безкрайно щастливи от това. Истината е, че ще напреднем достатъчно в науката, за да постигнем истински еволюирало сътворение и да си спечелим правото да определяме къде и по какъв начин се заражда и появява човекът.

И никой не може да каже какво ще изгубим от това.