На фона на случващото се напоследък около Русия и НАТО няма как да не сме поне леко притеснени от мощта на най-голямата държава в света. От години насам тя е доказвала възможностите си във военната и космическата област, а съперничеството й със САЩ в това отношение е пословично.


Следващите няколко постижения обаче няма да намерите лесно в никой официален учебник, защото те не са толкова популярни, колкото подвигът на Гагарин например. И все пак – те са важни, свързани с рекорди и със сигурност са интересни.


На всички нас е добре известен фактът, че Съветският съюз пръв изстрелва изкуствен спътник в Космоса, след това - първото животно, и разбира се - първият човек. По време на годините на "космическата надпревара" е разбираемо, че СССР със своите огромни възможности се опитва да изпревари САЩ във всяка област. На съветските учени се приписват множество поражения, но и много победи, за които съвременното поколение (особено родените след разпада на СССР) не знаят почти нищо.

 

Първата обиколка около Луната

Изстреляният на 2 януари 1959 година спътник Луна-1 е бил първият земен космически апарат, който успешно достига Луната. 360-килограмовият уред, носещ върху себе си герба на СССР, според целите на мисията си трябвало да достигне повърхността на Луната и по този начин да демонстрира превъзходството на съветската наука. Само че противно на очакванията спътникът пропуска целта си, като преминава на цели 6000 километра от лунната повърхност.


Сондата изпуска облаци от натриеви пари, които за известен период време светят толкова ярко, че позволяват благодарение на тях да се следи движението на спътника.

 


Луна-1 всъщност е опит номер 5 на Съветския съюз в поредицата опити за покоряване и кацане на Луната. Секретните данни за предишните четири неуспешни опита се крият до ден-днешен в папките с надпис „Строго секретно“.


В сравнение с днешните космически сонди Луна-1 е била изключително примитивна. Тя не е имала собствен двигател, а електрозахранването е било ограничено до най-обикновени батерии. Сондата не е имала дори камера, а радиосигналите за връзка с нея затихват само три дни след изстрелването й. Но все пак постижението за годините си е забележително.

 

Първото прелитане около чужда планета

Изстреляната на 12 февруари 1961 година съветска космическа сонда Венера-1 трябвало да извърши трудно кацане на планетата Венера. Това бил вторият опит на СССР да изпрати сонда към планетата „двойница“ на Земята. Спускаемата капсула Венера-1 освен това трябвало да достави до планетата герба на Съветския съюз.

Въпреки че по-голямата част от сондата според очакванията на съветските учени трябвало да изгори при навлизането в атмосферата, те се надявали че все пак вътрешността й – спускаемата капсула, ще достигне повърхността и ще направи СССР първата държава, успешно достигнала повърхността на друга планета.

 


Изстрелването и първите опити за връзка със сондата минали успешно, като първите три радио контакта потвърждавали нормалната работа на сондата. Само че четвъртата връзка с нея се състояла с петдневно закъснение и за жалост показала неизправност в една от основните системи на борда. В края на краищата контактът със сондата бил загубен, когато тя вече била на около 2 милиона километра от Земята.

Космическият кораб се носел из Космоса на разстояние едва 100 000 километра от планетата Венера и прелетял в близост до нея, но нямал възможност да получи указания за корекция на орбитата си.

 

Първият космически апарат, фотографирал обратната страна на Луната

Изстреляният на 4 октомври 1959 година спътник Луна-3 бил третият космически апарат, успешно изстрелян към земния спътник. За разлика от предишните два обаче този вече разполагал с камера за фотографии на борда си. Задачата, която била поставена пред учените, се състояла в това – с помощта на сондата да направят снимки на обратната страна на Луната, която по онова време никога още не била фотографирана.


Камерата била доста примитивна и сложна. Космическият кораб можел да направи само 40 фотографии, които трябвало да бъдат заснети, проявени и изсушени на борда му! След това бордовата електронно-лъчева тръба трябвало да сканира проявените изображения и да предаде по радиото данните към Земята.

 


Радиопредавателят бил толкова слаб, че първите опити да се предаде изображение били неуспешни. Когато сондата направила обиколка около Луната и се приближила към Земята, все пак данните били изпратени към Земята и учените получили 17 фотографии с недобро качество, но все пак първите в историята.


Съветските учени били много развълнувани от това, което видели на изображенията. За разлика от видимата страна на Луната, която е относително плоска, на обратната страна те различавали планини и неизвестни тъмни области.


