Мнението, че роботите, автоматизацията и изкуственият интелект ще застрашат работните места, е все по-разпространено. Да му вярваме ли обаче? Темата дискутираме с Нина Владимирова, съосновател и управляващ съдружник на Human Business Studio, компания за персонализирани бизнес консултации и обучения по метода “Човекът в центъра”. На 4 април Нина ще бъде лектор на „Kлyб Іnvеѕtоr.bg – Тесh оf Тоmоrrоw 2019“, където ще се включи в дискусия за настъпващата роботизация и подготовката на индустриите за нея.

Нина Владимирова е стратег в сферите на комуникациите, корпоративните въпроси и човешките ресурси. Тя е била част от мултинационална корпоративна среда, заемайки различни роли в ZAGORKA, част от The HEINEKEN Company. Била е член на бордовете на Екопак България и Българска асоциация на рекламодателите, както и на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация. Лектор и панелист е на редица бизнес форуми. Притежава сертификат за интензивен курс по „Дигитална бизнес трансформация“ от Catolica Lisbon School of Business and Economics в Catholic University of Portugal. Завършва курс по коучинг на Aligned Action International.

1. Какво означава дигиталната трансформация за бизнеса?

В основата на дигиталната трансформация на бизнеса са не технологиите, а промяната на начина на мислене на хората и развиването на техните умения. Иначе по дефиниция дигиталната бизнес трансформация е определяна като организационна промяна чрез използването на технологии и бизнес модели за подобрение на представянето.

Технологиите повишават продуктивността и рентабилността на бизнеса, както и преживяването на хората като потребители на стоки и услуги. Решението на една компания да се трансформира дигитално не трябва да е самоцелно, а да е в унисон с нейната стратегия. Ако мениджмънтът на дадена организация има ясна визия защо технологиите спомагат за реализирането на стратегическите ѝ приоритети, лесно ще идентифицира с какво и как да случи своята версия 4.0 за конкурентоспособност и устойчивост. В противен случай няма смисъл да инвестира нито стотинка в дигитализация. Освен това всеки бизнес трябва да открие онези 20% от наличните технологични решения или комбинацията от тях, които ще направят 80-те процента разлика.

На следващо място е важно бизнесът да открие сред служителите си вътрешни агенти на дигиталната трансформация, които със своя опит и знания ще знаят най-добре какво би сработило и какво не. В този смисъл най-успешният модел за реализирането на дигиталната бизнес трансформация са кросфункционалните екипи, които да могат да вземат решения, експериментират, анализират, адаптират и подобряват бързо, без тежка йерархия и одобрения.

И на последно, но не и по значение място е бизнесът да има пълна осъзнатост за съпротивата и страха на хората в организациите да не бъдат заменени от технологиите. Ако е приложена с емпатия към страховете на хората, с пълна яснота за уменията и силните им страни и план как да бъдат по-добри в това, което правят, дигитализацията на организациите е мощен инструмент за бизнес и социален успех.

2. Бързото навлизане на роботи и изкуствен интелект (AI) в компаниите е факт. Кои са плюсовете и кои са рисковете в този процес според Вас?

Въпросът не е дали, а колко бързо ще се трансформира даден бизнес, за да продължи да съществува. Технологиите са двигатели на просперитет, растеж и по-добро качество на живот. Скоростта на развитие обаче поставя на изпитание адаптацията ни като биологичен вид, който векове наред се е развивал линеарно. Ще перифразирам наскоро прочетена мисъл, която ми направи впечатление и илюстрира прекрасно предизвикателството, пред което сме изправени днес, а тя е, че хората за първи път са “стреснати” от потенциала си за иновации. Основната съпротива и страх на хората в ерата на технологиите е по отношение на сигурността на работните им места и неизвестността от бъдещето на професиите. Скорошно изследване на Cambridge Institute for Sustainability Leadership показва, че 57% от хората по света смятат, че темповете на развитие на технологиите са неимоверно бързи, като в Китай процентът на хората на това мнение е 76%, а в Япония 72%.

