Потвърдено е откритието на десет нови луни, орбитиращи около планетата Юпитер. Така броят на естествените й спътници достига завидните 79 – най-високият за която и да е планета в Слънчевата система. Астрономи от научния институт Карнеги за пръв път забелязват новите луни през 2017 година с помощта на четириметровият телескоп Blanco в Чили. Орбиталната им пътека е установена малко по-късно и те са официално признати за космически тела от Астрономическия съюз.

Луните са доста малки като размер и се разделят на три вида – орбитиращи близо до Юпитер и движещи се в същата посока, в която се върти планетата, орбитиращи по-далеч от Юпитер и въртящи се в посока, обратна на въртенето на планетата и една странна, далечна луна, която астрономите наричат Валетудо, която въпреки разстоянието, се движи едновременно с въртенето на Юпитер, както луните, намиращи се близо до планетата. Валетудо е странен феномен, защото е единствената луна в този отдалечен район, която се движи в напълно обратната посока от останалите. Според Скот Шепърт, астроном в Карнеги, това е ситуация подобна на кола, влязла в насрещното на магистралата и „със сигурност рано или късно ще настъпи сблъсък“.

Валетудо обаче не е единствената луна на Юпитер с такова поведение – още една луна, на име Карпо, която орбитира далеч от планетата, се движи с посока, обратна на другите в нейния район. Валетудо и Карпо са отдалечени една от друга и според астрономите са доказателство, че сблъсъци между луните вече е имало. Оглеждането на Юпитер с Blanco продължава, но поради големината на планетата и отразяването на сериозно количество светлина от нея, то е доста затруднено. Така може да се окаже, че някои луни с по-слаба светлина предстоят да бъдат открити.

Шепард смята и че новооткритите луни ни дават идея за миналото на Юпитер и поставят интересни въпроси, като това дали малките луни не са просто парчета от голяма луна, съществувала преди много дълго време. Някои от луните си приличат по характеристики, което навежда на същата мисъл. „Смятаме, че някога е имало три планетарни тела, които са се разбили на фрагментите, които виждаме в момента“, казва той. „Въпросът е какво ги е разбило?“ Търсим отговори и за формирането на самата планета. Едно е сигурно: откритите до момента луни са само върхът на айсберга.