Първото успешно кацане на чужда планета

На 17 август 1970 година излита космическият апарат Венера-7 – един от двата съветски космически кораби близнаци. След мекото си кацане върху повърхността на Венера сондата трябвало да разгъне антена за предаване на данни към Земята, като по този начин установи рекорд за първо успешно кацане на чужда планета. А за да оцелее в нагорещената атмосфера на Венера, спускаемият апарат се охлаждал до -8 градуса по Целзий.


Съветските учени освен това искали спускаемият модул да остане максимално дълго време в спокойно състояние, за да избегнат колкото може повече проблемите. Затова било решено, че по време на навлизането в атмосферата капсулата ще бъде скачена с носителя дотогава, докато атмосферното съпротивление не ги раздели.

 


Венера-7 навлязла в атмосферата както и било планирано, но само 29 минути преди докосването на повърхността спирачният парашут не издържал и се разкъсал. Разочарованите руснаци отначало смятали, че спускаемият апарат не е издържал удара, но… за тяхна изненада малко по-късно регистрират сигнали от нея, показващи че сондата предава показания за температурата от повърхността на планетата. Тя успява да предава информация оттам цели 23 минути – колкото и първоначално сочели изчисленията на учените, проектирали космическия кораб. Това се нарича „руска изработка“, нали?

 

Първият изкуствен обект на повърхността на Марс

Марс-2 и Марс-3 са космически кораби близнаци, които са изстреляни с 1 ден разлика през май 1971 година. Обикаляйки в орбита около Марс, те трябвало да съставят карта на повърхността му. Освен това от тези космически кораби било планирано да бъдат отделени спускаеми апарати, които да достигнат повърхността. Съветските учени се надявали, че тези капсули ще станат първите създадени от човешка ръка обекти, докоснали повърхността на Червената планета.


В същото време американците изпреварват СССР, като изстрелват свои сонди по същото време, които първи достигат орбитата на Марс. Маринър-9, който е изстрелян също през май 1971 година, успява да достигне планетата с две седмици по-рано и така грабва приза за първия космически апарат в орбита около Марс. Достигналите до тази позиция американски и съветски апарати установяват, че Марс е покрит изцяло с прашна завеса от бушуваща буря, което пречи на събирането на данни.

 


Въпреки че по време на спускането на двете съветски капсули тази, изстреляна от Марс-2, се разбива, втората – от Марс-3, успява да извърши успешно кацане и започва да предава данни. За жалост 20 секунди след началото на предаването то е прекратено и апаратът успява да предаде само снимки с лоши детайли и ниска осветеност. Вероятно този неуспех се дължи заради пясъчната буря на планетата, която не дава възможност на съветския апарат да направи първите хубави снимки от марсианската повърхност.

 

Първата автоматична станция, доставила лунна почва

НАСА вече разполагала с камъни от лунната повърхност, които били донесени от астронавтите на Аполо. Съветският съюз, който не успял да изпрати пръв хора на Луната, обаче работел упорито над целта да изпревари американците със своята напълно автоматизирана космическа сонда за събиране на лунни образци и доставката им обратно на Земята. Първата такава съветска сонда – Луна-15, се разбива при кацането. За зла участ следващите 5 опита за изстрелване на такава станция към Луната претърпяват аварии още при изстрелването на ракетите носители и са унищожени.


Едва шестата съветска сонда – Луна-16 успява да достигне невредима целта си. Тя извършва кацане в близост до Морето на изобилието и взима проби от лунната почва, като ги доставя във възвръщаемия модул. Той стартира и излита обратно, успявайки да се върне с образците до Земята.

 


Когато запечатаният контейнер е открит, съветските учени получават едва 101 грама лунен прах, които на фона на цели 22 кг, доставени от Аполо, изглеждат смешно. Но не трябва да забравяме, че те са доставени по напълно автоматичен начин – без намеса на космонавти.


Съветските образци са внимателно изследвани и е установено, че структурата на лунния прах по своите качества е близка до тази на влажния земен пясък. Това е фактически и първото успешно връщане на спускаем космически апарат обратно на Земята.

 

Първият триместен космически апарат

Изстреляният на 12 октомври 1964 година Изгрев-1 бил първият космически кораб, способен да достави в Космоса повече от един човек. Въпреки че той бил обявен от Съветския съюз като нов, на практика това била модернизирана версия на същия апарат, който извел в Космоса Юрий Гагарин. Въпреки това за американците, които по това време нямали апарати дори за екипажи от двама, постижението звучало внушително.


Съветските конструктори считали Изгрев-1 за необезопасен. Те продължавали да възразяват срещу неговото използване дотогава, докато правителството не ги „подкупило“, обещавайки им да изпратят на орбита един от нейните конструктори в качеството на космонавт. Тогава те се съгласили – въпреки че знаели, че в конструкцията на кораба има редица недостатъци.

