Кои са първите и най-важни параметри, за които следим, когато избираме телевизор? Да, може би марката има сериозна роля, но за момент ще я оставим настрана, за да видим какво се крие отвъд нея. На едно от първите места винаги поставяме резолюцията, следва панелът на телевизора - дали е OLED, ако пък е LCD, дали е от най-лошите варианти (TN или VА) или най-добрият в тази ситуация (IPS), после идва размерът на екрана и около всичко това винаги се върти цената. Специфичното при нея е, че тя трябва да е възможно най-ниската, срещу която да получим най-много като потребители.

Когато се уверим, че сме покрили тези базови параметри, можем спокойно да преминем към дизайна, портовете, поддържа ли се HDR, което ще ни гарантира по-дълга актуалност на телевизора, операционната система, звук, какви са допълнителните и специфични екстри на дадения модел и т.н.

Именно тези въпроси си зададох и аз, докато използвах 49PUS8503, LCD флагманa на Philips за тази година. Цената му в момента на заснемане е около 1800 лева, като е наличен и в по-големи версии с 55- или 65-инчов екран. Нека видим какви са аргументите, с които иска да спечели вниманието ни.

(Има ги и във въвидеото!)

Резолюция, панел

Навлизането на 4K UHD, или 3840x2160 пиксела, или четири пъти повече пиксели спрямо Full HD, е масово. Така че съвсем в реда на нещата 49PUS8503 е 4K UHD телевизор, но за разлика от OLED803, който имах възможност да тествам неотдавна, тук панелът е LCD. Моделът обаче е от високия клас и тук няма да открием по-лошите варианти TN и VA, а качествения IPS, който предоставя не само много добри цветове, но и отличен зрителен ъгъл. LED панелът (подсветката) пък е Edge Lit, което означава, че осветяването на пикселите идва от краищата. Съвсем логично най-добрият вариант би бил full array LED (подсветката е на целия панел), но това е много по-рядко срещана комбинация, а и от Philips са добавили две важни технологии, които да спомогнат за подобреното представяне на панела. От една страна имаме т.нар. Nano LED, благодарение на която имаме по-широка цветова гама (покриват се 90% от стандарта DCI-P3, което е наистина много добре) и съответно наистина бяло и засилено черно. Всъщност зад името Nano LED се крие един допълнителен слой между подсветката и панела, който абсорбира излишната светлина, за да се елиминира разсейването и преливането на цвета между съседни пиксели - нещо, което е сред по-слабите страни на LCD спрямо OLED. Така наличието на Nano LED означава, че зеленото е истинско зелено, червеното е червено и т.н.

Другата ключова технология е Micro Dimming Pro, която анализира картината, за да може да затъмни или изсветли достатъчно картината там, където е нужно.

Дали има разлика спрямо OLED панела, където всеки пиксел свети самостоятелно? Да, но всички споменати технологии се грижат за наистина качествена картина, в която само в по-тъмна среда може да забележите изсветлявания. Да, бих се радвал на още малко по-добър баланс на контраста, но това е нещо нормално в света на тази технология.

Обработка на картината

Когато говоря за картината, тук се включва и процесорът за обработка P5, с който Philips са много горди и всъщност има защо. Независимо дали гледах видеа от YouTube, някой сериал или филм от Netflix, в нито един момент не открих нещо в картината, което да ме подразни или да наруши изживяването. Като тук горещо препоръчвам режима Movie, който върши прекрасна работа за такова съдържание и е отлична алтернатива, ако нямате желание да се ровите в допълнителните ръчни настройки на картината. Алтернатива на Movie са ISF Day и ISF Night. Както се разбира от имената им, те са подходящи за през деня или вечерта. В картината липсват назъбени ръбове от обработката, но препоръката ми е да намалите Ultra Resolution до едно за по-добри резултати. В същото време P5 се справя добре с елиминирането на шума дори при съдържание с по-ниска резолюция, но отново - не трябва да прекалявате с настройките за шумопотискане. Всъщност съветът ми е да не вдигате до най-високи границите технологиите за подобряване на картината, за да не получите по-скоро негативен резултат.

Една от сферите, в които P5 се справя също много добре, е движението и плавността, с която то се изпълнява, и това, че няма да забележите загуба на детайли. В споменатия режим Movie няма да забележите т.нар. Soap opera effect, но той може да се появи в другите режими, които са по-подходящи за спорт, където вдигането на кадрите е само плюс.

49PUS8503 поддържа и HDR10+ и HLG и въпреки че днес трудно се открива такова съдържание (някои от стрийминг услугите), е важно новият ви телевизор да го поддържа - все пак няма да го сменяте всяка година. Истината е, че най-силно усетих разликата, докато играех Spider-Man на PS4. Когато режимът е изключен, цветовете са ярки и изглеждат добре, но с включване на режима HDR се виждат нюансите и колко много всъщност са те. Много по-приятно е. И докато съм на тема гейминг - според официалната информация лагът е около 34.4 мс, което е абсолютно задоволително за конзолния геймър.