В момента фокусът ни е върху изобилието от технологии, но много повече трябва да ни вълнува преодоляването на вече настъпилата криза в уменията на хората, като имаме предвид, че в близко бъдеще няма да има работа или професия, която да не бъде повлияна от дигитализацията. Необходим е тотално нов подход към образованието и моделите на управление на хора в организациите. Цитираното изследване показва, че хората не вярват, че формалното образование наваксва в развитието си спрямо ритъма на технологиите.

Дигитализацията на днешния свят е свързана и със социална промяна в широк смисъл, което пък влияе на рамката, в която оперира даден бизнес и качеството на ресурсите, до които има достъп, включително човешкия капитал. Ако няма баланс между хуманизма и технологиите, резултатът би бил социално неравенство, а от психологична гледна точка - изолация и отчуждение. Всяка индустриална революция досега е постигала значително подобрение за живота на хората освен натрупването или преразпределението на капитал.

3. Ще продължи ли човекът да бъде в центъра на работния процес?

Ние, хората, сме доказано успешни създания в еволюционен план и ще продължим да сме в главната роля (за щастие или не). Извън шегата, човекът не само, че няма да бъде изместен, а ще бъде ключов фактор за успеха на технологиите за по-доброто ни утре. Няма машина, която да замени оригиналността и творчеството на хората, способността да се адаптират и мислят критично, да работят в екип и да убеждават. Работният процес обаче няма да бъде същият. За да бъдат човеците по-добрата версия на себе си във времевия ресурс, освободен от машините, които ще поемат рутинните и повтарящи се дейности, е необходимо бизнесът да осигури среда за развитието на този потенциал.

4. Какви качества е необходимо да притежават професионалистите, за да се адаптират към дигиталната бизнес трансформация?

За мен най-важните качества за адаптивността на човека към която и да е трансформация е осъзнат баланс между неговите физическа, емоционална, ментална и духовна системи, позитивно отношение и амбиция всеки ден да прави или учи нещо ново. Вярвам, че пред човешкия интелект няма невъзможни неща, ако се развива в подходящата екосистема.

Управлението на организационната и индивидуалната промяна от друга страна е важен бизнес процес и лидерско умение, в което всяка компания си заслужава да инвестира, за да осигури своята конкурентоспособност и устойчиво развитие.

5. Кои сектори в бизнеса в България се нуждаят най-много от дигитална трансформация?

Най-засегнати са бизнесите, чиито стоки или услуги са насочени към хората като директни клиенти - от храни и напитки, през развлечение и свободно време, ритейл и телекомуникации до финансови и застрахователни услуги. Трансформацията за споменатите бизнеси се състои в качествената промяна на преживяването и удовлетвореността на потребителите от съответния продукт. Това обаче е промяна отвън навътре, която следва да е базирана на задълбочени проучвания на мнението и потребностите на хората.

Не мога да не отбележа от собствената си перспектива на гражданин, че смятам за спешна и най-нужна да се случи дигитална трансформация на публичния сектор - екология, образование, здравеопазване и социални услуги.

6. Готови ли сме за роботизацията в България?

Хардуерно сме може би в не по-малка степен готови от останалите страни в региона. Трябва обаче много да наваксваме с меките и твърдите умения на хората. Причините, както вече споменах, са системни - демографска криза и на нейния фон продължаващо изтичане на човешки ресурс, изоставащо в трансформацията си образование.

7. Технологиите на бъдещето устойчиви и желани ли са от хората?

Няма логика да сме против нещо, което може да направи живота ни по-лесен и пълноценен. Стремежът трябва да бъде към “добрите” технологии - тези, които са устойчиви, приобщаващи и надеждни от гледна точка на неприкосновеността на личния живот на хората и правото им на информиран избор. Технологиите на бъдещето са тези, които ще опазят планетата от нас самите - за намаляване и оползотворяване на пластмасовите отпадъци, за почистването на световния океан и редуциране на СО2 емисиите. Без това няма да има нищо друго. На следващо място са технологиите, които ще осигурят масов достъп до здраве, образование и блага.

Повече по темата очаквайте на 4 април на събитието „Kлyб Іnvеѕtоr.bg – Тесh оf Тоmоrrоw 2019“.