 


Като за начало на този космически апарат било невъзможно аварийното катапултиране на космонавтите в случай на авария, защото нямало възможност за конструиране на отделен люк за изход на всеки от тях. Второ – космонавтите вътре разполагали с толкова тясно пространство, че не можели да носят дори скафандри! Така че в случай на разхерметизиране те със сигурност щели да загинат.


Трето – новата система за приземяване се състояла от два парашута и спирачен двигател, но… преди реалния полет била тествана само един-единствен път!


И като за капак – космонавтите трябвало преди самото изстрелване да бъдат подложени на сериозна диета, за да може общото им тегло да се вмести в нужното за изстрелването на ракетата носител.
Ако вземем дори само тези сериозни рискове (защото има и още) е направо истинско чудо, че полетът преминал безупречно.


Първият човек с африкански произход в Космоса

На 18 септември 1980 година орбиталният кораб Съюз-38 се скачва с орбиталната космическа станция Салют-6. На борда му е съветският космонавт и кубински летец – Арналдо Тамайо Мендес, който става първият човек с африкански произход, излетял в Космоса. Неговият полет бил част от съветската програма „Интеркосмос“, която позволила на други държави (включително България) да участват в съветските космически полети.

 


Мендес останал на борда на Салют-6 за една седмица, но провежда повече от 24 експеримента в областта на химията и биологията. Освен това самият той е обект на изследвания – на неговия метаболизъм, структурата на електрическата активност на мозъка и измененията на формата на костите на краката в орбита. При връщането си на Земята Мендес е удостоен със званието Герой на Съветския съюз – най-голямата награда в СССР.


Тъй като Мендес не е американец, САЩ не зачита това постижение и затова за САЩ първият човек с африкански корен в космоса е Гуйон Блуфорд, член на екипажа на совалката Чалънджър.

 

Първото скачване с мъртъв космически обект

На 11 февруари 1985 година съветската космическа станция Салют-7 замлъква и губи връзка с повърхността. На борда й се е случило верижно късо съединение, което изключва всичките и електрически вериги и превръща станцията в напълно мъртъв и замръзнал обект.


В опитите си да спаси Салют-7, СССР изпраща двама опитни космонавти в орбита, за да я ремонтират. Автоматизираната система за скачване обаче не работи, така че космонавтите трябва да се приближат достатъчно близо до нея, така че да извършат ремонта в ръчен режим.

 


За щастие станцията била в неподвижно състояние (не се въртяла и движела неуправляемо) и космонавтите успяват да извършат ръчно скачване, като по този начин доказват, че руснаците могат да се справят с това, дори обектът да е „мъртъв и неуправляем“.


Екипажът съобщил, че вътре в станцията всичко е покрито с плесен, стените били обрасли с висулки, а температурата била -10 градуса по Целзий. Работата по възстановяване на космическата станция продължила няколко дни, а на екипажа се наложило да проверява и стотици метри кабели, за да установи източника на неизправност в ел. веригата. Но в крайна сметка те успяват да го сторят.

 

Първите човешки жертви в Космоса

Ако оставим настрана конспиративните теории, според които преди Гагарин са загинали няколко космонавти, то на 30 юни 1971 година СССР с нетърпение очаква връщането на тримата първи в света космонавти, които са в орбита повече от 23 дни. Но когато капсулата се приземява, няма никаква връзка с екипажа. Военните, които първи отварят люка на спускаемия модул, откриват и тримата космонавти мъртви със сини петна по лицата и с кръв от носа и ушите. Ето и какво се случило.

 


Според данни от разследването трагедията се случила веднага след отделянето на спускаемият апарат от орбиталния модул. Клапанът в спускаемият апарат не се затворил и така за по-малко от две минути от капсулата изтекъл всичкия въздух. Когато налягането паднало, космонавтите бързо се задушили – не успявайки да намерят и затворят клапана. Докато го търсели, те загубили съзнание и загинали.


В историята на космонавтиката има множество смъртни случаи, но всички те са се случили по времето на изстрелването или при кацането в атмосферата. Аварията на кораба Съюз-11 се случва на височина 168 километра, когато космонавтите са все още в Космоса. Това ги прави и първите, засега единствени хора, загинали на практика в Космоса.

Оцени:
Рейтинг: 4
Най-четени
Всички

Porsche свали шапка на Tesla – вижте защо

113 | 19.06.2019
Още от HiEnd

NASA планира да затъмни светлината от звездите с огромен щит

95 | 16.06.2019