Най-общо цветовете са наистина добри. Добавете към това и тристранния Ambilight, за който въобще не се шегувам - веднъж гледали с него, всичко останало ще ви е скучно, и получавате вълнуващо мултимедийно приключение. Никога не изключвам тази светлина (въпреки че може), която можете да настройвате както като режим (да следва картината или звука), така и като яркост и наситеност.

Днес и утре

Тъй като днес отриването на 4К съдържание е трудно, а на HDR - дори повече, следващият голям въпрос е за премащабирането на картината. Дали телевизорът успява да подобри по-лошия телевизионен сигнал. И P5 се справя, като е напълно в рамките на класа си и доколкото принципно е възможно. Това, което е интересно, е, че тук важи не само за резолюцията, но за цветовете и опита за доближаване до HDR с много лекото им засилване. Резултатът е приятен с по-голяма яркост в светлите зони от картината, но не можете да очаквате чудеса, особено когато имаме предвид сигнала, който често получаваме.

Ако мога да кажа нещо, от което със сигурност бих искал повече, това е яркостта на панела. Тя достига до малко над 400 нита, което е далеч от първенците по този показател, а и не е никак висока стойност, когато говорим за HDR, и по-скоро попада в долния спектър. Да, тук можеше и по-добре.

Като човек, който повече от три години използва телевизор Philips, от компанията са постигнали нещо много важно с P5 и като цяло с новите си модели. Когато купих своя телевизор, за да се постигне най-качествената картина, трябваше да чета и да направя редица ръчни настройки. Днес това не е така и можете просто да включите телевизора, да вържете конзолата си чрез HDMI порта и да играете. Или да го свържете към интернет и да завъртите Daredevil в HDR. Изглежда много приятно.

Портове, звук и дизайн

Портовете са следващата важна точка при покупката на телевизор. Добре е да имате поне три HDMI, като тук са налични четири. Внимавайте дали има поне един, който е HDCP 2.2. Тук са два. Този стандарт поддържа не само 4K, но и HDR Wide Color Gamut при 60 кадъра в секунда. Важно е за бъдещето и ако имате Ultrа HD Blu-ray плейър. Налични са още 2 USB порта, компонентен вход, общ интерфейс, сателитен конектор, антена и други. Всичко необходимо.

PUS8503 е добре оборудван и когато говорим за звук. Големият “виновник” за това е лентовият високоговорител с мощност 45 W, разположен под екрана. Звукът е балансиран, като дори на по-високите нива запазва своята цялост, без да се усещат неприятни кривения. Не може да замести цялостна система или много по-мощен саундбар със субуфер, но смятам, че за общия потребител е напълно достатъчен. Поне аз го усетих така и не се наложи да включвам допълнителни говорители дори за музика.

Истината е, че говорителят се връзва по страхотен начин с дизайна на телевизора. И ако похвалих OLED803 за минималистичния облик, тук ще похваля PUS8503 пък за леко ретро усещането, което ми допадна изключително много. За него обаче е добре да имате среда, която се доближава до стилистиката. У нас тя не е такава, но пък отново телевизорът седи добре.

Тънкият профил и металната рамка, комбинирана със стабилната метална централна стойка, както и сивият плат, зад който е говорителят… навяват ми много спомени за огромните Некермани, които обичах да разглеждам като малък.

Android

За финал оставих нещо, което е най-горещата тема сред потребителите - операционната система. Тук отново имаме Anadroid Nougat. Основното меню заема целия екран, но пък е разделено на различни категории - от предложения за приложения и съдържание, базирано на употребата, инсталираните приложения и игри, настройки и т.н. Като цяло менюто е прегледно и лесно за използване. Хардуерът се справя, като забавяне има при по-бързо преминаване между редовете. Наличен е богат набор от настройки, както и добре “зареден” магазин. Скоро се очаква и ъпдейт с Google Assistant, така че гласовите команди ще са още по-полезни. Добрата новина е, че дистанционното има микрофон, който работи с Bluetooth, и няма да е необходимо да викате по телевизора. Самото дистанционно е малко по-голямо и тежко - това може би за някои потребители не е добра новина, но на мен ми хареса - солидно е. На гърба му пък е пълна QWERTY клавиатура, която също използва Bluetooth функцията.

За начина, по който използвам телевизора си, Android продължава да бъде много удобна операционна система. Първоначалната настройка става бързо през телефона ми, след това имам всичките си пароли и влизам без проблем в YouTube и Netflix например. Мога да стриймвам бързо и лесно от всяко устройство (през Chrome на компютъра) и като потребител, това за мен е от изключителна важност.

Отговори

Това са отговорите на най-важните въпроси, които трябва да си зададем при покупката на телевизор. Добрата новина е, че 49PUS8503 дава точните отговори срещу разумна цена за нов модел в този клас на пазара. И добавя още нещо, за да привлече вниманието - добрия обработващ чип P5, приятния и по-различен дизайн, както и вездесъщия Ambilight.